Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (14)

12

В четвъртък, 16 март, същия ден, в който Алиша си получи фолксвагена от търговеца на автомобили, една линейка върна Клара Кординър у дома й. Тим и близнаците я чакаха на малката затревена площ пред къщата.

Клара се усмихна изтощено от вратата на линейката.

— Ето за какво си струва да живее човек — промълви тя. — Щастлива съм, когато семейството ми е около мен.

Пет нощи в седмицата Бари изминаваше задръстените улици до малката къща в Уестчестър. Той, Тим и Бет — когато не беше по студентски мероприятия — споделяха безсолните, бедни на мазнини и безвкусни вечери, приготвяни от възрастната майсторка готвачка, и се хранеха на грубите метални маси в стаите за болни. Бари рядко се завръщаше вкъщи преди единайсет. Обикновено заварваше лампите светещи, късния филм по телевизията, и Алиша заспала, свита на кълбо. Това му даваше достатъчно основание да не се интересува как прекарва съпругата му вечерите в негово отсъствие.

— Хеп…

— Какво?

— Хеп… това не е истинското ти име.

— Харвард — прошепна той.

— Харвард? Като онзи колеж ли?

— Това е моминското име на мама. Когато съм бил бебе ми измислили прякора Хеп и така си ми остана.

— Това е добре. Ти не си Харвард, звучи твърде помпозно.

Тя го целуна по къдравата и корава окосменост на гърдите.

Те вече бяха правили веднъж любов и остър аромат на мускус се бе просмукал в отметнатите завивки. Той бе галил хлъзгавата епителна тъкан на влагалището й, а тя бе прокарвала длани по твърдия му излъскан с копринен блясък пенис. Мотелът в Кауенга, станал редовното им място за срещи след онова задъхано бягство от ресторанта в Бийчкомър преди шест седмици, даваше стаи под наем за час. Те пристигаха дискретно всеки със своята кола, Алиша изчакваше малко и после следваше отдалеч Хеп до стаята, която той отключваше.

Вече бе започнала да събира зрънце по зрънце информация за него. Някои неща бяха действително смущаващи: майка му произхождаше от богата и склонна към филантропична дейност стара фамилия; той наричаше световните звезди по малките им имена — за него Лорън Бейкъл беше Бети, Рейн Феърбърн — Мерилин, Хенри Фонда — Хенк, а Едуард Робинсън — чичо Еди. От друга страна, обаче, бе щастлива да узнае, че за разлика от брат си Максим, който прескачаше от легло в легло в духа на най-добрите традиции на Холивуд, Хеп беше спал само с три жени до нея. (Сдържаността му се обясняваше частично с вродената му свенливост и частично с разбирането му, че сексуалната връзка предполага нещо изключително сериозно.)

— Ти си много тайнствен мъж — каза тя. — Всичко, което знам за теб, е, че си много почтен…

— Страшно — изсмя се той, притискайки ръката й около пениса си.

— … и силен и добър.

— Точно противоположното на онова, което представлява един мъж в леглото със съпругата на братовчед си.

Веселостта бе изчезнала от гласа му.

— Не се тормози толкова, Хеп.

— Как така да не се тормозя?

— Аз съм негова съпруга. Аз съм тази, която го мами.

— А аз? Не само съм му братовчед, но се и пиша за приятел.

— За жената е по-различно.

— Това е двоен стандарт, любов моя, а аз не вярвам в него.

— Не можеш да ме разубедиш да не те обичам.

Тя вдигна глава и се втренчи в очите му.

— Съжаляваш ли, че започнахме?

— Господи, не. Как можеш да си мислиш, че това ми е било на ума? Исках само да ти обясня, че да посягам на съпругите на други хора, не е в моя стил.

— Не прозвуча по този начин — проговори бързо тя от страх, че той може да поиска да я прекъсне.

— Аз няма да бъда човекът, който ще сложи край.

Тя проговори и зениците й бяха огромно разширени:

— Ти си свободен.

Ръцете му се обвиха около нея.

— Не, любов моя, аз не съм свободен.

Той я притисна с всичка сила към себе си. Целуна я първо по очите, после по устата, без да прекъсва да я гали по гърба и ханша. Тя му върна целувките със страст не по-малка от неговата, галейки мускулите на раменете и ръцете му. Когато беше разделена от него, мигновеният спомен за чувствената му страна — окосмеността по силното му едро тяло, добре развитата мускулатура — можеше да я подмокри и възбуди. А когато беше с Бари, макар че се презираше за това, тя не можеше да се сдържи да не направи сравнения — съпругът й беше по-дребен и по-тесен навсякъде.

Двамата трепереха неудържимо, докато Хеп проникваше в нея, и внезапният й стон изпълни отворената му уста. Ласките им ставаха все по-необуздани и изведнъж рязко секваха, заменени от неистовото му движение вътре в нея или люлеенето й около кръста му. Тя мислеше само за небесните мигове, когато беше с него. Всяка клетка от тялото й пееше от екстаз. Вече не беше в някаква си сумрачна мотелска стая, не знаеше коя е, не знаеше нищо за Хеп, нито за собственото си тяло, тя се рееше в някакъв неземен свят. Изведнъж нададе неволен, гърлен вик. И тогава започнаха накъсаните спазми на мускулите и тя цялата се разтърси, вкопчена с нокти в кръста на Хеп, докато жадно гълташе въздух.

— Скъпи… ааа… ааа… Хеп… скъпи…

Първият път не беше се получило. Хеп бе свършил прекалено бързо, а тя изпитваше разбираема нервност; но от този момент нататък вече редовно се разтърсваше от оргазъм, не, от оргазми… Първият от тях продължи много дълго; след първоначалните мощни вълни от наслада, които обърнаха вътрешностите й навън, всяко късче от влажната, обляна с пот кожа тръпнеше, душата й се рееше все по-високо и по-високо, докато накрая идваше пълното освобождаване и тя потъваше в безвремието, откъдето отново потъваше в океана на оргазмите. Тя считаше проявите на телесна наслада физическо проявление на нежните и в същото време разтърсващи емоции, които я свързваха с Хеп.

Докато се обличаше, си помисли, че най-лошото нещо, което причиняваха на Бари, беше нейното връщане при него след това.