Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Diamond Tiger, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ваня Пенева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- p1amen (2017)
Издание:
Автор: Ан Максуел
Заглавие: Диамантеният тигър
Преводач: Ваня Пенева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство „Ирис“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1994
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Печатница „Абагар“
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5218
История
- — Добавяне
Глава седемнадесета
С бързи, енергични движения Коул изпра кръвта от панталона си. Когато водата остана чиста, той го изстиска, уви го в голямата хавлиена кърпа и го притисна, за да може хавлията да поеме водата. После набързо го изтръска и го простря да съхне на душа. Посегна към ризата си и я облече. Не бързаше да се върне отново в стаята, защото изчакваше силната възбуда да отслабне.
Когато Коул излезе от банята, Айрин лежеше на леглото с широко отворени очи, втренчила поглед в тавана. Всеки път, когато затваряше очи, пред нея се появяваше образът на Коул, голите гърди, обрасли с къдрави косъмчета, които надолу се стесняваха в тънка ивица, изчезваща под белия ръб на шортите му.
— Не мога да заспя — промълви Айрин. — Всеки път, щом затворя очи, виждам… — Гласът й пресекна.
— Боя ли? — попита тихо Коул. Айрин поклати глава.
— Теб.
Ъглите на устата му потръпнаха.
— И това те плаши.
— Не е… точно така.
Коул забеляза, че тя повтаря буквално думите, които бе казал преди малко. Той отиде до леглото, спря и я погледна с кристално сивия си поглед.
— Какво имаш предвид?
Главата й се обърна към него и той видя блестящо зелените очи и усмивката, която тя не можа да задържи.
— Без риза ми хареса повече.
— Така ли? Имах усещането, че това те кара да се чувстваш неудобно.
— Защото си твърде масивен — отговори плахо Айрин и продължи да го наблюдава през спуснатите си мигли.
— Значи си го забелязала — усмихна се сухо Коул.
Когато осъзна къде се е загледала, Айрин почервеня до корена на косите си.
— Говориш твърдо.
— Не, работата е друга. Аз се втвърдявам от тебе. Ето пак.
— Вече го забелязах — промърмори тя.
Коул се засмя, както винаги изненадан от странната смесица на невинност и дързост, които се съчетаваха у Айрин. Смехът внезапно заглъхна и отстъпи място на шумно, пресекливо дишане. Ръката на Айрин докосна крака му и пръстите й нежно се плъзнаха покрай превръзката.
— Това е опасна територия, Айрин.
— Оттук не мога да стигна по-нагоре.
— Ако се приближа още малко, ще се озова при теб в леглото. Искаш ли го наистина?
— Аз… — Айрин конвулсивно преглътна и отново заговори: — Не знам. Знам само, че обичам да те докосвам. Че обичам да те гледам. Че ми е много приятно да ме държиш в обятията си. И да ме целуваш. Харесвам вкуса на кожата ти. Обичам да чувствам ръцете ти върху мен. — Тя изгледа Коул с неосъзната молба. — Желая те повече, отколкото съм си помисляла, че мога да желая някой мъж. Това достатъчно ли е?
— Дяволски добро начало — отвърна тихо Коул. — Отмести се малко. Може би ще открием какво още ти харесва.
Айрин се запита дали решението й е било правилно, но се отдръпна да му направи място. Усети огъването на матрака, когато мъжът приседна на леглото. Разкъсвана между страха и желанието, тя затвори очи и зачака той да я прегърне. Когато не го направи, Айрин отвори очи и смаяно го погледна. Коул тъкмо разкопчаваше ризата си и не сваляше очи от нея. Дъхът й спря.
— Коул?
— Всичко, каквото искаш — отговори просто той и захвърли ризата настрана. — Но трябва да ми го кажеш. Не искам да рискувам, защото може да сгреша и да те уплаша с онова, което ще направя.
Айрин несигурно се усмихна.
— Някои от нещата, които аз искам да направя с теб, вече ме плашат.
— Звучи интересно — усмихна се Коул. — Да започнем ли с тях или да ги оставим за края?
— Мисля, че… Една целувка?
Докато говореше, Айрин наблюдаваше устата му с неосъзната жажда. Той забеляза погледа й и си каза, че се надява самообладанието му да издържи достатъчно дълго. Решително се отпусна по гръб и скръсти ръце под тила си.
— Защо тогава не ме целунеш ти? — попита той.
Айрин се поколеба, изненадана от предложението му.
Макар да беше казал, че не иска да я плаши, тя очакваше, че Коул бързо ще вземе нещата в свои ръце. Фактът, че не го правеше, й даваше сигурност и едновременно с това я изкушаваше, защото, както бе легнал по гръб, възбудата му личеше особено ясно. Тя бавно се обърна на една страна и се приведе към устните му. Целувката беше нежна, почти целомъдрена, докато връхчето на езика й се плъзна по ръбовете на устата му. Вкусът им беше още по-добър, отколкото го помнеше, по-горещ. Усещането на езика му, който помилва нейния, събуди в душата й неподозирана буря от чувства.
Айрин не забеляза колко време мина, докато и двамата ускориха дъх и от гърлото й започнаха да се изтръгват неясни звуци при всяка дълбока и бавна милувка на езика му. С всеки удар на сърцето й, с всяко вдишване устните им все по-тясно се свързваха. Айрин беше като замаяна от горещата наслада, скрита в тази дълга целувка. Ръцете й колебливо се плъзнаха по неговите, опипаха силните китки, твърдата лакътна извивка и изненадващо меките косми под мишниците.
Айрин имаше достатъчно време да се наслади докрай на всяко от откритията си. Тя зарови пръсти в привличащите я гъсти косми на гърдите му, помилва и нежно притисна кожата и мускулите под нея, като по този начин обясни без думи колко е възхитена от мъжкото тяло и излъчващата се от него сила. Когато пръстите й се впиха в зърната на гърдите му, от гърлото на мъжа се изтръгна задъхано охкане.
— Хареса ли ти? — попита Айрин и отново погали зърната на гърдите му, усещайки как се втвърдяват под ръцете й.
— Не знам точно — отговори глухо Коул. — Защо не опиташ още пет или десет пъти?
За миг Айрин го изгледа смаяно, после се засмя.
— Ти май се шегуваш, млади човече.
— По-скоро бих казал, че е обратното. Но ще ти простя, ако…
Гласът му пресекна, защото нежните женски ръце продължиха пътя си към колана на шортите му и спряха там. Айрин се върна обратно и отново се зае с гърдите му, а Коул трябваше да събере всичките си сили, за да не изрази гласно разочарованието си. Жената бавно се приведе и помилва с устни първо врата му, после силните рамене и гърди. Много внимателно зъбите й захапаха изпъкналия мускул. Коул отново спря да диша и Айрин се усмихна.
— Харесва ми — прошепна тя. — Хубаво е да усещам, че мога да имам такова въздействие върху теб.
— Тогава спусни ръцете си малко по-надолу и виж какво ще се случи — предложи Коул и се усмихна, макар че тялото му трепереше от напрежение.
Смехът на Айрин сякаш запали огън във вените му. В продължение на няколко секунди се чуваше само нежното отъркване на телата им и все по-ускореното дишане на Коул, докато Айрин продължаваше да милва гърдите му.
— Коул — прошепна във врата му тя, — би ли ме помилвал и ти?
Мъжът веднага освободи ръцете си и усети болка в пръстите си, вкочанени от усилието да устои на огромното изкушение.
— Къде? — попита дрезгаво той.
Айрин издаде неясен звук, заровила лице във врата му.
— Къде да те помилвам? — Коул усети топлината, нахлула в лицето й, тъй като бузата й бе притисната до гърдите му. — Добре. Бях готов да дам живота си, за да те помилвам точно на това място.
Ръцете му се насочиха първо към лицето й, погалиха нежните вдлъбнатини под скулите, обхванаха вратлето й в корави шепи, масажираха ръцете й от раменете до върховете на пръстите, докато очите й се затвориха и устните унесено и сладостно промълвиха името му. Той продължи да я милва и най-после Айрин доволно се надигна срещу ръката му, за да я усети върху гърдите си. Зърната й набъбнаха под напора на нарастващата възбуда.
— Моля те, Коул — прошепна задавено тя.
— Какво, Айрин?
Вместо да отговори, тя взе ръката му и я сложи върху гърдата си. В първия миг на докосването тялото й потръпна, но тя веднага се притисна до него в инстинктивен опит да задоволи чувственото си желание. Коул усети настъпилата промяна и собствената му невероятна реакция накара ръката му да потрепери. Стройни пръсти се вплетоха в неговите, ала не за да го отблъснат. Айрин бавно го притисна до себе си и се отърка като коте о твърдата му длан.
— Харесва ли ти? — попита Коул, опитвайки се да придаде на гласа си нежност. Но това не му се удаде изцяло. И гласът беше като тялото му. Твърд, горещ, възбуден до крайност.
— Да, но…
Коул стисна устни и отмести ръката си. Ръцете й веднага се раздвижиха, сякаш искаха да прикрият гърдите й, ако той започнеше отново.
— Няма нищо — промърмори Коул и внезапно забеляза, че Айрин не се е отдръпнала от него, а с треперещи ръце се опитва да разкопчее блузата си. Тялото му се разтърси от необуздано желание. Той взе ръцете на Айрин в своите и нежно ги помилва с устни, преди да ги притисне до гърдите си. — Аз ще го направя.
— Извинявай, не знам какво става с мен. Треперя, но не ме е страх. Наистина не.
— Виж моите ръце.
Айрин погледна надолу и като забеляза явното им треперене, изненадано възкликна.
— Така е, аз съм напълно объркан — призна той. — Никога не съм желал някоя жена толкова силно, че да са ми треперели ръцете.
Очите на Айрин се разшириха. Тя отново се взря в лицето му и видя израза на очакване, изписал се по него. Той очевидно се страхуваше тя да не изпадне в паника.
— Трябва ли това да ме прави нервна? — попита плахо тя.
— Защо не? — промърмори той. — Аз направо умирам от страх.
Айрин развеселено плъзна поглед надолу към кръста му.
— Хм, не знам как да се изразя, но онова, което виждам, никак не ми прилича на страх.
Коул се засмя и ноктите, забили се в слабините му, малко отслабиха натиска си. Пръстите му се пъхнаха под разтворената блуза и отстраниха тъмния плат, за да открият нежната извивка на гърдите й под розовия сутиен.
— Да спра ли? — попита Коул и мушна пръст под сутиена, за да помилва трескаво надигащата се гърда. — Или да продължа да те милвам, както ти направи с мен?
Още преди смелостта да я е напуснала, Айрин вдигна ръце и откопча сутиена си. В продължение на няколко секунди Коул можеше само да я гледа и да брои трескавите удари на сърцето си. Гърдите й бяха по-красиви, отколкото беше очаквал, пълни и гъвкави, а връхчетата им просветваха розови от възбуда. Кожата й също беше леко зачервена, така че тънките бели ивици на стари белези ясно изпъкваха.
Коул разбра.
— Той те е наранил с нож!
— Бях забравила за белезите — прошепна Айрин. — Те не са толкова грозни, както по-рано, но ще те разбера, ако не искаш…
Гласът й пресекна, когато Коул с върха на езика си описа кръг около единия, после около втория и третия белег, с толкова нежност, че в очите й избликнаха сълзи и потекоха по бузите й. Думите му също бяха изпълнени с нежност и когато й шепнеше колко е красива, по тялото й преминаваха топли вълни.
Сдържаността на Коул и неочакваната нежност на милувките му накараха Айрин да забрави всичко около себе си. Тя забрави миналото си, забрави бъдещето и се остави изцяло на сладостните усещания на тялото си. Всяка милувка на опитните му ръце, на устните, на тялото му освобождаваше в сърцето и дълго потискания досега стремеж към наслада. Тя тихо стенеше, тялото й се извиваше, за да се нагоди към неговото.
Коул усети какво става с нея по горещината на тялото й, вкуси я от фините капчици между гърдите й, чу я в тихите задъхани викове, които се изтръгваха от гърлото й. Чувствеността й беше толкова неочаквана, колкото и необуздана. Кръвта биеше толкова силно в слепоочията му, че той едва си поемаше дъх. Приведе се отново над гърдите й и притисна устни до втвърденото връхче, докато ръката му се плъзна надолу по корема, откопча панталона и го избута до коленете. После се върна отново на мекото топло място, скрито под тънкия плат. Когато притисна с неочаквана сила триъгълника от къдрави косъмчета, Айрин се напрегна. В слабините му нахлу гореща дива вълна, защото знаеше, че тялото й се напряга от удоволствие, не от страх. Затова отново раздвижи ръката си, обхвана с длан чувствителното място и с потръпване усети как цялото й тяло се устреми към неговото. Неспособен да се въздържи, той мушна пръст между овлажнените гънки и помилва още по-мека, още по-гореща плът.
— Коул!
— Тук съм, при теб — пошушна той и продължи да милва с език твърдите връхчета на гърдите й, докато пръстът му бавно и внимателно влизаше и излизаше от меката й утроба. — Да престана ли?
Айрин се засмя с изненадваща дързост. Тялото й инстинктивно се изви насреща му, за да го поеме още по-навътре в себе си.
— Това какво означава — да или не? — попита той и внимателно захапа връхчето на гърдата и.
Тръпка на наслада разтърси отново Айрин и отне гласа й.
— Да — пошепна най-после тя. — Тоест не.
Очите й се отвориха. Зеленият им блясък беше по-красив от всичко, което Коул бе виждал досега, дори от зеления диамант, даден му от нея.
— Не преставай — проговори с дрезгав глас Айрин.
— Това означава ли, че мога да те съблека? — попита Коул с глас, нежен като ръката му.
Айрин сведе поглед към тъмната мъжка ръка между краката си. От гърлото и се изтръгна странен звук, нещо между смях и изблик на срам.
— Всъщност върху мен си само ти — пошепна тя. — И това ми… харесва.
Коул стисна зъби, за да овладее бурната си реакция. Откровеността, с която Айрин изразяваше своята чувственост, продължаваше да го изненадва и с всяка гореща дума, с всяко плахо движение все повече заплашваше да разруши самоконтрола му. Опита се да я съблече с много нежност и внимание, но усещаше колко бързи, почти несръчни са движенията му, предизвикани от жаждата да я има. Видя как Айрин леко обърна глава към него и усети много точно в кой момент тя разбра, че той също е напълно гол, легнал по гръб, без да скрива огромната си възбуда.
Коул затвори очи и безмълвно се помоли да не му се наложи да сдържи поетото преди няколко дни обещание: „Може да сме съвсем голи и да те чувствам върху себе си като топъл дъжд, но ако решиш нещо друго, ще стана и ще се облека и всичко ще свърши.“
— Коул? — пошепна Айрин.
Очите му се отвориха.
— Страх ли те е?
Тя поклати глава.
— Сигурна ли си?
Айрин кимна.
— Какво има тогава?
Тя не можа да понесе пронизващия му поглед и скри глава в рамото му. Устните й го милваха, докато попита:
— Може ли да те погаля?
— По всяко време, както и където искаш.
Айрин колебливо плъзна ръка надолу по тялото му.
— И тук ли?
— Особено там — отговори с въздишка Коул.
Връхчетата на пръстите й бяха хладни и несигурни, но пареха като огън. Айрин бе омаяна от възможността да изследва непознатата повърхност на твърдия член.
— Усещам как бие сърцето ти — пошепна тя и го обгърна с ръка.
Коул потръпна от наслада.
— Прощавай — промърмори тя и веднага отдръпна ръката си.
— Направи го пак и ще ти простя. — Ръката на Айрин се върна към пулсиращия от желание член и дишането му отново се ускори. — Да, така. Точно така…
Завладян от страст, той ритмично се притискаше към милващата женска ръка, един, два, три пъти, докато успя да овладее желанието си.
— Има и друга възможност да се насладим на удоволствието — проговори най-после Коул и гласът му прозвуча дълбоко и дрезгаво. — И на двамата ще ни хареса. — Той погледна смаяното й лице и се усмихна — Казах „да се насладим“, Айрин. Аз няма да те „взема“. Ти трябва да ми се отдадеш, да ми дариш всяка частица от себе си. Вярваш ли ми?
Тя кимна и той я вдигна, за да я настани върху бедрата си като на кон. Айрин затаи дъх, защото усети твърдия член между краката си. Ала Коул я притисна до себе си, без да прониква в утробата и, и раздвижи тялото й така, че тя цялата се разтрепери от удоволствие. Когато бедрата й леко се залюляха, докосвайки набъбналата му мъжественост, в гърлото й се надигна дрезгав вик. Коул я залюля отново, молейки се да не загуби самообладание. Накрая пусна бедрата й, но движенията и не престанаха. Дишането й се ускори, стана пресекливо и тялото й се разтрепери от неизпитвана до сега жажда.
— Коул — пошепна Айрин и посегна към него, за да довърши съединението на телата им. Никога не бе помисляла, че може да съществува нещо толкова съвършено. — Помогни ми.
Ръката му обхвана нейната и я поведе.
— Просто така — промълви той и протегна устни към нейните. — Просто така.
Устните и телата им се сляха в един и същи миг. Тих вик на задоволство излезе между устните на Айрин, когато тялото й се приведе над неговото и тя усети как членът му бавно я изпълва, без да бърза и без да я притиска, докато накрая вече не остана празно място. Опита се да проговори, да му обясни колко е невероятно онова, което изпитва, но когато откъсна устни от неговите, вътрешността й сякаш го заключи в себе си.
Нито една дума не наруши тишината. Тя усети как с всяко движение, с всеки дъх светът пропада някъде много далеч, докато Коул въздъхна дълбоко и тялото му под нейното отново се напрегна. Айрин усети дълбоко в утробата си пулсирането на члена му, изливането на семенната течност и потрепери от усещането, че се е изправила на ръба на нещо първично, неизвестно досега.
После ръката му се раздвижи, намери центъра на желанието във влажната гънка между краката й и замилва гладкото възвишение, нежно и настойчиво, докато очите й се разшириха от почуда. Докато някакво огромно удоволствие се пръсна в тялото й и от устните й излязоха задавени стонове на задоволство. Най-дълбоката й същност се сля с този мъж и го задържа в себе си. Коул изпи с целувка стоновете й и я задържа в обятията си, докато дъхът й се успокои.
Но не я пусна, защото бе усетил с устните си не само страстта, а и солта на сълзите.
— Айрин? — пошепна Коул и продължи да я целува с нежност, която не си схождаше с предрезгавелия му глас. — Болка ли ти причиних?
Тя поклати глава.
— Но ти плачеш.
— Така ли? — Ръката й попи мократа буза и тя треперейки пое въздух. — Вярно. — После с въздишка притисна бузата си до гърдите му и зарови лице в меката извивка на врата му. — Щастлива съм, Коул. Не бях очаквала подобно нещо. Не и по този начин. Бях убедена, че след Ханс вече не мога да обичам. А ето че срещнах теб.
Коул се поколеба, но продължи да милва нежната извивка на гърба й.
— Не мисли, че физическото удоволствие, което изпитваме, е любов. Това може да те нарани. А аз не искам да те нараня, Айрин.
Айрин затвори очи. Не беше очаквала Коул да отговори на любовта й, но все пак бе имала известна надежда.
— Вярвам ти — отговори тя и шумно въздъхна. — За нещастие аз не съм жена, която се задоволява с половинчати неща. Но не се безпокой. Не очаквам от теб да се закълнеш във вечна любов. Ала това съвсем не означава, че няма да се опитам да те хвана в капана и от време на време да те повалям на земята.
Коул изненадано се засмя и целуна косата й.
— Още отсега се радвам на това време.
Айрин вкуси с устни горещата му кожа и плъзна по нея върха на езика си. После въздъхна дълбоко, потръпна и се отпусна край него. Само след няколко минути беше заспала.
Доверието, изразено така очевидно чрез пълното й отпускане, проникна до най-дълбоките кътчета в душата на Коул и разруши няколко защитни механизми, за съществуването на които той дори не подозираше. Това го разтърси не по-малко от преживяната преди минути страст. Дълго време лежа неподвижен, милвайки косата и гърба на Айрин, замислен за миналото и за неизвестното бъдеще.
Най-важното сега беше да опази Айрин жива, защото „Кон Мин“ сериозно възнамеряваше да предотврати възкачването им върху Диамантения тигър.