Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (17)

Бевърли Хилс, 1986

Бари се извърна от басейна във форма на сърце, отдалечавайки се бавно от него през обляното от слънце патио към мястото, където другите трима пиеха напитките си.

Той издърпа стола към себе си и каза:

— Не мога да разбера защо ни е събрала тук. Страшно много време съм си мислил за нея и пак стигам до извода, че изобщо не съм я познавал. Но ако има нещо, в което да съм повече от абсолютно сигурен, то е, че тя изобщо не искаше да ходи във Франция.

Максим се изсмя с цяло гърло.

— О, Господи, ама и теб си те бива! Тя не искала да работи със Сен-Симон? Бари, глупако такъв, нима не можа да забележиш през всичките тия години семеен живот с нея какви мотиви я движат? Бившата ти съпруга е най-амбициозната кучка в целия свят.

— Да, Бари, ти наистина си малко тъпичък — изрече Бет. Сестринската топлота в очите й неочаквано възроди свежестта от младежките й години. Тя понижи глас, хвърляйки крадешком поглед към закритите със завеси прозорци. — Чия кариера се градеше, когато вие двамата заминахте за Франция?

— Бет и Максим са прави — каза ПД. — Позволете и на мен да кажа няколко думи в качеството ми на агент. Трябва да знаете, една статистка има шанс едно на милион да пробие към върха. И кой уреди този шанс да стане реален? Ти, Бари. Ти с твоята фамилия Кординър. Без това тя дори и не би могла да мечтае за съвместна работа със Сен-Симон.

— Тя не мечтаеше за нищо — произнесе остро Бари. — Сен-Симон просто търсеше едно американско момиче да изиграе една епизодична роля в Биби и чичо Дезмънд му изпрати един клип на Алиша.

Тънките крака на Максим подскочиха, сякаш ударени с лекарско чукче за проверка на рефлексите му.

— Татко? Но защо?… О, Господи — Хеп? Значи това е бил начинът му да я откъсне от Хеп? Странно, до този момент това изобщо не ми беше минавало през ума.

— Че защо да ти минава? На мен също изобщо не ми хрумна; а и нямаше откъде, тогава още не знаех за връзката им през ония дни. — Бари говореше без никакъв упрек или ревност. — През всичките тези години се учех на занаят и тя ме подкрепяше, без да я чуя дори веднъж да промърмори нещо — добави той.

— Всички се изприщихме, докато се мъчехме да разберем защо ни е събрала тук — каза Максим. — Така че не ми се пъчи много с авторската си почтеност.

Бари разтри провиснала си гушка.

— Исках само да бъда обективен и да посоча, че и тя имаше добри черти.

Лицето на Максим изразяваше преувеличено недоверие.

— Да не би да искаш да основем фондация за мексикански селянки, желаещи да станат филмови звезди? Бари, тя не само причини смъртта на моя брат, но и ни използва така, както никога никой не го е правил. И още как.

— Тя наистина се превърна в твоя най-голям неуспех, Максим — изрече подчертано Бари. — Но си длъжен да признаеш, че тя ти даде — и на бедния Хеп също — шанс да направите своите първи филми.

Очите на Максим се присвиха пред изгледа на басейна с толкова нелепа форма и след миг устните му бяха готови да изстрелят поредния сноп мълнии от сарказъм срещу своя дебел и плешив братовчед. Но след малко разтърси глава, сякаш прочистваше мислите си.

Колкото и да изглеждаше абсурдно от гледна точка на сегашния момент, не беше ли наистина гледал тогава на Алиша — не, тогава тя вече беше Алисия, — като на средство за изграждане на собствената си кариера?

Не бе ли тогава тялото й спасителният пояс, който щеше да го измъкне от океана на личния му ад? Но това, разбира се, беше още преди трагедията, връхлетяла го по времето на снимките на Скитания, да измете всичките му такива мечти и надежди.