Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (4)

2

Бари бавно управляваше колата по криволичещия крайбрежен път, но вниманието му бе насочено към крайпътните мотели.

— Никога не съм посещавала такова място — каза Алиша.

Макар и да гледаше пренебрежително на очертаната с неоново сияние жена върху хотелската фасада, Бари беше потиснат от мащабността на Фабуладор.

— Тъпотия — изрече той.

— Роднините ти ни изпратиха много тежко.

— Да, те имат стил — кимна той.

— Стил — повтори бавно тя, сякаш да запечата навеки тази дума в паметта си.

За миг Бари отново преживя онова унижение, когато Алиша му бе споменала занятието си. Но в следващия момент топлата й снага се притисна в неговата и всичките му съмнения и страхове отлетяха. Когато беше насаме с нея и светът не се изправяше застрашително срещу него, друг Бари Кординър се издигаше от слабичкото и несигурно момче: мъж, силен и уверен в себе си.

Той знаеше, че съпругата му произхожда от голямо и сплотено семейство в Ел Пасо. Макар че тя му ги бе описала твърде пестеливо — мистър Лопес караше голям кран, мисис Лопес приготвяше вълшебни супи. Бари си беше изградил представа за мургавата и красива майка на Алиша, прегърнала с една ръка високия Лопес, и многобройната им челяд, подредена пред тях. На осемнайсетгодишна възраст Алиша, най-голямото дете, нямаше никакъв шанс да се запише в колеж, освен ако не заработеше сама парите за таксата, така че тя бе напуснала дома си, за да потърси работа в Лос Анджелис.

Бедността на Алиша правеше незначителен факта, че той започваше семейния живот само с две банкноти от два и пет долара в джоба си. Но всъщност в този момент липсата на парични средства придаваше нещо много вълнуващо на началото на съвместния им живот.

През запрашеното стъкло изплува продълговат и тесен мотел, който изглеждаше като детска играчка в сянката на гигантските палми, заобиколили го от всички страни. Знакът, оформен във формата на трапец, беше украсен в четирите края: $3, $3, $3, $3. Това беше мотелът с най-ниски цени, на който досега бяха попаднали по пътя си. Той намали скоростта и попита:

— Какво ще кажеш за този?

— Чудесен е… — отвърна тя с разтреперан глас.

Той я придърпа към себе си, диво възбуден от мисълта какво щеше да направи с нея само след час най-много, макар и с малко угризение. Знаеше със сигурност, че тя е девствена. Всяко добродетелно католическо момиче беше девствено. Докато паркираше, я целуна пламенно.

Неохотно се отдръпна от нея.

— Ще отида да уредя стаята.

Изтри червилото от устните си с опакото на дланта и наметна палтото; жегата беше голяма, но нямаше друг начин да прикрие издутите си панталони.

Малкият офис беше пуст. Той натисна звънеца в края на отделената с преграда рецепция и погледна през отворения прозорец — Алиша си слагаше червило. Усмихна се. Жената си оставаше винаги жена; та нали само след минути щеше да го изтрие от устните й с целувките си.

Никакъв звук не долиташе иззад затворената врата с бронзова табелка: УПРАВИТЕЛ.

— Хей — извика, като отново натисна звънеца.

Не последва отговор. Тогава заобиколи преградата и почука на вратата:

— Има ли някой тук?

Никакъв отговор. Той вдигна един ключ от таблото, като успокои почитащата си закона душа с набързо написаната бележка: Нямаше никой, и аз взех ключа за стая №7. Ще ви платя по-късно.

Паркира пред номер 7 и посегна отзад за кафявата торба, която съдържаше две нови четки в комплект с малка туба паста за зъби (презервативите, които беше купил от същото магазинче, лежаха дискретно в джоба на якето му). Той пренесе Алиша през дървения праг на стаята.

Жегата бе придала на стаята задушна атмосфера, сякаш продължително време никой не я беше обитавал. Затвори вратата с крак след себе си и включи климатичната инсталация преди да пусне годеницата си на пода. Прегърна я силно и заби с всичка сила езика си в отворената й уста, като едновременно с това сграбчи с две ръце прелестно изваяния й задник и я притисна към себе си. Но тя леко го отблъсна.

— Бари… — прошепна тя. — Нека първо да вземем душ, а?

Той докосна с устни челото й разочарован, но в същото време съзнаваше, че след всичкото това препускане през пустинята в кола без климатична инсталация, тя имаше право.

— Трябваше да се досетя.

Водата зашуртя в малката баня и той усети комбинирания ефект от шампанското и предишната безсънна нощ. Бари се просна върху прашасалото легло и запали цигара. Заоглежда голата и грозна стая. Представи си едно бъдещо празнуване на годишнина от сватбата, когато щяха да се чукат с кристални чаши, пълни с искрящо шампанско, заобиколени с цяла орда крещящи дечурлига. Дотогава той вече щеше да е главният съдружник в някоя престижна адвокатска фирма (Кординър и така нататък) с бял кичур в косите и два романа бестселъри на пазара. Алиша щеше да бъде изумителна в дългата си черна рокля, семпла и елегантна, скромен фон за диамантите й.

Душът спря. Той заби в очакване цигарата си в пепелника.

Изтекоха десет безкрайни минути, докато вратата се отвори и тя се появи на прага гримирана, с черна коса, преметната зад раменете й, и една малка хавлия, скриваща божествения торс.

— Сега е твой ред.

Той потисна с усилие порива да дръпне хавлията и прекрачи прага на банята, като набързо се сапуниса под мишниците. След горещия душ той дори не подсуши тялото си от бързане, но за да не оскърби все още целомъдрената си съпруга, заметна хавлия около кръста.

Нейната бе сгъната върху един стол. Тя лежеше, покрила тялото си с чаршаф.

Той приседна на ръба на леглото и каза:

— Здравей.

Тя изтръгна една нервна усмивка.

Бари се приведе за целувка, бавно издърпвайки чаршафа. При любовните игри до този момент бе разучавал тялото й стъпка по стъпка. Но сега внезапната й голота го остави без дъх, сякаш някой внезапно бе изкарал въздуха от дробовете му.

Тази удивителна фосфоресцираща плът сякаш бе попила всичката налична светлина в замъгления мотел. Тялото й беше източено, със заоблени преходи, пълни и твърди гърди с щръкнали зърна, притежаващи розовината на току-що разцъфнала пъпка; талията тънка, а черният триъгълник между бедрата й бе с рязко очертани граници. Бари не можеше да отдели погледа си от нея, а в съзнанието му препускаха имена и образи на богини на любовта: Астарта, Венера, Афродита…

Той коленичи до леглото и покри с целувки всеки от алено лакираните нокти на краката й.

После се изтегна до нея и придърпа голотата й към своята. Откри, че няма воля да си сложи презерватива. Докато се наместваше върху нея, от ума му излетяха всичките сексуални техники, които беше разучил от ръководствата за правене на любов.

Проникна в нея и направи три или четири движения, целият облян в пот, докато свърши.

Задържа я задъхан в прегръдките си. След няколко минути щеше да има достатъчно енергия за една цигара.

— Всичко наред ли е? — запита я нежно.

— Чудесно…

— Не ти ли причиних болка?

— Сега съм вече изцяло твоя.

Шепотът й съдържаше цялата екзалтация на клетвата.

Усмихнат, той притвори очи.

 

 

В продължение на пет минути, през които дишането му се нормализира напълно, тя остана неподвижна върху леглото, но после бавно се измъкна от разхлабената му прегръдка. Преди това нежно го целуна по челото. От допира на устните й той се размърда и тя застина, затаила дъх, но той се претърколи и прегърна възглавницата с продължителен и заситен звук. Тя протегна ръка към голямата си и лъскава нова чанта, взе я и се промъкна на пръсти към банята, като заключи отвътре.

Дръпна ципа на най-голямото вътрешно отделение на чантата и измъкна една почти изпразнена туба с контрацептивен крем. Изстиска остатъка с напрегнат вид.

Тъкмо изплакваше медицинския аромат от тялото си, когато изведнъж вратата на стаята се разтресе от силни удари.

— Отворете, дяволите да ви вземат — изрева нечий женски глас от другата страна. — Аз съм управителката!

Алиша обви кърпата около ханша си и изтича в стаята, където Бари трескаво търсеше слиповете си. Лицето му беше бледо, с ясно изписано съзнание за вина.

— Какво става? — попита тя.

— В офиса нямаше никой и аз се обслужих сам с ключа — прошепна той в отговор. — Как да й го обясня сега?

— Не се тревожи. — Тя бързо оправи завивките на леглото и се пъхна под тях, като се зави до шията. — Аз ще ти помогна.

Крясъците и ударите по вратата се засилиха.

Бари отключи и свали верижката от вратата. Управителката застана срещу него: с платинена коса, навита на ролки, и лице, изкривено от гняв, като маска от древногръцки театър.

— Ти, копеле мръсно! — изпищя тя. — Не знаеш ли, че законът забранява нахлуването с взлом? Имам приятели в градската полиция! Като нищо ще ти лепнат шест месеца!

— Никой не се обади, когато натиснах звънеца. Оставих ви бележка. — Той сграбчи панталоните си и измъкна портфейла. — Ето, заповядайте парите.

— Ти, проклето богаташко копеле, мислиш си, че можеш да размахаш някой долар и да се измъкнеш ли?

— Моля ви! — Треперещият и нещастен момичешки глас зад него принадлежеше на някаква непозната.

Бари се обърна да се увери, че в стаята, освен Алиша нямаше никой друг.

Управителката се втренчи изумена.

— Исусе, и си вкарал в стаята и малолетна! Е, сега вече не ти мърда доживотната присъда, авер!

— Тя е съпругата ми — каза Бари.

— Сигурно.

— Ние сме женени — изрече Алиша, повдигайки лявата си ръка с блестяща златна халка. После се уви в чаршафа и прошепна: — Родителите ми също не могат да си представят, че сме женени. Още от пътя отидохме да се венчаем. Един мирови съдия ни венча. Нямаше… свещеник… — И тя зарови лице в шепите си.

— Хей, хей, недей да плачеш! — Гласът на управителката внезапно се смекчи.

— Това… е… смъртен грях…

— Миличко, всичко е наред, не се безпокой.

Алиша остана с приведена глава. Безутешни стонове се разнесоха изпод черната грива на разрешената й коса.

Управителката докосна голата ръка на Бари.

— По-късно ще ми платиш — изсъска тя. — Иди успокой момичето.

Вратата се затвори и той се обърна към Алиша. Тялото й се разтърсваше сякаш в приглушен плач.

— Миличка, недей, моля те. Знам как се чувстваш. Не си ли спомняш, че ти казах как родителите на майка ми са я били отписали, защото татко не бил евреин. Слушай, ако искаш, ще стана католик. Религията е нещо много голямо за Бет, но мен това не ме интересува.

Алиша вдигна очи към него. С мъка сподави смеха си.

— Тая дърта пачавра — едва успя да изрече.

За миг той беше като зашеметен пред факта колко лесно го беше заблудила. След три курса хо творческо майсторство в калифорнийския университет в Лос Анджелис, той считаше себе си за автор, притежаващ свръхчувствителното сетиво.

И в следния миг изведнъж проумя, че Алиша, гола и изненадана не по-малко от самия него, бе успяла да го отърве от тази вещица, управителката. Сам той никога не би се справил. Беше абсолютно сигурен, че на пръсти се брояха момичетата, способни на такова виртуозно изпълнение.

— Ти заслужаваш Оскар — каза той. — Мога ли и за в бъдеще да разчитам на твоята помощ?

— Разбира се — изрече тя щастливо. — Не си ли мой съпруг?

Забележката й го възбуди неимоверно. Той беше неин съпруг. Издърпа обратно чаршафа и отново покри с тялото си божествената й фигура.

— Бари Кординър и Алиша Лопес Кординър.