Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreams Are Not Enough, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Стоянов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джаклин Брискин
Заглавие: Мечти само не стигат
Преводач: Тодор Стоянов
Година на превод: 1994
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хипнос“
Година на издаване: 1994
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Стойчо Стойчев
Технически редактор: Т. Мирчева
ISBN: 954-8206-05-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2206
История
- — Добавяне
49
Алисия напусна лекарския кабинет побеляла и зашеметена, и залитайки се добра до асансьора. Тя стигна паркинга и се огледа сред напоените с бензин изпарения; сълзи задавиха гърлото й, защото не успя да забележи ягуара си. Минаха цели две минути, преди да съобрази, че се намира на следващото ниво. Влезе в колата и затвори очи, като облегна глава на кожената седалка и задиша учестено и плитко.
— Господи — простена тя. — Господи…
Беше уговорила прегледа с интерниста си, защото още от времето, преди да напусне Франция бе имала проблеми с храносмилането; не беше отвращение, защото това би било предупреждение за смъртоносна болест. Всеки залък в устата си го чувстваше, сякаш преди това е бил потопен в бакърен разтвор. След което идваше страданието. До този момент дори и най-гранясалият хамбургер, най-парливата мексиканска храна или мухлясал сладкиш не бяха успели да повлияят на стомаха й. Тя бе погледнала на новия си проблем като на най-обикновен невротичен симптом. А програмата в Баобаба беше жестока до скъсване. Предварителните репетиции протичаха в бясно темпо. Пробите й неизбежно ескалираха в кошмарни спорове. Сирил Луин беше скроил всеки един от петдесетте й костюма така, че да бъдат меки и прохладни копия на роклите на Уърт от 1910 година; моделиерът й изобщо отказваше да се вслуша във възраженията й, че една дъщеря на миньор от работническите квартали на Лондон, която живее в Кения, едва ли ще прекарва изпълнените си с непосилен труд дни в модните къщи на Париж. Дори и фактът, че мензисът й беше закъснял, не я разтревожи особено; при тежък режим на работа той закъсняваше често, а понякога прескачаше и цял месец. Днес обаче лекарят, сваляйки гумената си ръкавица от дясната ръка, я беше запитал за датата на последния й мензис. Безапелационната му диагноза се бе врязала в съзнанието й с окончателността на стрела, попаднала в целта.
Преди няколко години, когато бушуваха силни страхове за връзката между рака и контрацептивните таблетки, тя бе решила, че с почти несъществуващия й сексуален живот не бе необходимо да предизвиква съдбата. Оттогава насам бе успяла да използва синия си песариум само при половината от случаите. Проблемът й беше пак старият; ако станеше от леглото да си сложи песариума в банята, ерекцията на Бари можеше да спадне, без да има вероятност, че ще успее да я съживи. Нередовността й вдъхваше някакво чувство за сигурност. Договорът на Бари обаче за Шпионина му беше подействал като инжекция с тестостерон. Бяха се любили веднъж тук, два пъти в Ню Йорк и имаха още няколко случая в замъка.
Още на гинекологическия стол тя мигновено бе разбрала, че бебето не можеше да е на Хеп. Бяха възобновили връзката си едва преди три седмици. Сякаш прочел мислите й, докторът беше казал:
— Вие сте към края на втория месец.
Тя погледна бледото си отражение в страничното огледало.
Аборт? — запита се тя.
Снимките щяха да се възобновят чак след три дни, така че тя имаше още време.
Разбира се — аборт.
В паметта й изплуваха гръмогласните викове на майка й, залените в кръв и разчекнати бедра.
Защо да мисли за това? Абортите вече бяха разрешени. А и тя не беше Мей Сю Холистър, акуширана от някаква стара вещица и две ужасени деца. Алисия дел Мар, филмова звезда от световна класа, щеше да бъде обслужена по най-добрия и стерилен начин.
Ще се върна да питам доктора за най-добрия специалист по абортите — реши тя. Излезе от колата и тръгна между косо паркираните автомобили. Не чу първия клаксон, нито втория. Едва един наистина гневен и продължителен сигнал я накара да се премести върху пешеходната пътека. Служителят от паркинга я изгледа въпросително, също както и пиколото от асансьора. Тя не забелязваше никого. Когато стигна вратата на кабинета и вдигна поглед да прочете табелката, буквите се разляха в някаква безсмислена плетеница.
Вратата рязко се отвори. Някаква жена в топъл велурен костюм прекрачи прага и принудена да заобиколи Алисия, раздразнено се обърна към нея. Но когато я видя отблизо, тя примига комично няколко пъти.
— Вие не сте ли…
— Не! — изкрещя Алисия. — Не съм!
Тя се втурна по коридора към аварийното стълбище. Задъхано се отпусна с цялото си тяло върху вратата, докато отмине тревогата, и после бавно се свлече върху леденостудените бетонни стъпала.
Не мога да го направя.
Разумът й, връхлетян от този първичен изблик на чувства, отказа да й служи и тя разбра, че колкото и малък да беше този живот в утробата й, абортът се превръщаше в нещо неосъществимо. Защо? Каква е разликата? Просто не мога.
По пътя за вкъщи тя реши, че Баобабът беше напълно осъществим. Програмата им се състоеше от единадесет седмици, което означаваше, че в края на снимачния период тя щеше да е едва в петия месец. Щеше да носи стегнат корсет, така че нищо нямаше да се забележи. Още беше в състояние на шок, защото в противен случай щеше да види, че оптимистичните й планове бяха подчинени най-вече на огромното й желание да бъде с Хеп, и не бяха съобразени с реалностите на филмопроизводството и бременността.
* * *
— Какво се случи следобед? — запита Хеп.
Алисия лежеше гола в леглото, с ръка зад главата си. Усмихната, тя го гледаше с премрежен поглед как се облича. Беше се отбил на връщане от Магнъм; отбиваше се всеки път, когато имаше възможност, и срещите им неизменно свършваха в леглото. (Не знаеше какво щеше да си помисли гватемалската двойка, но имаше вероятност да не виждат нищо нередно във факта, че Алисия дел Мар е посещавана от любовника си.)
При въпроса му тя вдигна ръка и придърпа чаршафа върху гърдите си.
— Всичко е наред — каза тя.
Хеп приседна на края на леглото.
— Тогава защо вземаш Пепто-Бисмол?
Той беше настоял за посещението й при лекаря.
— Като мой режисьор ще ти се наложи да привикнеш с една нова Алисия дел Мар. Понякога, когато ми се събере много работа, ставам малко… нервна.
Най-сдържаната истина на годината.
— Какво точно ти каза докторът? — притисна я той.
Това беше въпросът, от който тя най-много се боеше. Дори и при най-кризисните си състояния тя знаеше, че не може да сподели новината с Хеп, който никога не криеше, че я ревнува от Бари.
След дълга пауза Хеп пое ръката й и я притисна към масивното си твърдо бедро.
— Виж, любов моя, ако има някакъв проблем, по-добре да го разгледаме сега у дома, отколкото да го отлагаме за Африка. Направи ли изследвания на храносмилателния тракт?
— Лекарят каза, че не е необходимо. Той мисли, че проблемът е или холера, и съответното лечение е тифоидни инжекции, или е малария, и лечение с хинин.
— Значи той е сигурен, че това е само някаква реакция?
— Така мисли той. Аз вече ти казах мнението си. Нервен стомах. Така че ти решавай.
Хеп пусна ръката й и погледна часовника си.
— По-добре да тръгвам — каза той.
— Още само три дни — каза тя, изпълнена с първите кълнове на очакването.
Пълното отсъствие на Мадлен по време на единадесетте седмици снимки и обявеното от Бари закъснение й бяха придали странното усещане, че двамата с Хеп отиват на почивка. Но те едва ли щяха да имат дори и секунда свободна, щяха да бъдат в Екваториална Африка, в обкръжението на екип от няколкостотин любопитни и приказливи наблюдатели. По време на предварителните снимки тя бе усетила върху себе си многобройните им любопитни погледи. Налагаше се да бъдат изключително внимателни и предпазливи.
Навлече халата си и излезе отвън да целуне Хеп за довиждане. Остана на прага дълго, загледана в пълната луна, след като колата на Хеп се бе изгубила по склона.
Телефонът иззвъня. Тя се втурна в къщата, сигурна, че това е Хуанита. Но и с нея не можеше да сподели. Сестра й щеше да настоява да я придружава на снимките, а това означаваше да зареже Салвадор.
— Алисия? — прозвуча в слушалката гласът на Бет.
— Тъкмо щях да се обаждам. Как е Клари?
— Нормално.
— Слава богу.
— Цялата тая история направо ме съсипва — каза Бет.
— Би трябвало да смениш малко обстановката.
— Точно това ми каза и Ървинг. Но той е направо като вързан със своя проект в Таху. Тъкмо си мислех дали да не хвана самолета за Кения. Никога не съм била в резерват.
— О…
— Как мислиш, няма ли да бъда излишна там?
— Бети, идеята ти е чудесна. Но дали някое по-близко място не би било по-подходящо за теб?
Бет въздъхна.
— Ще ви дойда до гуша.
— О, Бет, не ставай глупава. Максим и Хеп ще се зарадват извънредно много на присъствието ти. А Бари няма да го има в началото, така че, когато не снимат, ще можем да се разхождаме наоколо. И аз никога не съм била в Кения.
Алисия окачи слушалката като си мислеше: Ако имах мозък в главата си, щях да си уредя аборта още утре сутринта.