Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Diamond Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
p1amen (2017)

Издание:

Автор: Ан Максуел

Заглавие: Диамантеният тигър

Преводач: Ваня Пенева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Ирис“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Печатница „Абагар“

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5218

История

  1. — Добавяне

Глава девета

Коул Блекбърн бе вдигнал крака върху масичката за карти и се взираше над покривите на Лос Анджелис към черния Пасифик, поклащащ вълните си на дванадесет километра разстояние от него. Опитваше се да си внуши, че му е интересно да нанася върху спътниковите карти на Западна Австралия новопостъпилите компютърни данни. Ала не можеше да се отърве от мисълта, че всичко това нямаше смисъл. Крейзи Ейб беше същински динозавър, мястото му просто не беше в двадесети век. А това означаваше, че никой съвременен човек не беше в състояние да разкрие тайните му.

От друга страна, Коул не можеше да предприеме нищо, докато Айрин не се съгласеше да продаде наследството си. Ако изобщо решеше да продава. Ако не, може би щеше да се наложи да прибегне до прословутата разписка, която му беше набавил всезнаещият Уинг. Коул не харесваше този начин, защото Айрин щеше да продължи участието си в играта. По-добре да й платят и да я оставят настрана.

С поглед към часовника Коул установи, че трябва да убие още час, преди Айрин и баща й да го потърсят в „Блек Уинг“. Не се изненада, че Матю Уиндзор бе настоял да присъства, макар че това само усложняваше нещата. Но се надяваше, че бащата ще посъветва дъщеря си да продава, вместо да се опита да намери своето място върху Диамантения тигър.

От друга страна, Коул знаеше, че Уиндзор работи в ЦРУ, а ЦРУ имаше определени интереси в диамантен картел. Предприятия, семенни кланове и правителствени институции имаха нещо много общо — всеки изискваше безусловна вярност. Деца, жени и частен живот трябваше да бъдат пожертвани в името на общността. Беше всеобщ принцип да се подвеждат независими мъже или жени, да се сплашват, купуват или отстраняват. „Кон Мин“ мразеше независимостта, но това се отнасяше също за ЦРУ и семейство Чен.

Ако Матю Уиндзор наистина беше верен човек на ЦРУ, той щеше веднага да заложи наследството на дъщеря си в служба на американските интереси. Ако при това му се наложеше да престъпи моралните норми, щеше да използва дъщеря си, без да й каже.

Тъмнината превърна прозореца на тридесет и осмия етаж в нещо като огледало. Градът зад него все още се виждаше, но когато Коул се раздвижеше, отражението му личеше на стъклото.

И когато оставаше неподвижен, също. Съзнанието му все още регистрираше този факт, когато рязко се извърна и едновременно с това скочи. В ръката му проблесна нож, докато бързо и почти нечуто се промъкна към вратата, свързваща двете стаи на кабинета.

— Впечатляващо — обади се непознат глас от съседната стая. — Но пистолетът има по-голям обхват. Впрочем, аз съм Матю Уиндзор. Мога и да го докажа, ако нямате нищо против да бръкна в джоба си.

Коул измери с поглед високия, представителен мъж в тъмен костюм, застанал на вратата към коридора. Очите му имаха същия цвят и форма като тези на дъщеря му.

— Идвате твърде рано — каза Коул и с гъвкаво движение прибра ножа в ножницата му.

— Никой не знае, че съм тук. Нека си остане тайна.

— Какво направихте с пазача?

— Не се тревожете, не съм го затворил в склада за метли. Човекът беше много учтив. Тъкмо отиде да донесе чаша вода, за да взема капките си за сърце.

— Ще се погрижа да го обучат по-добре. Може и да му намерят работа в отдела за деца. — Коул посочи вратата към коридора. — След вас.

— Предпазлив човек сте вие.

— Искам да доживея до деня, в който и аз ще се нуждая от капки за сърце.

Уиндзор тихо се изсмя и излезе в коридора. Коул заключи вратата и посочи надясно.

— Оттук. Стаята за съвещания е петата отляво.

Уиндзор се огледа, докато минаваха покрай вратите и спря пред петата отляво. Натисна бравата и отстъпи назад.

— Заключено е.

— Това не ви попречи особено преди малко — отговори Коул и отключи.

Помещението беше облицовано в розово и кремаво дърво. Уиндзор се обърна с лице към Коул и заговори без предварителни уговорки:

— Ако знам за кого работите, ще ми стане ясно дали да ви изключа от играта или просто да не ви обръщам внимание.

Коул разбра, че Уиндзор не блъфира. Тялото му беше твърдо като стомана, а под посивелите коси пулсираше мозък, притежаващ двадесет години повече опит в подли трикове от този на Коул.

— Не работя за никого — отговори направо той. — Така ми харесва и така ще бъде и за напред.

— Никой не е изцяло независим.

— Кой говори сега, Уиндзор тайният агент или бащата на Айрин?

— Да започнем с тайния агент. Той откри в папката с името на Коул Блекбърн цял куп алармиращи червени знаменца. Например вие сте убиец. Какво ще кажете по този въпрос?

— Кое събитие ви създава грижи? — попита Коул.

— Да започнем с осемнадесетгодишния убиец, които отишъл в армията, вместо в затвора, след като убил човек.

Коул седна в коженото кресло в края на дългата маса, питайки се защо Уиндзор е решил да го сплаши — и защо това му се удава.

— Това беше смъртоносен удар, не предумишлено убийство — отговори той. — Скарване в бар с глупави последствия.

— Мъртвият си е мъртъв.

— А що се отнася до армията, това беше обичайно наказание в родния ми край.

— Все пак сте станал войник, а това е решаваща стъпка напред — установи хладно Уиндзор. — Добра школа за убийци.

— Оставете тези глупости. Точно вие не бива да ме укорявате за пролятата кръв. Та нали самият вие сте отговорен за смъртта на много повече хора.

— Някои мъже убиват за удоволствие. Други не обръщат внимание какво вършат. Вие от кой тип сте?

— От нито един — отговори веднага Коул.

Уиндзор кимна, сякаш отговорът го задоволяваше.

— Нека запълним още няколко дупки в делото ви. Как войникът от наказателната рота се е превърнал в геолог, без да посещава колеж?

В продължение на няколко секунди Коул размишляваше дали да отговори. Накрая сви рамене и обясни:

— Моят сержант бе служил в цяла дузина страни и знаеше всевъзможни неща за геологията и скъпоценните камъни. Разказваше ги на всеки, който бе готов да слуша. Аз се оказах единственият му слушател. Той ми купи първия компас „Брунтън“ и ми помогна да овладея основите на геологията. Страхотен тип беше.

Уиндзор отново кимна.

— Марсел Артър Кнудсен, нали?

За първи път по лицето на Коул се изписа изненада.

— Значи затова пишеше отпред „М“. Никога не ми е казвал.

— Той не казва никому първото си име.

— Добре ли го познавате?

— Познавам хора, които го познават — отговори сухо Уиндзор. — В Пентагона все още има командири, които го считат за най-добрия фелдфебел на всички времена. Но от тогава сте обиколили доста свят. Били сте в Заир например.

— Да, и там съм бил — отговори с тънка усмивка Коул — Колко струваше на момчетата ви да измъкнат Томпсън от затвора в Киншаса, а?

— Тогава ЦРУ не сметна историята за смешна. Ако полицията бе разбрала кой е Томпсън, щяха да го екзекутират. Вашето малко шоу едва не го уби.

Усмивката на Коул стана по-студена от погледа му.

— Разкъсвате сърцето ми. Томпсън се опита да ме отстрани и това едва не му се отдаде. Ако се опита още веднъж, ще го пратя под земята, както аз си знам.

Уиндзор изръмжа нещо неразбрано и продължи:

— Така направихте и с агента на КГБ в Кайро, нали? Ако не се лъжа, беше през 1982 година.

— Шмелинг наистина ли беше от КГБ? Аз си мислех, че е просто един особено отвратителен контрабандист.

— Капитан на презморска служба — отговори Уиндзор.

— Ако знаех, щях и него да превърна в труп. Той ви създава грижи и до днес.

— Това нямаше да ни бъде много приятно. Шмелинг беше двоен агент и работеше за нас. По дяволите, той беше много по-важен, отколкото Томпсън си въобразяваше, че е.

— Не и за мен. Смятах го почти толкова важен, колкото и бразилския ми партньор.

— Онзи, когото убихте?

— Онзи, който ми заби нож в гърба и при това за щастие не улучи нито един от важните ми органи. По-късно успя да се разкае.

— Но не за дълго — установи хладно Уиндзор.

— Два месеца са напълно достатъчни.

— Смятате се за голям смелчага, нали?

Коул бавно поклати глава.

— Просто искам да ме оставят на мира. Някои хора не могат да понесат това. Много се ядосват. Тогава започват да ме притесняват, а аз не обичам това и отношенията ни отиват по дяволите. Е, защо ме притискате така, Уиндзор? ЦРУ иска да ме отстрани от пътя си, така ли? Решили сте да се възползвате от наследството на Айрин?

— Нямам понятие. Знам само, че цял куп неща в делото ви не ми харесаха. На вас не може да се разчита. Вие вървите през трупове. Никой досега не е успял да ви даде да се разберете, освен може би оня стар сержант в армията. Наистина бих предпочел да нямате нищо общо с дъщеря ми.

— Но аз не се стремя да ви стана зет. Само се опитвам да купя мините на Крейзи Ейб.

Уиндзор се поколеба, после пое дълбоко въздух и шумно го изпусна през устата си.

— Там е работата, Блекбърн. Не вярвам, че Айрин ще продаде наследството си. Тя не иска помощта и съветите ми, нито ще предостави мините под контрола на ЦРУ. Тя е твърдо решена да ги запази, а аз не мога да направя нищо повече.

За момент Коул не беше сигурен дали му се иска да изругае или да ликува. Очакваше, че Айрин ще пожелае да поеме отговорността за самата себе си, но докато част от него приветстваше сродния нему дух, прагматикът безмълвно проклинаше. Любовта към свободата можеше да й струва живота.

Да не говорим изобщо за живота на Коул Блекбърн.

— По дяволите — изръмжа той и се учуди на странната смесица от възхищение и гняв, които изпитваше към Айрин.

— Точно така — съгласи се Уиндзор. — Мръсна работа. Дъщеря ми е красива и интелигентна, има талант, но няма и понятие как да се оправя с фирмите и държавите, които играят тази игра. По-точно казано, в досегашния си живот тя е обръщала внимание само на своя собствен свят.

— Можете ли да я упрекнете за това?

— Не. Понякога и аз изпитвам желание да се оттегля. Но не аз съм наследникът на мините „Слийпинг дог“, а тя. И щом не иска да продава, трябва да се научи да живее в реалния свят.

— Или да умре.

— Много искам да предотвратя това. А вие?

— Убеден съм, че жената, създала „Арктическа одисея“, струва много повече от теглото си в диаманти.

За момент се възцари смаяно мълчание, но скоро Уиндзор се изсмя.

— Хората имаха право. Вие наистина сте непредвидим тип.

— А кои са „хората“? — попита сухо Коул. — Агентите, които работят за вас?

— Между другото. — Уиндзор се поколеба и продължи: — Вече тридесет и две години работя за ЦРУ. Понякога ми беше трудно, но се гордея с дейността си. С успеха си и със страната си.

Коул издаде някакъв неопределим звук.

— До днес нито веднъж не съм предпочел моите интереси и тези на семейството ми пред ЦРУ — каза тихо Уиндзор.

Коул беше почти убеден, че мъжът говори истината. Но му беше ясно, че има насреща си изключително умел тактик.

— Това е затрогващо — каза направо той. — Но забравяте, че аз знам с какво печелите парите си.

Мъжът насреща му се усмихна мрачно.

— Миналата нощ прекарах няколко часа насаме с делото ви. В някои отношения ние много си приличаме. Вие никога не сте предавали приятел, нито пък сте забравяли врага си. Искам Айрин да стане ваша приятелка. Искам да й помогнете, дори ако не пожелае да ви продаде мините на Ейб. Като ответна услуга аз ще сторя всичко, за да ви подкрепя. Няма да предам ЦРУ, но ще използвам средствата, които са на мое разположение, всичко, което поискате. Ако Айрин все пак реши нещо друго, гарантирам ви най-голям шанс при продажбата на участъците. Само се погрижете детето ми да остане живо.

— Ще направя каквото мога.

За момент Уиндзор усети как в сърцето му се надига гняв. После се вгледа в кристалните очи на Коул и осъзна, че казаното беше от ясно по-ясно. Този мъж наистина щеше да направи каквото можеше.

— Е, добре — каза тихо Уиндзор. — Но все още не разбирам някои неща.

— Толкова ли са важни?

— Може би. Как стигнахте до завещанието на Ейб?

Коул поклати глава.

— Така си и мислех — отговори студено Уиндзор. — Тогава поне ми отговорете на следващия въпрос: как може мъж, който придава толкова голямо значение на своята независимост, да се постави в услуга на един от най-безогледните кланове в Азия?

— Много просто. Аз не принадлежа към семейство Чен.

— Те знаят ли това?

— Не е мой проблем.

— Ще стане обаче, ако направите грешката да приемете, че интересите на Айрин съвпадат с тези на семейство Чен.

— Интересите на чичо Ли не ме засягат ни най-малко — отговори направо Коул.

Уиндзор кимна.

— Добре. Това ми спестява усилията да ви отстраня и да потърся друг човек, който да открие диамантите на Айрин и който да е под мой контрол. В ЦРУ работят поне половин дузина добри геолози.

— Бейкър е единственият, който би открил прашинка върху покривката за маса — усмихна се Коул, — а той е нает от „Кон Мин“. Ако ЦРУ наистина иска да открие диамантена мина, можете да ми се обадите.

Уиндзор също се усмихна и тихо отговори:

— Точно това направих, нали?

Вратата се отвори и отново се затвори. Коул остана сам в залата за конференции. Той пое дълбоко дъх и се запита как толкова по-младата Айрин бе успяла да се противопостави на стария господин.