Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (36)

32

Малко след единайсет, в слънчевото утро на 20 септември 1969 година ПД отново се усети, че се е загледал през прозореца. Макар че бяха изминали вече три седмици, откакто се беше нанесъл в собствения си офис, не можеше да се въздържи да не хвърли някой поглед през стъклото, откриващо цялата панорама на Лос Анджелис. Всичко, свързано с новия му офис, дори и астрономическият наем, му доставяше радост — дебелият бежов килим, панелите от тиково дърво, просторната приемна, в която властваше Лана Дентън, ослепителната му чернокожа секретарка, двете по-малки помещения, обитавани от един блестящ брадат агент с доста размити сексуални предпочитания и от първоначалната му секретарка, пищна блондинка, която имаше грижата за позастарелите му клиенти.

Самият ПД беше неуморно в движение. Имената на Алисия и Хеп бяха достатъчни, за да привлекат няколко звезди, две от които със солиден стаж в Холивуд. Агенцията Зафарано на ПД вече не беше майтапът във филмовата индустрия. Макар че доста екстравагантните му вкусове и предпочитания не му позволяваха да бъде напълно платежоспособен, финансовите му перспективи бяха повече от блестящи.

— Мистър Зафарано! — Неземният глас на Лана избликна от интеркома. — Мистър Кординър е тук, мистър Бари Кординър.

— Помоли го да седне и да ме изчака, Лана — каза ПД. — В момента съм зает.

Стори му се, че погледът на Бет от черно-бялата фотография в рамка пред него се изпълни с укор, но той прогони чувството си за вина, че кара брата на годеницата си да чака. Бари беше закъснял с четвърт час за уговорената среща и ПД, уверен, че братовчед му ще иска представителство, беше наясно, че ще допусне крупна грешка, ако клекне пред затъналия автор на телевизионни сценарии.

След онази поръчка с пренаписването на сценарий за Кълъмбия Бари не бе успял да си намери работа в друг филм. Телевизията също така се бе показала крайно негостоприемна към него. Беше успял да пласира само няколко мършави сценария за две долнопробни криминални серии.

За момент вниманието на ПД остана приковано върху портрета на Бет.

Когато обявиха официално годежа си, неговите родители бяха надали обичайните писъци, те по странен начин се преплитаха с първоначалните му страхове. Макар и непрекъснато да повтаряха, че обожават Бет, че тя им е като собствена дъщеря, те не пропускаха възможността да му посочат онова, което и той самият знаеше достатъчно добре, че такъв брак в очите на църквата, освен недействителен, беше и кръвосмесителен.

Чичо Тим и леля Клара също не благословиха съюза им. И наистина, леля Клара няколко месеца бе ходила като замаяна. Не толкова поради близкото им родство, колкото поради факта че той не можеше да събере сили в себе си и да обещае, че децата им ще бъдат възпитавани по еврейските канони.

Той извърна поглед от снимката на годеницата си и отвори списанието Варайъти на страницата с обзора на Майсторът на прътите, последният филм на Алисия и Хеп. През трите години, изминали след създаването на Единствената Мери, Хеп бе направил още четири филма, като Алисия бе изпълнявала главните роли и в четирите. (Под крилото на ПД тя вземаше участие и във филми, режисирани от други първокласни режисьори — Лийн, Никълс, Пен.) Обзорът завършваше с думите: „Майсторът на прътите ще бъде следващият голям удар на екипа дел Мар и Кординър“.

След половин час звънна на Лана и й каза да покани Бари в кабинета му.

Шкембенцето на Бари бе увеличило значително размерите си. ПД, който редовно блъскаше железата в спортния клуб на Бевърли Хилс, авторитетно сви релефния си корем с чувство на превъзходство. Но топлата прегръдка с братовчед му пробуди старото уважение от детинство.

— Прощавай за забавянето — каза той. — Е, как върви писането?

Бари замига бързо.

— Точно това искам да обсъдя с теб.

— Ще се радвам да ти помогна с каквото мога. Но, Бари, трябва да знаеш, че мое желязно правило е да не навлизам във водите на други агенции.

— ТМК изобилства с подвижни пясъци и подмолни течения — каза Бари. — Нали се сещаш… Уитни и Надерман.

ПД се въздържа от коментар. През 1967 година Мартин Надерман, шефът на ТМК, заряза жена си заради Уитни Чарлз, с която се събра да живее в Малибу. След шест месеца Уитни загуби интерес към филмовата си кариера, а също и към Надерман. В последвалите години през кревата на Надерман се беше извървяла цяла върволица дългокраки красавици със свободни разбирания за любовта. Но Бари, бедният кучи син, още продължаваше да се измъчва от мисълта, че като бивш любовник на Уитни сега си изплаща дълга към ТМК.

— Какво стана с договора ти при тях?

— Изтече на първо число този месец. — Бари се приведе напред. — Трябва да започна нов сценарий.

— Бари, това не е точно в твоя стил. Ти си автор на сценарии за телевизията.

— Но Скитания…

— Това беше преди доста години…

— Това беше филмът с най-голям финансов успех за Магнъм, а моят сценарий заслужи най-големите похвали от страна на критиката.

— Бари, няма сценарист, който да не би пожертвал едната си топка, само и само да притежава славата ти. Но ти си мой братовчед, мой приятел, мой бъдещ шурей, така че аз нямам право да те заблуждавам. Единственото нещо, което интересува продуцентите, е какво си постигнал в последно време. — ПД направи пауза. — Слушай, останах очарован от Неустрашимия.

— Неустрашимият! Точно този жанр, от който толкова отдавна гледам да се отскубна.

Руменец обагри загорелите бузи на ПД, но той се сдържа.

— Приходите от филма са чудесни, а това е най-важното.

Половинчасовият престой в приемната явно бе оказал нужния ефект върху Бари.

— Добре, давай — измънка той примирено. — Но ако искаш да знаеш, аз имам няколко превъзходни идеи за филм.

— Изпрати ми резюмета. — ПД погледна часовника си и се изправи; в един часа имаше среща с Лий Рич от Лоримар. — Хайде, Бари, да си поговорим, докато слизаме до гаража.

Униформеният служител докара първо прашния додж на Бари, а после новото купе де Вил на ПД. По пътя към офисите на Лоримар, които се намираха в долината, ПД съобрази на кого можеше да поднесе идеите на Бари за филм. Той никога не пропускаше възможността да представи клиента си.

Минаваше три следобед, когато ПД се върна в офиса. Лана тъкмо говореше по телефона:

— … още го няма, мисис Зафарано, но ще му предам веднага, щом се върне… О, той току-що влиза! Мистър Зафарано, включила съм майка ви на трета линия. Обади се само преди минута. Казва, че е много важно!

Всякакви страхотии препуснаха през ума на ПД, докато отиваше с бързи крачки към телефона.

— Мамо? Какво има?

Тя избъбри неясно нещо за баща му, но плачеше толкова силно, че нищо друго не можеше да се разбере. Майка му не беше от меките жени. Тя не бе проронила дори и сълза при новината за годежа му.

— Мамо, успокой се — каза той. — От къщи ли се обаждаш?

— Да…

Той се отпусна с облекчение; ако беше някакъв нещастен случай, щеше да звъни от болницата.

— Чакай ме, мамо, идвам веднага.

Извика набързо на Лана да отмени всичките му следобедни ангажименти и хукна към асансьора. Долу в гаража още не бяха успели да паркират колата му.