Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (19)

16

Бари и гостите му бяха в гостната стая със столове, придърпани до пукащите цепеници в разкошно украсената камина. Всички се изправиха при влизането на Алиша.

— Хей, хей — извика Максим с обичайното си ухилване. — Най-после. Неотразимата Алисия дел Мар, звездата на половината сълзливи мечтателки по света.

— Бъзльо. Защо не на всичките? — и тя повдигна вежди с комично възмущение.

— Сен-Симон няма особена популярност, ето защо — отвърна Максим, откривайки незабавно кампанията си.

— Дилър, това е съпругата ми, Алисия — каза Бари. — Скъпа, запознай се с Дилър Робъртс.

Дилър Робъртс, застанал между двамата високи братовчеди, изглеждаше още по-нисък в своите пет фута и осем инча. С набитата си фигура, гарвановочерна коса и уязвимо ъгловато лице той напомняше донякъде на Монтгомъри Клифт. Дилър имаше някакво излъчване, предизвикващо съчувствие и Алисия мигновено го хареса.

— Алисия, просто не мога да ви кажа какво означава за мен тази среща — изрече той. — Когато Максим спомена, че идва при вас, аз му се закачих като репей на гърба. Надявам се, че нямате нищо против.

По говора му тя заключи, че бе минал обучение като актьор и използваше наученото да скрие нервността си, подобна на нейната.

— Радвам се, че дойдохте. Както съм се скрила, тук изобщо не идват хора. — Тя накриви глава. — Дилър, виждала ли съм ваши работи?

— Зависи от това колко слаби и с евтин бюджет филми гледате годишно. О, да не забравя, тази година аз приготвих пуйката на Брандо.

Пламъците рязко се стрелнаха в комина, когато Хуанита отвори вратата с арката и кимна леко на Алисия.

— Вечерята е сервирана — обяви Алисия.

Трапезарията не беше още обновена, така че те се върнаха към чамовата маса в един ъгъл на подобната на пещера кухня. Супата с испанско название albondigas, ястията от месо, царевица с пиперки и сочните енчилади, пърженият боб бяха гарнирани с безброй комплименти към Хуанита, която пърхаше около огромната печка с въглища.

Братовчедите доминираха в разговора, връщайки се към дните от доброто старо време — Бари почтително, а Максим не без остроти.

След богато карамелизираната торта и кафето, домакинът се изправи олюляващо на стола си.

— Каня ви на банкет, на който подаръкът на Максим ще придаде особено пикантен вкус.

Вече в гостната той отвори бутилката Хенеси, донесена от Максим, докато братовчед му с помощта на Дилър пренесоха още една дебела цепеница в камината. Алисия се отпусна в изтърканото кресло.

— Алисия — започна Максим, — имам делово предложение към теб.

— Делово предложение? — запита изумено тя.

— Имам предвид следното. Моята баба Харвард, толкова зряла с годините, че беше известна като баба Скок-подскок, почина преди две години. В завещанието оставя на двамата си внуци сумата от триста и шестдесет хиляди долара. Ние решихме да ги издухаме, като направим филм, Хеп и аз.

Силният вятър от Атлантика забарабани с едри капки дъжд по прозореца.

— Хеп? — запита тя.

— Братът на Максим — напомни Бари.

— Как можеш да не си го спомняш? — запита Максим. — Та той е прекалено едър, за да го забрави човек. — Той се отпусна в креслото. Пламъците в камината обагриха в пурпурно лицето му. — Само че имаме един много малък проблем. Нямаме актриса за главната роля.

— Имам договор със Сен-Симон.

— Направих проверка в юридическия отдел на Магнъм — каза Максим. — Договорът ти изтича само след няколко месеца.

— Филм на Магнъм? — запита тя със съзнанието, че въпросът й е безсмислен.

— Ти си направо бавноразвиваща се. Филмът е мой и на Хеп. Един филм на Харвард Продакшънс. Дистрибуторът по всяка вероятност ще бъде Магнъм, просто по някаква случайност познавам някои хора там.

Дилър се изкикоти съвсем по актьорски.

— Очакваме огромен успех — продължи Максим. — Можеш да разчиташ на това. А и освен това главната героиня ще прави нещо повече от това да показва голите си гърди — не ме разбирай криво, не злословя по адрес на твоите. Искам само да ти кажа, че ти вече си готова да поемеш и далеч по-значими роли.

Тя леко се изкашля.

— Хеп знае ли, че ми предлагаш роля?

— В момента търси места за снимки.

— Значи тогава не знае.

— Аз съм продуцентът. Задачата на продуцента е, както знаеш, да наеме таланта и да го подпомогне в работата му.

— Максим, Сен-Симон планира една далеч по-добра роля за мен. — Пълна лъжа, доколкото й беше известно.

Максим отпи от брендито си.

— Означава ли това, че отговорът ти е не?

— Да, отговорът ми е не.

— Определено не, или може би не?

— Определено не.

Максим наклони глава, протягайки напред празната си ръка, жест, който означаваше: Госпожо, ако вие искате да пропилеете шанса на живота си, това си е ваша работа.

Вятърът виеше, удвоявайки силата на дъжда.

— Вслушай се — каза Дилър.

— Като истинска буря в павилионите на Магнъм — произнесе Максим, свивайки ръце пред устата си като мегафон. — Хайде, момчета, дъждовалните машини готови. — Той намали гласа си до нормален. — Не изпитвам особена охота да се връщам в хотела.

— Тук ще спите — заяви Бари с надебелял език. — Няма да мърдате оттук.

Алисия искаше по-скоро да се отърве от киселата усмивка на Максим.

— Да — каза тя. — Настоявам да останете… надявам се, че двамата с Дилър нямате нищо против да спите в едно легло.

— Дил, какво ще кажеш? — обърна се Максим към него.

— Всичко, каквото имам да кажа — отвърна Дилър, — е, че нямам никакво желание да се претрепем някъде по тоя дяволски път.

 

 

— Ти знаеше ли за плановете на Максим? — запита Алисия, вмъквайки се в дебелата си фланелена нощница. — За филма му, искам да кажа.

Бари се обърна към нея.

— Преди да слезеш при нас, той превъзнасяше до небесата проектите си; направо бях забравил до какви висини може да стигне въодушевлението му.

— Въодушевление?

— О, да, той непрекъснато повтаряше, че щял да бъде принуден да наеме приятелката на Хеп.

Приятелката на Хеп? В годините, последвали разтрогването на годежа му със Сара Каулс, Бет не беше споменавала в писмата си за някакви особени ангажименти, но явно Хеп е задълбочил някоя своя връзка. Алисия се извърна настрани.

— Значи тя е актриса?

Бари се прозина.

— Точно там е работата, че не е. Казва се Уитни Чарлз. От банкерската фамилия Чарлз-Бостън. Пробвала се е в рекламите. Направила е три рекламни клипа и всичките за компании, контролирани от Чарлз-Бостън.

— Значи мислиш, че ще я наемат, така ли?

— Какво говориш? Знаеш колко несигурен е станал филмовият бизнес днес. Акционерите на Магнъм ще въстанат, ако чичо Дезмънд понечи да прояви шуробаджанащина и пусне филм, направен от синовете му с участието на звезда, чийто единствен опит се състои в участието й в три рекламни клипа. Ето защо има нужда от теб. Ти може да не си Бардо, но хората вече познават името ти.

— Тогава считаш, че съм направила грешка, отхвърляйки предложението му?

— Мила, нали сме се разбрали по този въпрос? Всеки си гради кариерата, без да се бърка в работите на другия.

Тя угаси светлината и легна в голямото меко легло, издърпвайки пухения юрган високо до шията си. Бари положи ръка върху рамото й. Другарски жест, никакви покани за любов. Не бяха се любили от четири месеца. Предишният период беше още по-голям — към пет месеца. Никой от тях не го правеше на въпрос; това беше източник на скрит срам и за двамата. Макар че беше непрестанно ухажвана от неуморния Сен-Симон, от Клод Тисо и от още поне десет души от снимачния екип, тя ги беше оставила на дистанция с изкусен хумор, който не остави никаква враждебност помежду им. Приятелите й, които също така бяха и нейни партньори, я считаха за символ на американската перверзия — вярната съпруга. Но тя съзнаваше, че архаичната й вярност беше по-скоро насочена към Хеп, отколкото към Бари.

Бари се оригна с винени аромати и се изтърколи от нея.

Бедничкият ми той — помисли си тя, търкайки нежно пръстите на крака си о прасеца му. — Богатите му роднини още му създават комплекси — ето защо се напи толкова.

Тя си измисляше оправдания за пиянството на Бари. Въпреки практическото отсъствие на полов живот между тях и празнотата, създадена от него във взаимоотношенията им, лоялността й към него се бе усилила и поради това тя никога не гледаше на себе си като на главната причина, поради която той не пускаше бутилката. Дълбоко презирайки се за собствените си неуспехи, той горчиво се възмущаваше от нейния прогрес.

Само след две минути високото му и пронизително хъркане започна да конкурира поривите на бурята. Тя дълго време остана будна, лежеше по гръб с очи, вперени в тавана.

Да играе във филм, да бъде нещо повече от секссимвол — това беше повече от предизвикателство, крайъгълен камък в кариерата й.

Но, разбира се, беше абсолютно невъзможно да приеме ролята.

Не можеше да се изправи срещу Хеп.

Тя добре съзнаваше, че прибързаното й бягство без никакво прощално обяснение бе нанесло неимоверно жесток удар на Хеп. В пълно неведение за мотивите й, той би могъл да заключи единствено, че тя бе сграбчила с две ръце внезапно появилия се шанс да направи кариера със Сен-Симон пред възможността за съвместен живот с него.

Внезапно се видя отстрани да отваря вратата на мотелска стая в бежово, видя Хеп, застанал в очакване, сивите му очи, топли и разбиращи. Със скимтящ стон тя се претърколи по корем, притискайки се в матрака и стегна вагиналните си мускули, докато се триеше напред-назад в едно унизително и омерзително подобие на любов.

Жестока ревност към Уитни Чарлз от банковия клан Чарлз-Бостън я задави.

Вятърът бе стихнал в неделя сутринта, но дъждът, макар и преминал в леко росене, не спираше. Докато Алисия навличаше дебелото си вълнено бельо край малкия електрически радиатор, Бари се беше сгушил в леглото под дебелото подплатено с вата одеяло.

Тя го запита съчувствено:

— Искаш ли да ти донеса сурово яйце с устърширски сос?

Това беше любимото му ястие, с което лекуваше махмурлуците си.

— Благодаря ти, но нямам време, трябва да се обличам.

Той се измъкна от леглото, завързвайки коланчето на халата около себе си.

— Хайде, потапяме се — изпъшка той.

Тя положи една окуражителна целувка върху пъпчивата му буза — устата му дъхаше на кисело — и те сключиха ръце, докато слизаха по стълбите. Вече на долната площадка видяха, че вратата на библиотеката зееше широко разтворена. Максим се бе привел над бюрото и четеше.

Бари побледня. С глух рев той се втурна към него и го изблъска от бюрото си.

— Нямаш право да бъркаш из нещата ми — изхърка той.

— Какво, по дяволите… — започна Максим.

Бари блъсна братовчед си, който политна и падна назад върху извитото като арка антично бюро, съхраняващо огромно количество ръкописи на Бари. Максим възстанови равновесието си и връхлетя върху Бари, засипвайки го с цял куп удари по изцапаната с петна тъкан на халата му. Бари изписка и в отговор се опита да изблъска ръцете му. Отстрани и двамата изглеждаха смешно.

Шумът изкара Дилър от кухнята.

— Господи — извика той, — какво става тук?

— Бари не позволява на никого да чете ръкописите му — обясни Алисия. — Дори и на мен.

Алисия и Дилър стояха объркани със съзнанието, че трябва да прекратят свадата, но не знаеха как.

Максим удари Бари в гърдите. Бари залитна, после се втурна напред и замахна към напрегнатото лице на Максим.

Кръв шурна от носа на братовчед му. Ръцете на Бари в миг се отпуснаха безволно покрай тялото му.

— Господи, Максим, не го направих нарочно.

Максим нанесе последния си удар в тялото на вече прекратилия съпротивата негов опонент. Коляното му коварно намери слабините на Бари и братовчед му се сгърчи със стон.

Алисия се втурна към съпруга си и нежно го поведе към стола на бюрото му.

Дилър предложи носната си кърпичка на Максим.

— Благодаря ти — изрече задъхано Максим, попивайки кръвта си. — За какъв дявол беше всичкият този шум, Бари, стари приятелю?

— Ти въобще някога искаш ли разрешение да надзърташ където и да е? — запита с разтреперан от смущение глас Бари.

— В своето невежество си мислех, че всичко написано е предназначено да се чете — каза Максим.

— Не и преди последната редакция.

— Дори и без нея написаното е много добро.

Бари се изпъна.

Максим бавно добави:

— В действителност дяволски добре написано.

— Е, ако не нещо друго, битката поне ми оправи махмурлука — изрече весело Бари. — Пихте ли кафе?

— Ще пийна още една чашка — каза Максим. — Бари, дори и на ум не ми е минало да те кастрирам.

Минало ти е и още как — помисли си Алисия, следвайки мъжете в топлата кухня.

 

 

Същата сутрин Бари и Максим не се отделиха един от друг. И двамата демонстрираха силна семейна носталгия, сякаш да се убедят, че юмручната им схватка ни най-малко не бе помрачила общите им спомени. Максим и Дилър отстъпиха на увещанията на Бари и приеха да прекарат още една вечер в къщата.

Дилър предложи да придружи Алисия при покупките на хранителни продукти. Макар че дъждът бе направил на пръв поглед околността безлюдна и тесният път беше хлъзгав и опасен, пазаруването се бе оказало извънредно кратко. Дилър беше отличен компаньон. Създаваше някаква много мека атмосфера около себе си, притежаваше приятна гъвкавост, която тя свързваше с определени хомосексуалисти. Но това — разсъждаваше тя, — беше крайно невероятно. Ако Дилър действително беше такъв, нима щеше тогава Максим, всеизвестният женкар, да обикаля Европа с него?