Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (24)

21

На следващия ден, понеделник, ПД се обади по телефона на Максим, за да му каже, че е уредил заема от 125 000 долара със своите хора от Лас Вегас. Предавайки добрите новини на Хеп, Максим пропусна да съобщи кои бяха заемодателите, обяснявайки вместо това, че гениалният им във финансово отношение братовчед познавал някои вратички в данъчното законодателство, които правели сделката много привлекателна за инвеститорите.

Същата нощ Бари, Уитни и Максим вечеряха сами в мотела Три скали. Другите снимаха нощна сцена — последните ласки между Дюк и Каси, преди селският шериф да връхлети върху тях и автобуса. Навикът на Дилър да си забравя репликите пред камерата беше достигнал застрашителни размери, но за щастие сцената беше без диалог, така че той не можа да оплете конците.

Още след първото заснемане на сцената Хеп каза:

— Достатъчно.

Максим беше наел местни хора със собствени превозни средства за извозването на техниката и хората му. Алисия, която беше толкова разнебитена от снимките, че просто не усещаше гърба си, се прибра с един буик. Бунгалото й беше отключено. Бари, който беше предпазлив по рождение, винаги заключваше. Сигурно се е натряскал здраво на вечерята — помисли си тя. Бутна вратата и за миг остана без дъх.

Максим се беше проснал върху дивана, качил единия си крак върху облегалката му. Той затвори книгата, която четеше, и каза:

— Рано свършихте тази вечер.

— Къде е Бари? — запита тя, като се мъчеше да прогони страха от гласа си.

— С онова чудовище — Уитни. Той не очакваше да се върнете толкова рано. Изглежда, че дължа едно оправдание на братовчедчето си. Очевидно той може да го вдига.

Алисия остави тези думи на Максим да се приплъзнат в съзнанието й. Щеше да мисли върху тях по-късно. От ума й не се изличаваше споменът за разкъсания й ректум, за ужасния страх, че може да се зарази от някаква неизлечима болест.

— Не го вземай толкова навътре — каза Максим. — Всички грехове, извършени по време на снимки на открито, автоматически се опрощават.

— Максим, днес съм работила петнадесет часа без прекъсване и много искам да си лягам.

— Това като покана ли да го считам?

— Какво трябва да направя, за да те убедя, че не ме вълнуваш ни най-малко?

Тя остана права на прага.

— Какво трябва да направя, за да те убедя, че това, което изпитвам към теб, не е обичайното сладострастие?

Лицето му помръкна.

Тя го ненавиждаше, страхуваше се — и в същото време изпитваше съжаление към него. Какво ставаше с нея? Защо не можеше да превъзмогне това толкова нелепо чувство?

— Максим — произнесе тя с въздишка, — не искам да бъда жестока към теб, но отговорът ми е отрицателен. Абсолютно отрицателен. Освен това умирам за сън. Утре пак ме чака извънредно напрегнат ден.

Той се изправи на крака и тръгна към нея.

Тя се обърна и хукна в мрака.

Прескочи наведнъж предните стъпала и спринтира по погълнатия от полумрак път. Коленете й се подгъваха, дъхът й излизаше шумно и на пресекулки. Умът й беше изпълнен само с една-единствена мисъл: да се добере до мотела Три скали. Максим не би си позволил нищо във фоайето пред погледите на гостите на хотела, отпиващи питиетата си след вечеря. Близките светлини, процеждащи се сред клоните на дърветата, предлагаха безопасност.

Внезапно политна с цялото си тяло напред.

Звезди — помисли си замаяно тя. — Не. Това не бяха звезди, повече приличаше на фойерверки.

Съзнанието й се възвърна.

— Максим!

Тя се втренчи назад. Пътят беше пуст, но тя скочи напред в тъмнината. Не усети никаква болка. Левият й крак просто отказа да й се подчини. Отново падна, този път като някаква марионетка с бавно отпуснати конци.

— Хей, Алисия.

Мъжът, който й извика, се намираше само на няколко фута от нея.

Болката се бе върнала, обхванала глезена й, простираща се нагоре; в очите й набъбнаха сълзи и тя не можа да познае гласа на Хеп.

В следващия момент той коленичи до нея.

— Какво е станало? — Гласът му сякаш долетя от хиляди мили.

— Сигурно съм се спънала в някакъв корен — прошепна тя. — Изкълчила съм си глезена.

— Кой?

— Левият.

Тя изстена при допира на ръцете му.

— Счупен е — каза той нежно. — Трябва да те закарам на лекар.

Тя избягваше представителите на медицинската професия. В редките случаи, когато се бе налагало Мей Сю или Хуанита да търсят лекари и да им връчват малка, но с къртовски труд заработена сума, към тях се бяха отнасяли с крайно презрение и често пъти дори без никаква полза.

— Една шина ще ми е напълно достатъчна — каза тя, мъчейки се да се изправи.

— Костта е счупена, Алисия. В Мендосино има клиника с денонощно дежурство. Ще повикам Бари.

— Той не е в бунгалото, той е… — Тя спря. — Той е в бара и едва ли е в състояние да кара.

По начина, по който Хеп наклони глава, тя разбра, че той знае за това, което ставаше между приятелката му и съпруга й.

— Ще те откарам в града — каза той. — Можеш ли да вървиш?

— Така мисля.

Използвайки бицепса му като патерица, тя се изправи и сподави стенанието си.

Когато я взе в прегръдките си, тя не протестира. Топлината на тялото му успокои болката й.

 

 

Заскрежената стъклена врата на болницата в Мендосино се отвори от един много млад мъж с червена коса и лунички, толкова ярки, че спокойно можеше да бъде нает за ролята на Хък Фин.

— Аз съм доктор Шоки — каза той. — Мис дел Мар! Вие ли сте това? Изпаднали сте в голяма беда.

— Глезенът й пострада — отговори вместо нея Хеп. — Но първо се нуждае от болкоуспокоително.

След минута доктор Шоки захвърли в кошчето за отпадъци спринцовката за еднократна употреба и каза:

— Сега вече можете да се отпуснете. Ще отида да събудя сестрата да направи рентгеновите снимки. Тя спи отзад в стаичката си. Само не повдигайте вежди, моля. Тя е майка ми.

След няколко минути доктор Шоки обяви:

— Лошо счупване.

След като приключи с обвиването на мокрите, напоени с гипс превръзки около крака на Алисия, той прибави и чифт алуминиеви патерици.

— Една седмица никакво стъпване на счупения крак, мис дел Мар. А после най-малко един месец изключително внимание.

— Да не стъпвам на краката си! Как така? Та ние снимаме филм!

— Аз давам медицински съвети, не кинематографични — изрече той с момчешка усмивка.

Докато Хеп я повдигаше да влезе в пикала, същия, който ПД беше използвал предната сутрин, тя изрече с еуфория, усилена от демерола:

— Никакъв проблем да решим и това затруднение. Само няколко промени в сценария да обясним гипса ми, и толкова.

Хеп бе застанал до отворената врата, гледаше я в очите.

— Сега не е моментът да говорим за това. Трябва да спиш.

— Сещаш ли се за сцената, където Каси пада? Като нищо може да си счупи глезена. Хеп, ами че това е страхотно! Ако тя е прикована към леглото, краят ще бъде още по-жесток. През главата й няма да може да мине дори и мисъл за бягство — ще бъде абсолютно безпомощна при изнасилването.

Ключовете издрънчаха в ръката на Хеп.

— Трябва да се заснемат още няколко сцени, за да се обясни счупеният глезен. А това означава ти да бъдеш изправена.

— Имаме ли някакъв друг избор?

— Да — каза той. — Да сложим кръст на всичко.

Лекарството бе приглушило цели сектори от съзнанието й: бягството й от Максим, изневярата на Бари, счупения й глезен. Тя чувстваше само щастието, породено от близостта на Хеп, от разговора с него без онази бездушна стена от учтивост между тях.

— Ще снимаме няколко кадъра в едър план — каза тя.

Той заобиколи пикапа и седна зад кормилото.

— Не можем да снимаме само в едър план. Ще се наложи да ставаш, а докторът каза, че това е невъзможно.

— Хеп, всички сме вложили прекалено много в Скитания. Не можем да го зачеркнем с лека ръка.

— Ти не си в нормално състояние тази вечер, за да вземаш такива отговорни решения. Почини си няколко дни и после ще видим какво ще правим.

Той запали двигателя.

Караше бързо, но плавно, криволичейки из тесните улички на градчето по пътя към магистралата. От време на време гората покрай пътя се разкъсваше и в пролуките проблясваше черната повърхност на океана.

Хеп наруши нощната тишина.

— Защо избяга?

От ниския тембър на гласа му тя разбра, че той не я питаше как е счупила глезена си.

Като че ли сърцето й прескочи един ритъм, но тя без колебание изрече:

— Баща ти ми уреди работа със Сен-Симон.

— Така и предполагах, че баща ми има пръст в цялата работа. Но защо не ми се обади, когато тръгваше?

— Не знаех как да ти обясня.

— О? И това ли беше част от сделката? Значи той нямаше да ти помогне, ако ми се беше обадила?

Дали имаше нещо общо между демерола и натриевия пентотал? Тя дори и не размисли.

— Той ми каза, че Колис Брейди е загубил ръката си заради Илейн Поуп.

Пикапът за миг се отклони.

— Колис Брейди? Самоубийството му беше предупреждението на Холивуд. Но… аз нямах даже и представа, че татко е устроил нещастния случай.

— Той не го е устроил. Арт Гарисън го е направил. Хеп, аз бях достатъчно тъпа да повярвам тогава, че ти или Бари можете да пострадате.

— Татко е гений да убеждава хората в това, което на него му е нужно.

Хеп преодоля един остър завой и после каза замислено:

— Най-смешното нещо е, че когато бях малък, си мислех, че е Господ. Татко също можеше да твори чудеса. Когато навърших десет години, станах сутринта на рождения ми ден и видях отпред на ливадата в двора ни цирк да разпъва палатката си. Цялото училище дойде за представлението. Джийн Кели беше един от клоуните, Бърт Ланкастър игра на трапец, имаше слонове, хотдози, фъстъци, фойерверки.

— Звучи направо като сън — каза тя.

— Но когато двамата с Максим пораснахме, татко се промени. Не, всъщност това не е съвсем вярно. Той не се промени, промени се начинът, по който се отнасяше към нас. За да останеш водач на глутницата, трябва да потискаш всички мъжкари, дори и собствените си синове. Той още ни обича, но непрекъснато ни потиска.

— Максим ми каза почти същото.

Хеп се втренчи в пътя пред него. Дали вярваше, че Максим й е любовник? Хеп имаше силна интуиция, но ако не се беше досетил за нея и баща му, как би могъл дори и да си представи лабиринта на взаимоотношенията й с Максим?

Той вмъкна пикапа в едно свободно ъгълче на паркинга и каза:

— Няма да можеш да стигнеш до бунгалото с тия патерици.

— Мислех да се преместя в главното здание.

Тя изчака във фоайето както си беше, с гипса, подпряна на едно кресло, докато той уреждаше формалностите с брадатия нощен дежурен на рецепцията.

Хеп се върна с ключа и каза:

— Ще отида до бунгалото ти и ще ти донеса нещата.

— Не! — изрече тя рязко. — Искам да кажа, не е толкова спешно. Тая вечер мога да изкарам и така.

Тя се помъкна с патериците надолу по коридора. Хеп бавно крачеше край нея.

Пред стаята й той каза неловко:

— Алисия, просто не мога да ти кажа колко гадно се чувствам. През всички тези години си мислех, че татко ти е пуснал въдичката и ти си захапала.

— Точно това трябваше да се получи.

— Да, но аз не бях вече онова десетгодишно боготворящо го хлапе.

— За жалост.

Той се усмихна, отключвайки вратата на стаята й.

— Ще се оправиш ли сама?

— Не ме ли видя току-що да финиширам от маратона?

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Ще се видим утре на снимките.

— Това решение трябва да го сложиш тази нощ под възглавницата си.

— Това е само един счупен глезен, нищо фатално — каза тя. — В осем съм готова за снимки.

— Благодаря ти.

Тя го проследи с поглед как прекосява коридора. След всички тези години, прекарани съвместно с актьори, които бяха изучавали най-задълбочено поведението си пред камерата, той сякаш ги превъзхождаше с някаква фина и несъзнателна мощ. Обърна се, когато стигна фоайето. Махна й с ръка, като видя, че е още до вратата.

Тя му изпрати въздушна целувка. Жест, за който мигновено съжали. Защото всичко, което касаеше Хеп и нея, лежеше погребано между тях в необратимото минало.