Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (47)

Бевърли Хилс, 1986

Припомняйки си всичко това, ПД въздъхна и отпи дълга глътка от кампарито си със сода.

— Когато татко почина — каза той, — в главата ми се появи натрапчивата мисъл, че за смъртта му и всичките ми лични проблеми по някакъв начин е виновна Алисия. Когато ти се струпат повече неща, отколкото можеш да понесеш, започваш да си въобразяваш всякакви небивалици.

— Небивалици? — мелодичният глас на Бет се повиши, поглеждайки към своя несъстоял се годеник. — Та тя се отнесе отвратително към теб.

— Тя беше моят най-важен клиент в продължение на много години, Бет, а повярвай ми, важните клиенти серат далеч повече лайна от другите.

Бет се изпъна в стола си.

— Кой обираше луфта всеки път, когато госпожата не благоволеше да се яви на снимачната площадка или напускаше, когато й скимне?

— Успехът й изневери — вмъкна Бари — едва когато загуби увереност в себе си. Тогава вече й се налагаше да се бори и със собствената си паника.

— И въпреки това тя всеки път блестеше, когато камерата се спираше върху нея — каза ПД.

— Ако не беше тя, Хеп щеше да е жив. — Гласът на Бет потръпна. — Не мога да разбера защо всички я защитавате.

— Спрете ме ако греша нещо, мадам Гоулд — каза Максим, — но не бяхте ли двете известно време по-големи дружки дори от Ахил и Патрокъл?

— Тя просто беше моя снаха. И аз направих всичко възможно, за да бъда в добри отношения с нея.

Докато говореше, Бет се почувства в много лошо разположение на духа. Но защо? Казаното от нея беше истина. Двете нямахме нищо общо, но аз бях толкова благодарна, когато тя се помири с Бари, че направих всичко възможно от моя страна да й стана приятелка.

Но Бет осъзнаваше, че това беше мисъл с обратна сила.

Преди десет години чувството към снаха й беше дълбоко и чисто. Едва по-късно тя започна да я ненавижда и да се страхува от нея, защото можеше да разруши живота й с Джонатан.