Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Diamond Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
p1amen (2017)

Издание:

Автор: Ан Максуел

Заглавие: Диамантеният тигър

Преводач: Ваня Пенева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Ирис“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Печатница „Абагар“

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5218

История

  1. — Добавяне

Глава дванадесета

Бях на две погребения. — Гласът на Чен Уинг звучеше празно не само поради лошата акустика на сателитна връзка. — Въздействието им е обезпокояващо.

Коул мрачно се усмихна.

— Нима си очаквал да водиш война срещу „Кон Мин“, без да претърпиш известни загуби?

Уинг не отговори. След малко смени темата.

— Има ли някакъв прогрес?

— Не конкретен.

Уинг промърмори някакво проклятие на кантонско наречие.

— По-спокойно — каза Коул. — В момента не може да се очаква нещо по-добро. Прекарах последните три дни в проучване картите на „Блек Уинг“ и не открих нищо. И това е добре. Защото ако бях изразходвал само няколко часа, за да открия съкровищницата на Ейб Уиндзор върху наличните карти, другите геолози също щяха да го направят. Например твоите. Сега можеш да бъдеш сигурен, че не са лъгали, когато са ти заявили, че не са намерили нищо. Картите не дават никакви сведения.

— Щом ти не си намерил нищо, значи и те не са успели. Ти винаги си бил най-добрият. Щастие с мините, нещастие в любовта.

— Първо, поговорката съвсем не гласи така — отговори Коул. — И второ, любовният ми живот никак не те засяга.

Кратко мълчание, после тиха въздишка.

— Съжалявам. Погребенията винаги оказват странични въздействия върху здравия ми човешки разум. Първото беше на втория ми братовчед и зет Чен Цеонг Ли.

Спомени нахлуха в ума на Коул, спомени за страстната тъмнокоса жена, която беше сестра на Уинг и която предпочиташе властта пред всеки мъж, включително и пред Коул Блекбърн.

— Цеонг беше почтен човек — проговори най-после той. — Жалко за смъртта му.

— Така ли? А имаше време, когато много ти се искаше да го убиеш и да танцуваш на гроба му.

Коул не отговори.

— Ако пожелаеш отново да се свържеш с Чен Лай — продължи Уинг, — този път семейството няма да се намеси.

Този път.

Думите на Уинг извикаха в съзнанието на Коул спомени, които предпочиташе да е забравил. Скоро след основаването на „Блек Уинг“ Лай го заряза, защото семейството не одобряваше съпруг, който не е от китайски произход. Нямаха нищо против Коул като таен любовник, защото имаха нужда от него, но щом станеше въпрос за семейство и деца, най-важното беше да се поддържат семейните и делови връзки в Коулоун.

А сега Цеонг Ли беше мъртъв, Лай бе овдовяла и семейство Чен предлагаше на Коул същата тази жена, която преди това му беше отнело.

— Не, благодаря — отговори спокойно той. — Умният мъж само веднъж се изтрива отзад с коприва.

От другия край на телефона се чу корав, лишен от всяко чувство за хумор смях.

— Не си се променил.

Онова, което не е успяло да те убие, те прави по-твърд. Това също е промяна. И само тя важна. Преживях го.

— Какво ще ти е необходимо в станцията на Крейзи Ейб?

Коул без колебание се прехвърли на новата тема:

— Един вертолет за фотографски, радарни, магнетични и сцинтиометрични изследвания на участъците. Идеално ще бъде събраните през последните два часа сведения да се нанасят на отделни скици, да се поставят върху тези от миналите два часа и да се свързват с данните, които рисувам върху топографските и географски карти. Но няма да имам достатъчно време, за да свърша всичко сам.

— Тук имаме добри специалисти — отговори Уинг.

— Това не ми харесва. Само увеличава вероятността за изтичане на информация.

Уинг не отговори.

Коул сви рамене и продължи:

— Можеш ли да построиш база в станцията на Уиндзор — модем, сателитна връзка и печатарка, за да преработваме постъпилата информация?

Кратко мълчание.

— Ще ми трябват няколко дни.

— Съгласен съм. Кой от вас ще заложи данните?

— Самият аз.

— Тогава ще ти ги изпратя колкото се може по-бързо. Създай секретна база данни в главния компютър на „Блек Уинг“, кодова дума „Хандър“.

— „Хандър“ — повтори Уинг. — В течение на следващия един час ще можеш да повикаш актуалните данни от кой да е компютър на Чен в целия свят.

— Добре — каза Коул. — Какво ще правим с останалите чертежи, които ми трябват? Кой ще ги направи?

— Моите хора.

— Провери дали може да им се има доверие.

— Те са членове на семейство Чен и освен това нямат точна информация къде се намира късчето земя, над което работят в момента. Само аз знам точните координати.

Коул тихо се изсмя. Той знаеше как действа системата за сигурност при семейство Чен — постигната чрез постоянен контрол.

— Тогава остава само един проблем — вертолетът. Всички фирми с минни съоръжения в околността са под контрола на „Кон Мин“. А ние ще имаме шанс само ако те не знаят коя ще е следващата ни стъпка. Това означава да работим бързо и, колкото е възможно, в тайна.

— Вече проверих навсякъде и избрах пет фирми, които са най-далеч от „Кон Мин“. Някои от тях имат задължения към фирмите на Чен.

— И какво реши?

— Смятам, че най-добре е да изберем „Минна и металообработваща компания“. Веднага ще им поръчам вертолет. Ще ти трябва ли и пилот?

— Сам ще го управлявам. Какво става със списъка съоръжения, които ти изпратих по факса?

— Всичко ще те чака в станцията, щом пристигнеш.

— Не е лошо да има човек, който да подреди и да надзирава работниците. Аз съм геолог, не специалист по електроника, а и през цялото време ще бъда навън.

— Окей. Нещо друго?

— Само някои битови удобства. Ейб разбираше под мебел най-много мръсен дъсчен под.

— Ще изпратя. Обикновено легло ли ще искаш или двойно?

Коул затвори, без да отговори на последния въпрос. После веднага набра номера на Матю Уиндзор. Време беше да разбере какво ще стори бащата, за да помогне на дъщеря си.