Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dreams Are Not Enough, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Стоянов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джаклин Брискин
Заглавие: Мечти само не стигат
Преводач: Тодор Стоянов
Година на превод: 1994
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хипнос“
Година на издаване: 1994
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Стойчо Стойчев
Технически редактор: Т. Мирчева
ISBN: 954-8206-05-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2206
История
- — Добавяне
66
Ланг бе пожелал да се срещнат в единайсет.
Имаше още четвърт час до единайсет, когато дежурната на рецепцията въведе Бет и Бари в офиса на ПД. Сребърният сервиз за кафе беше обкръжен от порцеланови чаши и камари от миниатюрни кейкове, чийто аромат изпълваше преохладения въздух.
ПД свали очилата си с рогови рамки, които използваше за четене, и заобиколи бюрото си.
— Здравей, Бет — каза той. Целуна я ефирно по бузата. Откакто се бяха разделили, рядко имаха физически допир. — Тази рокля ти стои страхотно. Как е бебето?
— Чудесно — каза тя и почука дървото на бюрото му.
— Не знаех, че си се върнал — обърна се студено към Бари ПД.
— ПД — сухожилията по врата на Бет се опънаха до скъсване, — какво иска Ланг?
— Нали знаеш, че не обича да се обяснява — отвърна ПД. — Но аз мога да те уверя, че освен в случаите, когато счита, че с него са се отнесли непочтено, той винаги е бил съвършен джентълмен. Максим също ще дойде. И Алисия.
Бари потръпна и се загледа през прозореца. Максим щеше да бъде още по-голям проблем от ПД, защото в статията си му отделяше по-голямо място, също и на Хеп, бедния Хеп. А и как ли бе възприела Алисия написаното за нея? Защо трябваше да бъде толкова откровен?
ПД вдигна богато орнаментираната кана за кафе.
— Бет? — запита я той.
— Да. Черно, моля те.
Той хвърли поглед към Бари и каза:
— Налей си.
Бари жадуваше за глътка здрав алкохол. Но вместо това с треперещи пръсти сграбчи четири от най-големите сладкиши. ПД целенасочено продължаваше да го игнорира, като се обръщаше само към Бет.
Максим пристигна точно преди единайсет.
След един мигновен и изненадан поглед към Бари той извърна глава.
— Нещо много лошо ти вони кабинетът, ПД — каза той. — Би трябвало да доведеш някой добър асенизатор.
— Здравей, Максим — каза Бари, надигайки се да си вземе поредния сладкиш, който едва ли щеше да утоли жестоката му жажда за алкохол.
Максим целуна Бет.
— Не знаех, че ще имаме семейна среща. А къде е нашият майстор на церемониите, кралят на наркотрафикантите?
ПД стрелна изплашен поглед към затворената врата, сякаш беше възможно Ланг по някакъв начин да се е промъкнал през полираното дърво и да подслушва.
— Има още пет минути до единайсет.
Ланг се появи в единайсет и една минута.
Здрависа се учтиво с всеки един от тях, благодарейки им за точността и отзивчивостта.
— А къде е мис Дел Мар? — запита той.
Макар че Алисия не беше вече негова клиентка, ПД все още се чувстваше отговорен за нея и ситни капчици пот оросиха челото му. Без да има и най-малката представа за причината на срещата им и за присъствието на тоя вонящ педал Бари, той вече беше напрегнат до такава степен, че дори и значителният му светски опит не можеше да му помогне, а сега и капакът със закъснението на Алисия!
— Нали знаете какви са звездите, мистър Ланг. Но ако бързате, защо не започнем без нея?
— Предпочитам да се съберем всички — изрече учтиво Ланг.
Той отказа кафето. ПД поддържаше разговор, главното участие в който вземаше той. Темата беше Баобабът, който след пускането по екраните само преди две седмици бе донесъл огромни печалби.
Алисия пристигна в единайсет и двайсет и пет, когато ПД вече съвсем безсрамно попиваше потта си и под брадичката. Застана на прага с ослепителна усмивка, блестяща черна коса с дълбоко деколте; тя се бе въплътила изцяло в мита за себе си, без да дава никакъв признак за тревогата, ускорила пулса й.
— Бари, ти си вълшебен — каза тя. — Току-що пристигна Шпионинът. Не мога да ти кажа колко съм трогната от екземпляра ти с автограф. Нямам търпение да я почна. — Тя извърна блестящия си и лазурен взор върху Бет. — Това с бебето е направо знаменито. Толкова се радвам за вас двамата с Ървинг. — Джереми, нали така го кръстихте?
— Джонатън — прошепна Бет. Тя се сгуши в стола си, а кремавата рокля се сбръчка от усилието й да се слее с него.
Алисия се усмихна на Максим.
— Ти си направо спортен днес. — Кльощавите му крака бяха извадени наяве от тенис шорти Фила. — А ти, ПД, скъпи, ти направо ми четеш мислите с тия великолепни сладки. Сутринта нямах и секунда свободна да закуся.
Едва когато ПД отиде да я обслужи, тя забеляза присъствието на Робърт Ланг.
— Добро утро — каза тя, без да се усмихва.
— Мис Дел Мар, за мен винаги е било върховно удоволствие да бъда в компанията ви. Позволете ми да изразя моите съболезнования на вас и мистър Кординър за загубата на детето ви.
Алисия потисна тръпката си. Макар че двете с Бет току-що бяха разменили няколко думи за бебето, то беше безвъзвратно загубено за нея.
Тя отпи от кафето, което ПД току-що й беше подал.
— Щом приключите със закуската, мис Дел Мар, бих искал да ви задам един въпрос, както и на останалите впрочем.
— Не ме чакайте. Карайте направо.
Той приведе леко глава в жест на благодарност.
— Кой от вас е наел Джон Иванович? — запита Ланг.
Топлото кафе се разплиска и тя внимателно остави чашката до подноса, който ПД бе отрупал със сладкиши.
— Иванович? — произнесе замислено ПД. — Това име ми е непознато. Може би моят офисмениджър го е наел. Но всичко със сигурност е било в рамките на закона.
— Вкъщи не сме вземали нова прислуга — каза Бет. — Но разбира се, съпругът ми си има много наемни работници.
— Джон Иванович — Максим повдигна вежди. — Това да не е последният руски дисидент?
Ланг се обърна към Алисия.
Тя успя да покаже една поносима професионална усмивка.
— Аз съм виновна за това — изрече с треперещ глас.
— В такъв случай, мис Дел Мар, предлагам ви да му съобщите, че вече нямате нужда от услугите му.
— Мистър Ланг, бихте ли разяснили причината си, поради която ме молите да направя това?
Винаги, когато изпадаше в паника, ставаше извънредно учтива.
— Просто няма смисъл да го наемате.
— Парите излизат от моя джоб — отвърна Алисия.
— Кой е този Иванович, скъпа? — запита Бари.
— Но — каза Бет, облизвайки устните си, — нищо не разбирам.
— Той е частен детектив — каза Алисия.
— Мистерии и още повече мистерии — произнесе Максим. — Защо ви е да наемате детектив, госпожо кинозвезда?
— Мис Дел Мар желае да научи повече за нещастния случай в Заир — каза Ланг.
— Повече ли? — запита Бари. — Сладур, когато ходи до Африка, онзи доктор не ти ли разказа всичко?
— Не съм сигурна, че Хеп е мъртъв — произнесе с равен глас Алисия.
Всички се втренчиха в нея и Бет запита:
— Имаш някакво предчувствие, че е жив ли?
— Не съм сигурна. Наречете го женска интуиция.
— Мис Дел Мар — изрече Ланг с леден тон, — разбрахте ли ме?
— За Иванович ли? — запита тя. — Честно казано, не. Защо да го изгонвам?
— Защото аз ви казвам.
— Това е заповед, не причина. А аз от заповеди много не разбирам.
— Харвард Кординър е мъртъв — каза Ланг.
— Да, мистър Ланг, но за хората, които го обичаха, не е лесно да се примирят с тази мисъл. — Агентът се пробуди в ПД в опит да примири и двете страни.
— Мис Дел Мар — проговори меко Ланг. — На сцената и на екрана актьорът се изправя след смъртта си. В действителността, уви, това не е така. Мистър Кординър е загинал на пътя близо до едно малко селище, което сега се нарича Лунда, бившето Канг Бидонвил. Той е карал нощем, нещо твърде опасно в тази част на света. Джипът му се блъснал в едно паднало махагоново дърво и пламнал при удара.
— Толкова много подробности — прошепна тя. — Много повече, отколкото ми разказа Арт Клийфелд. Как бихте могли да знаете толкова много подробности?
Ланг не отговори, нито помръдна. Стоеше толкова неподвижен, че можеше да мине и за манекен.
ПД се втренчи в очите на Ланг, макар че единственото му желание беше да си отмести погледа. Зениците му бяха свити до същата степен, както тогава през нощта в Лас Вегас, когато беше прочел статията на Бари. Тогава на ПД му се стори странно, че гневът на Ланг не беше насочен към онзи жалък драскач Бари, а срещу Хеп. Ланг беше обвинил Хеп за смешното положение, в което го поставяше статията, като в същото време бе отправил обвиненията си, че Хеп се бил отметнал от договореностите си с Медстар.
Изведнъж ПД усети главата си малко безплътна, сякаш всеки момент можеше да припадне. В паметта му изплува мъртвият му баща, опъващ нещастен мустаците си, и изговаряйки думите с онзи тежък италиански акцент, когато се вълнуваше крайно много… нещастни случаи стават с всички онези, за които Ланг мисли, че са му длъжници. Нищо не може да се докаже, но това не означава, че хората не са мъртви.
Ланг се изправи.
— Мисис Гоулд, мистър Кординър, мистър Кординър, мистър Зафарано. — Той приведе глава към всеки един от тях. — Много съм ви благодарен, затова че откликнахте на поканата ми тази сутрин. Чувствам се особено задължен да ви помоля да убедите мис Дел Мар, че случаят е приключен и че е единствено за нейно добро да прекрати това разследване.