Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (59)

54

Бет остана в палатката на Алисия и с нетърпение очакваше да чуе подробности от срещата. Сара бе донесла два подноса с вечеря и грохотът от излитащия хеликоптер разтърси металните похлупаци на блюдата.

Бет скочи на крака при влизането на Алисия.

— Какво беше всичко това? Нима Ланг си тръгва?

— Двамата с Хеп се сдърпаха.

— Не ти ли казах, че Хеп е полудял? — извика Бет. — Как се сдърпаха?

— Жестоко, с юмруци.

— О, Господи!

— Най-лошото беше, че Ланг предизвикваше Хеп, защото беше сигурен в победата си. Действаше като професионален боксьор, но Хеп го свали в нокдаун.

— Той наистина е откачил, моят братовчед — простена Бет. — Не можеш просто така да оскърбяваш хора като Ланг.

Алисия притвори очи.

— Вината е и моя, Бет — каза тя. С приглушен глас предаде разговора, довел до размяната на юмруци.

Бет скръбно поклати глава.

— Какъв хаос.

Алисия се обгърна с ръце.

— Студено ми е, много ми е студено.

Тя се приведе и издърпа един пуловер от наредените дрехи на най-долния рафт.

— Какво е това на дъното на панталоните ти? — запита внезапно Бет.

Алисия се изправи и изви глава да погледне.

— Алисия… — Гласът на Бет беше треперещ. — Това ми прилича на кръв.

 

 

Алисия лежеше по гръб с възглавница, повдигаща бедрата й. Кървенето напомняше на тежък мензис, кръвта беше тъмна и гъста. За два часа два пъти беше менила стерилните еднократни превръзки, с които й беше услужила Бет.

Боже Господи, не ми отнемай бебето.

Хиена нададе зловещ вой и останалите я придружиха. Хиените, най-силните и издръжливи сред върволицата от лешояди, събиращи се на глутница около мъртвите, ранените и новородените в Африка.

За миг през съзнанието й премина мисълта, че може би това е помятане, и цялата й неуязвимост в миг рухна. Така силно се разтрепери, че Бет трябваше да я придържа, докато се съблече. С успокояващ глас Бет й цитира статистически данни, доказващи, че този тип кървене е съвсем нормално явление. Когато била в четвъртия месец с Клари, и на нея й се случило същото.

Което не е кой знае колко окуражаващо, помисли си Алисия.

Нещо странно се раздвижи вътре в нея — усещане, което до този момент не беше изпитвала. Добро знамение ли беше това? Или предупреждение за надвисваща опасност? Тя притисна ръка към корема си.

В началото бременността за нея беше нежелано бреме, от което тя — защото, каквато и да беше рационалната обосновка на подсъзнанието й — не можеше да се отърве, и което впоследствие се бе превърнало в нещо, за което трябваше да се крие, да се маскира и да говори лъжи. Само преди няколко дни бременността й беше бариера, разделила я завинаги от Хеп. Сега обаче, за пръв път тя приемаше, че детето е част от нея, макар и самостоятелно създание, то зависеше изцяло от нея.

Ако бебето е мъртво, трябва да обвинявам само себе си — каза си тя и сълзи рукнаха от очите й.

След няколко минути плачът й секна и тя се загледа в мрака.

Дано всичко мине добре. Ще бъда внимателна, страшно внимателна.

Тя започна да прави план за утрешния си ден.

Още от сутринта щеше да обяви състоянието си:

Ще откаже да носи корсет. Нека да си блъскат главите за ракурса на камерата или да я снимат в едър план, за да не влиза тялото й в кадъра.

Повече никакви превъплъщения в ролята на Супержена. Никакви двадесет и четири часови работни дни. Да върви по дяволите Ланг с преработения си график.

Всеки ден ще изпива по една кварта мляко. Нека Харвард Продакшънс да докарат дълготрайно мляко от Англия.

Никакви шоколади или тем подобни. Само здравословна диета, богати на йод салати, с които се опитва от толкова време да я тъпче Бет.

Ще настоява за мерцедес като на Клиф да я кара до мястото на снимките. Стига с тоя раздрънкан микробус.

Да не се прави повече, че има нерви като стоманени въжета. Действай спокойно и бавно. Прави всичко, което е по силите ти, за да избегнеш онези ужасни кризи.

Едно перспективно бебе се нуждае и от перспективен баща, така че веднага да съобщи на Бари.

Хиените подновиха грозния си вой.

 

 

— Точно до кухнята си — каза Бет, докато влизаше в палатката, която служеше за офис.

— Здравей, Бет — произнесе Хеп.

Беше седнал зад бюрото си. По яката на ризата му имаше кръв, а едно малко парче лейкопласт красеше левия ъгъл на подутата му уста.

За пръв път не се надигна при появата й и тя се завъртя несигурно около него.

— Имах предвид хиените — каза тя.

— Сядай — изрече той. Разранените му устни трудно произнасяха думите. — Искаш ли да пийнеш? — запита я той, докато тя вдигаше един паднал стол.

До този момент не беше забелязала отворената бутилка Скоч пред него. Той е пиян, мина й през ума. Дори и не използва чаша. Но до този момент единствено Бари от цялото семейство бе злоупотребявал с чашката. Не и Хеп.

— Не, благодаря — каза тя.

— Да не си дошла да ми даваш съвети? — запита я с непозната до този момент враждебност.

Тя се навъси. Сбиването с Ланг бе излетяло от ума й, въпреки подпухналата уста на братовчед й и окървавената му риза. Пред очите й още беше Алисия, трепереща цялата и стенеща. Колапсът й до такава степен бе зашеметил Бет, че тя вече не знаеше кое я ужасяваше повече — снаха й или нероденото бебе на Бари.

— Утре ще трябва да снимаш Алисия в едър план — каза тя.

— Онзи трафикант на наркотици ли я уплаши?

— Не става дума за Ланг. — Лицето й се изчерви. Сексът за нея беше трудна тема за разговор дори и с Ървинг; тя бе имала сексуална връзка единствено с ПД и само с него всички съпровождащи секса явления изглеждаха като естествена част от живота. — Когато тя се върна в палатката си, аз забелязах, че тя… ааа, имаше петна по панталона.

— Господи! — Апатията и мрачното настроение на Хеп в миг изчезнаха и той скочи на крака. — Веднага ще се обадя по радиото за самолет. Веднага ще я откараме в болницата в Найроби.

— Хеп, няма нищо страшно, тя си почива…

— Трябва да я види специалист!

— Ще й предпишат единствено почивка.

— По дяволите, не може да остане тук!

— Веднъж ми се случи и на мен и аз просто си останах у дома.

— Медикаменти…

— Докторите обикновено предписват стилбестрол, за да предотвратят вероятността от помятане. Но се оказа, че жените, които ползват това лекарство, раждат дъщери, податливи на ракови заболявания. Така че сега лекарите се страхуват да изписват това лекарство.

— Но тя може да умре!

— Хеп, бебето е в опасност, не тя!

— Откъде си толкова сигурна? Ти не си лекар.

— Повярвай ми, тази нощ всеки лекар би й предписал единствено покой в леглото.

— Веднага ще я закарам в болницата!

— Знаеш много добре, че никакъв самолет не може да кацне тук нощем.

Нощните зверове ловуваха по заравнената местност, която използваха за самолетна писта.

— Ще намерим пилот, който може да го направи.

Хеп развълнувано крачеше из палатката и изсъхналата кал по обувките му се ронеше и падаше по пода и разпръснатите книжа на продукцията.

— Уредих един чартърен полет за утре сутринта. Отивам в Найроби да говоря по телефона с Ървинг.

— В колко часа?

— Девет.

— Девет? — Дълбоки бръчки набраздиха лицето на Хеп. — Това са още цели дванадесет часа!

Той още я обича — помисли си Бет. — А дали Алисия още го обича?

— … и ще подредим автобусите и колите така, че фаровете им да осветяват пистата.

— Хеп, бъди благоразумен — изрече нежно тя. — Могат да се втурнат някои изплашени животни, да се блъснат в перките на самолета и ще имаш още един катастрофален проблем.

Хеп удари юмрук в отворената си длан и после въздъхна:

— Какво можем да направим?

— Обади се по радиото в болницата и поискай съвета им. После на Уилсън — Уилсън беше по-малкото от двете летища на Найроби, обслужващо чартърните компании. — Кажи им да ми докарат самолета тук рано сутринта още на разсъмване в шест. Ще наредя на Дерек да намери лекар в Найроби.

 

 

Алисия беше в банята с белоснежни плочки на апартамента в хотел Норфолк, в който живееха двете с Бет. Доктор Джоузеф Казимир, с когото Дерек се бе свързал предварително, току-що бе приключил телефонното си обаждане от хотела. Казимир, полски емигрант с боядисана черна коса и учтиви маниери, бе опипал торса й с меките си ръце, после бе прокарал студения стетоскоп нагоре и надолу по изпъкналия й корем.

— Скъпа мис Дел Мар — беше произнесъл накрая той. — Страшно съм щастлив да ви съобщя, че малкото бебе е в безопасност в уютното си гнезденце.

Тя завъртя профила си към дългото огледало, издърпвайки копринения си халат, за да види издутия си корем. Външната врата се отвори и затвори.

— Аз съм, върнах се — обади се Бет. Беше съпроводила доктор Казимир през изпъстрения с тропически растения двор до широката веранда на хотела с надеждата да измъкне още акушерска информация.

Алисия влезе във всекидневната.

— Какво още ти каза?

— Нищо. Само повтори, че ти и бебето сте добре, но трябва много да внимавате.

— Тук е напълно прав. Повече никакви корсети. Двамата с Хеп ще трябва да видим как да снимаме.

— Трябва да го съобщиш на Бари — изрече Бет учтиво, но твърдо. — Бебето е по-важно от всякакъв роман.

— Шшт. — Алисия положи показалец върху устните си. — Никога не казвай такива неща на писател или на съпругата му.

— Защо не си легнеш? Ще се обадя на рецепцията да прехвърлят разговора ни в стаята.

Бет вече бе дала поръчка за разговор с Ървинг.

 

 

Първо се обадиха от Белвил-сюр-Лоар. Двете жени пиеха чай и Алисия, която беше полегнала върху леглото, сложи таблата върху нощната масичка и отиде в спалнята да не смущава Бет.

— Какво съвпадение, скъпа! — Гласът на Бари звучеше пискливо, но възторжено. — Тъкмо се канех да ти се обадя. Точно преди единайсет минути напечатах „края“!

— Бари! Това е чудесно!

— Разбира се, остават още редакцията и шпалтите.

— Имам малко новини за теб — каза тя.

— Как напредва филмът?

— Става дума за нас. — Тя преглътна с усилие. — Трябваше да ти кажа по-рано.

— Какво е то?

— Глупаво е, но не мога да намеря думите.

— Нещо заглъхваш.

— Ще си имаме бебе.

— Какво?

— Бременна съм.

Линията изпращя силно, последва някакво жужене.

— Бари, чуваш ли ме?

— Трябва ли да благодаря специално на някого за събитието? — гласът на Бари прозвуча мрачно и сприхаво.

— Моля те, не се ядосвай.

— Добре, кажи ми как да реагирам? — извика той. — Двамата с теб не сме били заедно от три месеца насам.

Тя стисна слушалката колкото имаше сила. Предишната нощ беше решила, че детето й ще има всичко онова, от което е била лишена, а бащата беше изключително важно нещо.

— Разбира се, това е само една незначителна подробност — излая той.

— В третия месец съм, Бари.

— О! Е, аз приемам, че мъжът играе минимална роля в драмата на зачатието, и само поради тази причина ти не си благоволила да ми го споменеш. Но какво ще кажеш за пресата? Тук всички четат вестници и списания. Споменават всякакви слухове за природни бедствия на мястото на снимките. Но досега не съм срещал и най-слабия намек, че главната звезда била бременна.

— Усетих живот под сърцето си — заинати се тя.

— И всички там са толкова късогледи, да не забележат издутия ти корем?

— Съжалявам, наистина съжалявам. Не исках да ти го казвам, защото исках първо да приключиш с Шпионина.

— Моята вечно пожертвувателна съпруга.

— Вчера възникна един съвсем малък проблем, така че не можах да работя както трябва. Ще ми се наложи да го оповестя.

— Това е най-малкото, което можеш да направиш.

— Бари — изрече тя, изхвърляйки умолителната нотка от гласа си. — Книгата е завършена. Защо не дойдеш при мен, за да го обявим заедно?

— Сега тъкмо слагат паркета.

— Бебето има нужда от баща, така че недей да крещиш. — Тя си пое дъх. — Ще изглеждаме по-добре, ако двамата го съобщим на пресата.

— О, без съмнение ще изглеждаме по-добре! — извика той.

Нещо изпука в слушалката и тя разбра, че е затворил.

Дворът на хотела беше украсен в центъра с птичарник, пълен с кенийски птици с феерични оперения, и тя полегна върху дивана заслушана в какофонията от пронизителни птичи крясъци.

Когато телефонът отново иззвъня, тя извика на Бет да се обади от всекидневната, убедена, че това е Ървинг.

— Бари е — извика в отговор Бет. — Каза, че нещо прекъснало.

Алисия вдигна слушалката на деривата.

— Бари? — прошепна тя.

— Ти ме изненада страшно — изрече той с извинителен тон. — Пристигам веднага.

 

 

Двете жени се бяха прибрали вече в спалните си, когато най-сетне се обади и Ървинг.

— Страхувах се дали изобщо ще успея да се свържа с теб, скъпи — каза Бет.

— Милата ми Бет, колко е хубаво да чуя гласа ти. — Лошата връзка правеше гласа на Ървинг да се усилва и заглъхва подобно на морски прибой. — Толкова ми липсваш.

— И ти ми липсваш. Клари, как е тя?

— Не е добре.

Бет подскочи и се изправи до леглото.

— Знаех си аз, че нещо не е наред! Знаех си! Треската ли е?

— Да, треска. От два дни има треска.

— Същата, както и последния път ли?

— По-висока.

— Колко?

— Сто и три.

— О, Господи! Свързана ли е с последната болест?

— Лекарите не са сигурни. Може би.

— Знаят ли какво е сега?

— Ръцете и краката й са отслабнали. Неврологът казва, че това е някаква форма на енцефалит…

— Енцефалит? — Гласът й се извиси с ужас. — Мозъчна треска? Сънна болест? Трябваше да съм до нея! О, Ървинг, как си могъл да не ми съобщиш веднага?

— Бет, днес изпратих телеграмата. Клари се разболя едва вчера.

— Трябваше веднага да ми го съобщиш! По радиото!

— Бет, изслушай ме! Клари си е Клари. Нищо не можем да направим. А те го диагностицираха, така че всичко е под контрол.

— Качвам се на първия самолет, който успея да хвана.

— Вече имаш билет за полета на Панам до Ню Йорк. Излита от Найроби в шест часа сутринта. Ще те чакам на летище Кенеди. Бет, не искам да бягаш през глава. Лекарите казват, че няма никаква причина да се плашим.

— О, Господи? Защо не съм при вас?

Тя положи слушалката и видя причината, поради която не бе при тях.

Алисия стоеше на прага, лампата зад нея правеше нощницата прозрачна и Бет виждаше очертанията на тялото й под нея. Вълна от смъртоносен бяс разтърси цялото тяло на Бет. Тази нейна снаха, това мекотело, тази лъскава кучка, която бе направила световна кариера благодарение на голотиите си, се бе нуждаела от юзда, която да озапти разпуснатото й поведение. Ето, това беше причината, поради която Бет не беше при тежко болното си дете.

— Какво има? — запита Алисия. — Цялата си побледняла. Бет, ти трепериш цялата. Какво е станало?

— Клари се е разболяла от енцефалит. Гори в треска — изрече напрегнато Бет. — Тръгвам веднага, така че трябва да си уредя нещата и събера багажа. Мога да почна веднага, щом се върнеш в леглото.