Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Diamond Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
p1amen (2017)

Издание:

Автор: Ан Максуел

Заглавие: Диамантеният тигър

Преводач: Ваня Пенева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Ирис“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Печатница „Абагар“

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5218

История

  1. — Добавяне

Глава осемнадесета

Хуго ван Луик седеше в слабо осветения си работен кабинет и държеше в ръка телефонната слушалка. Опитваше се да мисли, но му беше трудно, защото австралийският жаргон на Джейсън Стрийт дразнеше едното му ухо, докато в другото нахлуваше мълчанието на нощта. Болкоуспокоителните, които бе изгълтал, размиваха всички разлики.

После смръщи чело и погледна през отворената врата на кабинета към спалнята, където жена му тъкмо се обръщаше в леглото си. Дори и да се бе събудила, тя не се издаваше. Тридесет и осемте години брачен живот я бяха научили да не се меси в служебните дела на мъжа си. Може би вече не ги и забелязваше.

Ван Луик тихо въздъхна. По-рано му харесваше да го будят посред нощ със спешни телефонни разговори. Това доказваше колко важно е мнението му за фирми и държави. Но днешният проблем — да се вразуми изчезналият Коул Блекбърн — му беше неприятен. Искаше час по-скоро да приключи с този въпрос — завинаги.

— Те още ли са в Даруин? — попита от далечината Стрийт.

— Когато хората ни отишли там, вече били напуснали хотела. И в нито един хотел на Даруин няма регистрирани Блекбърн и Уиндзор. Не са наемали кола. Блекбърн май е ранен.

— С пистолет? Тогава няма да иде на лекар.

— Смятаме, че все още са в Даруин.

— Може би — отговори Стрийт. — Но сигурно имат фалшиви документи. Могат да ги получат по всяко време от бащата на Уиндзор.

— Правилно. Казах на Макларън да ги търси по снимките.

— Аха, Макларън! Това не беше ли онзи с лулата, който вербува малките момиченца, с които Блекбърн се справи набързо? — попита цинично Стрийт.

— Всички твърдят, че е отличен боец.

— А какво да кажат, че се бие като баба ли?

Ван Луик потисна едно проклятие, когато в слепоочията му запулсира режеща болка.

— Следващия път ще се заемете вие.

— С удоволствие, драги. Само да намерим онова куче.

— Как най-лесно може да се стигне до станцията на Уиндзор?

— Има само две възможности. Наемаш самолет и се приземяваш право там или вземаш джип и потегляш. Залагам на джипа. И без това ще му трябва после.

— Няма ли автобус?

— Изключено. Станцията е на няколко светлинни години от единственото шосе в тази област.

— Не може ли да тръгне пеш?

— Не и по това време на годината, приятел. Още на втория ден ще го тресне слънчев удар, а момичето ще припадне само след няколко часа. Кажете на Макларън да затвори всички станции за наемане на коли в Даруин. Аз ще се погрижа за Дерби.

— Дерби?

— Това е единственият град в северозападна Австралия, където може да се наеме джип. Тук не сме в Лондон, драги.

Мълчание. И след малко:

— Намерете ги, Стрийт. И се уверете, че двамата няма да открият нищо, преди мусонът да направи търсенето невъзможно. Ако не успеете, разрушете мината.

— Ами ако е голяма като тази в Арджил?

— Не вярвам. Нашите експерти смятат, че става въпрос за праисторически водовъртеж, където има седиментни отлагания, а тези пластове лесно се разрушават.

— Как стигнахте до това заключение?

Ван Луик изкриви лице и уморено преброи ударите на сърцето си в ужасната болка зад очите.

— Имате много слабости, мистър Стрийт, но геоложката некомпетентност не е от тях. Нима наистина смятате, че Абелард Уиндзор би могъл да опази от зоркия ви поглед мина като тази в Намибия? Цели десет години?

— Изключено е, приятел. Абсолютно изключено.

Ван Луик мрачно се върна на по-важната тема:

— Надявам се дъждовният период да е достатъчен като фактор за отлагане на нещата. За пет месеца могат да се случат много неща. Неща, които са важни за запазване равновесието в картела. Дръжте Блекбърн далеч от станцията.

— Това може да се окаже трудно, приятел. Може да стане някоя катастрофа. Ако се опитам да застрелям мъжа, мога да улуча малката.

— Как гласи пословицата? На подарен кон зъбите не се гледат. — Ван Луик разтриваше основата на носа си. — Само оставете всичко така, че да изглежда като нещастен случай. Ако момичето загине, по-добре е трупът да изчезне. Очаквам обаждането ви.

Стрийт понечи да каже нещо, но чу щракането от отсрещната страна и остави слушалката. След малко набра друг номер.

— Здрасти, сладурче. Някакви американци опитаха ли се да наемат роувъра ти?

— Не американци, а двойка канадци, които са решили да отидат в Уинджана.

— Канадци? — промърмори колебливо Стрийт. — Мъж и жена?

— Да. Улучи.

— Кога се обадиха?

— Преди няколко часа от Пърт. Ще дойдат дотук със самолет. Защо?

Стрийт трескаво размисляше. Може би беше чиста случайност; че някаква канадска двойка точно сега бе решила да разгледа пустинните местности на западна Австралия. Може би беше чиста случайност и че клисурата Уинджана беше в същата посока като станцията на Ейб. Но както и да го мислеше, трябваше поне да огледа двойката.

— Ще ти бъда много задължен, ако отложиш малко пътуването им, сладурче. Да кажем до утре сутринта.

— И каква печалба ще имам от това?

— Петнайсет сантиметра от най-доброто, което си получавала досега.

— Силно момче си ти, а?

— Би трябвало да го знаеш — отговори кратко той.

— Кога ще си платиш? — попита през смях жената.

— Пристигам още тази вечер.

— Чакам те.

Стрийт остави слушалката, засмя се и усети нетърпеливо пулсиране между краката. Нора беше най-приятно: то момиче в Дерби, което означаваше, че беше закръглена като хълм на термити и кожата й не приличаше на овъглено дърво: Имаше някои странности в леглото, които плашеха повечето мъже. Но не и Стрийт. Той намираше приумиците й за много вълнуващи.

Подсвирквайки си, мъжът се зае да събира вещите в раницата си с надеждата, че Коул Блекбърн — ако това беше той — ще тръгне с джипа, вместо със самолет. Между Дерби и станцията на Крейзи Ейб имаше твърде малко пътища.

А Стрийт ги познаваше като джоба на жилетката си.