Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreams Are Not Enough, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Стоянов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джаклин Брискин
Заглавие: Мечти само не стигат
Преводач: Тодор Стоянов
Година на превод: 1994
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хипнос“
Година на издаване: 1994
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Стойчо Стойчев
Технически редактор: Т. Мирчева
ISBN: 954-8206-05-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2206
История
- — Добавяне
67
Ланг не затвори изцяло вратата, когато излезе, и нахлулия студен въздух прониза всички.
Максим бе свил ръцете си на юмруци и стоеше с плътно затворени очи. Бари бе стиснал с всичка сила лулата си Дънхил, купена от Алисия предната година в Ню Йорк, по случай подписването на договора за Шпионина. Бет дишаше едва-едва и притискаше несъзнателно към гърдите си златната верижка на бежовата си чантичка от алигатор.
Ръцете на ПД също не останаха бездейни. Той отключи горното чекмедже на бюрото си и скришом запрехвърля детската си молитвена броеница, докато се молеше за душата на убития си братовчед. После стана, отблъсна стола с тялото си и отиде да затвори вратата. След това се обърна и заби поглед в Бари.
— Аз бях там, когато той прочете ръкописа — обвини го с дрезгав глас ПД. — Вече беше нарочил Хеп за всичко и направо побесня. Само след няколко дни Хеп загина при автомобилна катастрофа.
Алисия простена тихичко, но никой не й обърна внимание.
— Това са методите на Ланг — продължи ПД. — Той урежда нещастни случаи за хората, за които си мисли, че са му длъжници или са го направили за смях. А цялата ти история се въртеше около това, че Хеп го въртял на малкия си пръст.
— Нищо подобно. Не бях ли аз този, който ангажира Хеп за филма — изрече отбранително Бари. — Ти знаеше всичко за Ланг и цялата му пасмина. Защо забърка такъв чист човек като Хеп в цялата тая мръсотия?
Максим се обърна към Бари:
— Идеята на Ланг беше много добра — каза той. — Само че избра не този Кординър, когото трябваше.
— На теб ти беше пределно ясно, че има нещо безкрайно мръсно в цялата работа, Максим — сопна се Бари. — Нали те видях. Цялото ти време, докато се снимаше онзи филм, отиваше да се умилкваш около ония две хрътки на Ланг. А и едва ли е моя вината, че надхвърли толкова много бюджета, нали така?
Алисия не чуваше нищо от възбудените гласове. Той е мъртъв — помисли си тя. — Край на халюцинациите. Край на предчувствията. През цялото време само съм си фантазирала. А истината е една. Хеп е мъртъв. Ланг е организирал убийството му.
Натискът в гръдния й кош се усили; ставаше й все по-трудно да диша. Макар че мъката й беше много по-голяма от тази на другите, нейният императив още от най-ранните детски години да прикрива слабостта си я караше да изглежда най-безизразната. Ръцете й почиваха отпуснати върху пурпурната рокля от коприна, а лицето й беше спокойно.
Бет отчаяно дърпаше верижката си.
— Прекалено ужасно е да го повярваме.
— Нека не правим прибързани заключения — изрече успокоително Бари.
— Не бяха ли подробностите достатъчни за великата ти поетична муза? — запита Максим. — Ако бяхме попитали, сигурно щеше да ни каже и марката на бензина, с която са залели колата. Господи, какво ли не бих дал Хеп да е бил вече мъртъв, когато са го направили.
Алисия изстена, но когато проговори, гласът й си беше запазил нормалния тон; един добре трениран и студен инструмент.
— Арт Клийфелд спомена, че точно тогава се навъртали някакви непознати наоколо.
Останалите четирима се извърнаха към нея. Лицата им се вкамениха. Макар че ПД и Максим вече открито ненавиждаха Бари и да се отвращаваха един от друг за ролята, която бяха изиграли при въвличането на Хеп в Баобаба, те всички солидарно я бяха отписали. В този тесен кръг на мъка, ненавист и ужас хора извън фамилията не се допускаха.
Бет запита:
— Непознати хора? Посещавали са здравния център ли?
— Арт не е успял да ги види. Той спомена, че по негово мнение са били някакви големи шефове, които са посетили местния район.
— И ти твърдиш, че това е бил ударният отряд на Ланг, така ли? — запита ПД.
— Това е очевидно.
Как можеше тялото й да продължава да живее, когато душата й беше студена и мъртва като Хеп?
— Това, което не мога да проумея — каза Бари, — е, защо Ланг бе толкова откровен пред нас. Та той направо си призна за убийството на Хеп?
Нещо изпращя между нервните ръце на Бет. Тя погледна скъсаната верижка.
— Осемнайсет карата — прошепна тя.
— Браво — обади се Максим. — А сега, Бет, моля те да бъдеш така добра и да обясниш на гениалния си брат, който открай време си е бил забележителен със способността си да не забелязва неудобните факти, защо скъса златната осемнадесеткаратова верижка на чантичката си.
— Ланг ни заплашва, Бари, толкова ли не можеш да го разбереш? — каза Бет. — Той ни напомня, че не желае никакво разследване, което би могло да се раздуе от пресата.
И отново погледите на всички се впиха в Алисия.
Тя се бореше да овладее дъха си. Аз съм наред. Болката в гърдите ми… ах, болката в гърдите ми е само психосоматичен симптом. Аз съм наред.
— ПД е прав — изрече Бет с нисък и изплашен глас. — Нещастните случаи са специалитет на Ланг. И не е необходимо да се случат на самата личност, достатъчно е отмъщението му да се стовари върху много близък неин човек. — Тя направи пауза. — Ти ще се освободиш от детектива, нали, Алисия?
Алисия не я чу. Тя се самообвиняваше за причиненото забавяне на продукцията поради нервните й кризи и ограниченията, наложени й от бременността. Може би съм видяла нечий призрак, ненамерил покой.
Бет леко се изкашля.
— Алисия, каквото и да е било, сега вече със сигурност знаем, че Хеп е мъртъв. Така че няма смисъл да продължаваме.
— Да, сладур — допълни Бари. — Опасно е.
— Точно затова няма да освободя Иванович — каза Алисия.
Но това не беше цялата причина. Чувството за вина беше само част от нея. И вземането на фикусовия храст за човешка фигура — друга. Тя не можеше да позволи на клана Кординър да стане свидетел на рухването й. А и как можеше да остави безнаказано убийството на Хеп?
— Но какво ще стане с останалите от нас и семействата ни? — повиши тревожно глас Бет. — Какво ще стане с моето бебе?
— Настина ли няма никакво значение за вас, че току-що Ланг призна, че е организирал убийството на Хеп?
— Това ли се опитваш да постигнеш? — запита Бари. — Да изправиш Ланг пред съда?
— Ако е така — намеси се ПД, — мен не ме бройте. Съдебните заседатели никога не пипат такива като Ланг. Само дребните риби попадат зад решетките, но хората от неговия калибър — никога.
— В случай че ПД ти е прозвучал неясно, Алисия — каза Максим, — позволи ми да ти го обясня с прости думи. Хора като Ланг контролират съдилищата и съдиите са техни.
— Вие всички сте се уплашили, нали? — каза Алисия. — Хеп не беше страхливец, но всички вие сте.
Максим стисна юмруци.
— Слушай, кучко, Хеп е моя плът и кръв. И ако имаше и най-малката възможност да докопам този гад за врата, нищо нямаше да ме спре.
Алисия го гледа втренчено, докато той накрая извърна поглед.
После се изправи и се запъти към вратата, откъдето се извърна към тях.
— Направо съм щастлива, че се видяхме — изрече тя без видима злоба. — Хайде да го повторим някой ден, а?
Тя побягна по облепения с плакати коридор, като се забави само докато прекоси чакалнята пред трима клиенти на агенцията, които я проследиха от дълбоките си кресла.
Още на мига, в който вратата на асансьора хлопна зад гърба й, тя се свлече по стената с огледалото, а дрезгавите й стенания изпълниха затвореното пространство. Асансьорът спря. Алисия се изпъна и се усмихна слабо на облечения в синя униформа служител, като го помоли да докара колата й. Измина един квартал по Булеварда на залеза, после зави в една странична уличка и паркира. Силите й бяха дотук; тя рухна върху кормилото, разтърсена от сухи стонове.
ПД беше първият, който проговори след излизането на Алисия.
— Толкова години да работя с нея и да не разбера колко е неуравновесена.
— Ланг сериозно ли говореше всичко това? — Бет обгърна с умолителен поглед тримата мъже в стаята.
— Можеш да ми вярваш, Ланг е винаги сериозен — отвърна ПД.
— Значи ти наистина мислиш, че той ще обвини всички нас, ако не успеем да я вразумим? — запита Бет.
— Да — каза ПД, обръщайки се към Бари. — Твое задължение е да я убедиш да се откаже.
— Мое?
— Ти си женен за дамата — отвърна Максим.
— Почти съм разведен. И ми е писнало да бъда козелът на опущението.
Бет се обърна развълнувано към ПД.
— По-вероятно е да послуша теб, ПД. Винаги се е осланяла на теб като неин агент.
— Аз бях неин агент — ПД оголи белите си зъби в нещо, което наподобяваше усмивка. — Бет, вие двете сте много близки.
— Това беше преди много време — каза Бет.
— И все пак ти още си много близка с нея, Бет — изрече Бари с нисък и многозначителен глас.
Бет стисна скъсаната верижка с такава сила, сякаш натискът от нервните й пръсти можеше да запои златото.
— Видяхте как се държа, когато я помолих, нали? Ненавиждам я!
— Всички я ненавиждаме — проговори Максим за пръв път след излизането на Алисия. — Не доказа ли тя току-що, че е единственият смел човек между нас?
— Докъде ще ни доведе този спор? — запита с пронизителен глас Бет. — Какво ще правим? Толкова съм уплашена за Джонатън, че мога направо да умра.
— А, да — обади се Максим, — тия осиновителни връзки са много силни.
— Какво можеш ти да знаеш за това? — Нахвърли се върху него Бет. — Ти никога не си успявал да останеш достатъчно време женен, че да имаш деца.
Заглушен вой на сирена от Булеварда на залеза проникна в херметически затворения кабинет и ядовитите гласове замлъкнаха за момент.
ПД вплете пръсти на бюрото си.
— Добре, единодушни сме, че никой от нас, предполагам, не може да се справи с Алисия. Сега какво ще правим?
— Ланг — произнесе Максим, кръстосвайки слабите си голи бедра.
— Ланг? — избухна ПД.
— Да, Ланг. Ти, ПД, ще отидеш при приятеля си в Лас Вегас и ще му обясниш, че сме безсилни в случая с дамата, като му обясниш също така, че сме искрени пъзльовци, така че с цялото си сърце заставаме на негова страна и никой от нас няма да посмее публично гък да каже. И освен това, в случай че другарчето на Алисия изкопае нещо, което може да инкриминира Ланг, ние като един сме готови да се вдигнем и да я напъхаме в лудницата.
— Че защо ще ми повярва? — запита ПД.
— Защото ти умееш да убеждаваш. И защото ще му тръснеш голата истина в очите. Кажи му, че Бет се страхува за детето си, че ти се страхуваш за десетпроцентовата империя, която си съградил, че аз се страхувам за живота си и че Бари се страхува от всичко, откакто се помни. Никой от нас не обича Алисия.
— Значи това е твоят план? — запита ПД. — Да я закопаем?
— Точно така — изрече дрезгаво Максим. — Разбира се, че в същото време ще закопаем и Хеп. Ще оставим тоя гад от Лас Вегас да се измъкне безнаказано, без да си плати за убийството.
Всеки избягваше да гледа другия в очите.
Четиримата останали живи членове на Нашата Стара Банда току-що бяха изковали един мълчалив пакт да обърнат гръб на убийството на петия си събрат. Те шумно се вдигнаха на крака и размениха пресилено сърдечни думи на раздяла. Бари скалъпи някакво извинение, за да не се върне в къщата на Бет. Никой не изказа гласно някаква идея за бъдеща среща.