Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (23)

20

Максим мрачно почука с върха на химикалката снимачното разписание.

— Изоставаме с шест дни.

— И това е в най-добрия случай, ако нищо повече не ни обърка програмата — каза Хеп.

Двамата братя направиха гримаси. Щеше да е абсолютно наивно да не очакват някаква неприятност, която да ги забави с още няколко дни.

Хеп си грееше ръцете на изпускащата пара кафеварка; разговорът им по необходимост се водеше конфиденциално и те си поемаха порцията ерзац кофеин в безмилостното шест часа сутринта — часът, наложен им за закуска от камиона, който ги снабдяваше с провизии.

— Хайде да гледаме нещата право в очите, Максим — каза той. — Това просто беше неизбежно. Все пак е първата ми режисура.

— И моята първа продукция. Първият сценарий на Бари. Първият филм на Уитни. Би трябвало да променим името на филма в Девственици. — Максим надраска няколко числа. — Това означава още сто бона над бюджета ни.

— Толкова много?

— Вероятно сто двайсет и пет. Ще бъде цяло чудо, ако не пипнем язва, Харвард.

Отпивайки от фалшивото кафе, Хеп каза:

— Откъде да намерим още пари? При татко не можем да отидем.

Двамата размениха погледи. Припомниха си едновременно разговора с баща си, провел се до басейна в къщата му в Палм Спрингс. Тогава му разкриха плановете си около Скитания, но Дезмънд Кординър им каза: Защо не профукате парите и си спестите блъскането и главоболията? Нямате абсолютно никакъв шанс в търговско отношение с този филм.

— Познаваш ли някой, който да инвестира?

— Да подпомогне начинаещи? Та ти направо ме късаш от смях.

— А ПД?

— ПД? Сега вече ще се търкалям по пода. Та нашето селяндурче не може да си плати дори и наема за офиса.

ПД беше напуснал филмовата агенция, в която работеше, още в началото на пролетта, за да пробва силите си в самостоятелния бизнес. Агенцията му бе поела ангажимент към няколко съвсем изпаднали клиенти и макар че си беше изградил добър имидж, фамилията беше убедена, че всеки месец взема назаем или от Франк, или от Лили Зафарано.

— Той знае как стават тези работи — каза Хеп.

Показалецът на Максим почука по масата в продължение на няколко минути и после той каза:

— Имаш ли някакви дребни?

И двамата изпразниха джобовете си.

Максим отиде до телефона, набра 213, кода на Лос Анджелис, и сетне номера на ПД.

— Да, тъпо копеле такова, знам колко е часът. Но този уикенд ще правим конференция… Да, знам, че имаш срещи, имаш и бръмбари в главата, не е ли тъй?… Да, разбира се… Слушай, ПД, двамата с Хеп сме затънали толкова дълбоко в лайната, че сме обули ботуши до кръста. Трябваш ни. Да, страшно… Разбира се, стаята и храната са от нас.

Снимаха всеки ден, включително и през уикендите, но когато съботният самолет кацна, Максим чакаше на летището.

За негова изненада на стълбичката се показа Бет, а след нея и ПД.

— Хей, Бет. — Той се приведе и целуна стройната си братовчедка. — Направо ме съсипваш. Не съм очаквал толкова важна клечка.

След дипломирането си (summa cum laude) в университета на Южна Каролина през юни 1960 година Бет беше наета от Магнъм като помощник четец. Високообразована, но и едновременно с това много опитна в подбора на материала, от който после правеха сценарии за филмите, съзнателна до краен предел, тя се бе издигнала без никаква роднинска помощ до поста шеф на отдела на Магнъм, който се занимаваше с художествените основи за сценариите. Минала през смесен колеж, в своята леденосиня памучна рокля тя въплъщаваше младата делова калифорнийка.

— Когато ПД ми спомена, че ще лети при вас, реших, че е хубаво да използвам възможността да се видя с Бари — побърза да обясни тя.

— Тия близнаци с техните усукани пъпни върви — пошегува се ПД.

Максим беше запазил единична стая за ПД в главното здание на мотела Три скали. Двамата мъже се качиха горе, а Бет се насочи към рецепцията да се оправя с формалностите.

ПД, широко известен познавач на лукса във всичките му проявления, се огледа мрачно в миниатюрната стаичка.

— Нали ми говореше, че било страхотно?

— Уредих ти стая с баня, нали така искаше? — отвърна му Максим.

ПД вече пускаше душа. Смутен от свръхактивните си потни жлези, той избъбри нещо за семейните навици към чистоплътност.

Максим остана седнал на тясното легло, докато ПД се появи отново. Беше се загърнал с хавлия около ниското мускулесто тяло. На врата му висеше златно кръстче, заровено в гъстата окосменост на гърдите.

— Сега ми обясни за какво е целият този шум? — запита ПД. — Защо ме домъкна на гъза на географията?

— Пресконференция ли трябва да устроя специално за теб? Или да ти го кажа право в очите? Надхвърлили сме бюджета.

ПД кимна мъдро с изражение на врял и кипял агент.

— Когато ми разказваше за вашия проект, ми стана ясно, че нямате никакъв шанс да приключите с вашите триста и шейсет бона. Дори и при най-строги икономии щяха да ви трябват поне петстотин. Прав ли бях?

— Не си много далеч. Трябват ни още сто двайсет и пет.

ПД намъкна черните си шорти.

— Ако това е продукция на Магнъм, защо не вземете от тях?

— Не можем да отидем при татко.

ПД, наследил старомодните разбирания за сплотеното семейство, което си помага при всяка нужда, изглеждаше като ударен по главата.

— Защо да не можете?

— Поради много причини, никоя от които не е съществена за нашия разговор.

— В този момент, ако говорим от чисто бизнес гледна точка, вие сте на средата на един студентски филм.

— С една дребна и незначителна подробност. Ние работим с професионалисти, хора като Дилър Робъртс и Алисия дел Мар.

— Дилър никога не е правил правилен подбор на филмите си. А Алисия никога не е играла главната роля. Макар че не е за изхвърляне.

— Нещо се замисли, ПД.

— Познавам някои хора от Лас Вегас. Те са приятели и сънародници на татко.

Хора от казиното — помисли си Максим. В кръговете на Холивуд Франк Зафарано беше повече известен с пристрастието си към хазарта, отколкото с режисурата си. Франк може да заложи на всичко, казваха хората и после привеждаха примери. Веднъж, по време на снимките на един филм, беше се обзаложил с Кларк Гейбъл коя точно капка дъжд ще пропълзи най-бързо до долната част на един прозоречен декор. Беше се обзалагал с Хенри Фонда кога децата на Фонда ще имат първото си зъбче. Беше осъмвал на игри на покер; беше взел под своето крило няколко букмейкъра. Но предпочитанията му бяха към масите с най-високите залози в Невада.

— Кое те прави толкова сигурен, че твоите авери ще се бръкнат в джоба? — запита Максим.

ПД измъкна една спортна риза, изгладена по невероятен начин от ръката на Лили Кординър Зафарано. (Въпреки че Лили плащаше на две прислужници за цял работен ден, тя продължаваше да глади собственоръчно бельото и ризите на мъжете от семейството.)

— Откакто започнах да работя сам, непрекъснато ми говорят, че искат да финансират филми. Всички големи компании — Магнъм, Метро Голдуин Майер, Фокс, Уорнър Брадърс, Кълъмбия — работят с пари от Невада. Един ден може би това ще се промени, но сега…

— В случай че си забравил — прекъсна го Максим, — брат ми има репутация, която съперничи и на тази на Супермен.

— Сигурен съм, че една банка ще парафира сделката. Не е необходимо да казваш на Хеп.

— Колко процента ще поискат за услугата?

— Петнайсет. Това е сегашният лихвен процент при заеми за продукция. Искат инвестициите им в шоубизнеса да бъдат строго законни.

Максим се вгледа през прозореца. Беше летен ден с чисто синьо небе. От мястото, на което стоеше, се виждаше късче от залива, където грамадните вълни с грохот се стоварваха върху крайбрежните скали.

— А ти? — запита той.

— Щом мога да помогна, защо да не го направя?

— И никакъв процент за услугата?

— Ние сме от едно семейство — изрече с укор ПД. — Аз само ви събирам заедно и ви оставям да си направите сделката. — Той си обуваше изгладени черни чорапи. — Сега ми кажи за Алисия. Бива ли я?

— Страхотен задник на екрана — а и не само там.

ПД се ухили.

— Максим, дяволе такъв. Бедният Бари.

— Ние сме от едно семейство. Преливам свежа кръв в един разклатен брак.

ПД се изсмя и отметна глава назад.

— Толкова ли е добра, колкото и при Сен-Симон?

Той зададе въпроса си с малко по-висок глас от обикновено. Въпреки че ПД Зафарано изказваше суперлативи за най-големите в бранша — Фелини, Бергман, Бунюел, Сен-Симон — в действителност той не ги харесваше и избягваше да гледа чуждестранни филми. До този момент не беше виждал Алисия на екрана.

— Дори е по-добра. Хеп твори чудеса с нея. Когато е в кадър, не можеш да си откъснеш погледа от нея. Не отричам, че тия фантастични цици помагат, но тя излъчва далеч повече. Хайде, ела с мен и ще ти покажа. Имаме един проявен откъс от Мендосино.

Те оставиха Бет до караваната да изненада Бари и продължиха към Роял, където Максим пъхна по нещо в джоба на мениджъра и оператора да завъртят кадрите от предния ден, преди да нахлуят децата за съботната сутрешна прожекция.

Клиповете демонстрираха различни версии на три епизода. При дългата любовна сцена камерата беше снимала толкова отблизо, че се виждаха и най-нежните косъмчета по врата на Алисия.

ПД задържа дъх. През целия си живот беше заобикалян от филмови сирени, но Алисия действително надминаваше всяко въображение. Не бяха само блестящата й плът, тези големи и бездънни сини очи, устата й с тази чувствена долна устна или невероятното й тяло — в края на краищата, всички актриси идваха с подобен багаж. Това беше предаваното по най-мистериозен начин сексуално излъчване, зовът й за мъж — ПД Зафарано в този случай, — който да свали тежък товар от плещите й. До този момент той никога не бе изпитвал и най-малкото влечение към съпругата на братовчед си, но сега, като я гледаше на екрана, панталоните му се издуха отпред.

— Това е всичко, Максим! — извика операторът.

ПД дойде на себе си.

— Брей — изрече той с благоговение, — тя е велика.

 

 

Тази вечер Нашата Стара Банда беше в пълен състав с ПД и Бет на масата до камината. Непрекъснато хвърчаха закачки и припомняния. Само веднъж разговорът се докосна до сериозна тема.

— Чухте ли за Далечна страна? — запита ПД. Далечна страна, големият летен хит на Магнъм, беше станал притча во язицех на масмедиите, символ на неуспеха. — Говорят, че чичо Дезмънд има много големи проблеми в работата си.

— Татко?

Хеп и Максим си размениха зашеметени погледи. Каквото и възмущение да таяха в сърцата си, никой от двамата до този момент дори не беше си представял, че човек като Дезмънд Кординър може да се провали в бизнеса.

Бет остави вилицата на масата.

— До ушите ми стигат всички клюки в Магнъм. Рио Гарисън не обвинява чичо Дезмънд за последните няколко неуспеха. (Рио беше вдовицата на Арт Гарисън и главният акционер на компанията.) Но все пак в известен смисъл ти имаш право, ПД. Тя очаква доста големи постъпления тази година. Всеки вярва на чичо Дезмънд и чака от него като някой вълшебник да вади зайци от всякакви шапки, както винаги досега го е правил.

Алисия, както винаги под контрол, сега се присъедини към тях. Тя не само беше изтощена докрай от работата, но освен това и осъзнаваше, че седи до зълва си, въплъщаваща всичко онова, което смачкваше самочувствието й: диплома от колеж, глава на женския университетски клуб, винаги хладнокръвна, дискретно облечена, девствена.

 

 

Бет и ПД лежаха прегърнати върху широкото легло в нейната стая на втория етаж. Той беше свалил всичко от себе си, с изключение на кръстчето; тя носеше върху себе си единствено златната звезда на Давид.

— Ммм — каза тя, прегърнала го с обагрените си от светли лунички ръце.

— Ммм — отвърна той. — Добре ли се чувстваш?

— Не можеш ли да отгатнеш, скъпи?

ПД се върна незабелязано в своята стая кутийка. На разсъмване, след като се изкъпа и облече, той се обади по телефона на шофьора на пикапа на Харвард Продакшънс да го закара в Мендосино за ранната меса.

 

 

Същия ден, в неделя, той чукаше на вратата на караваната на Алисия.

— Полетът ни е само след няколко минути — каза той. — Така че реших да се отбия да си вземем довиждане и да ти кажа пак, че изпълнението ти е върховно.

— Скитания е страхотен филм.

— Трябва да се научиш сама да си качваш цената. В Холивуд скромността не краси човека.

— Ние няма да останем след филма тук. Връщаме се във Франция.

— Правиш огромна грешка в кариерата си, Алисия — изрече мрачно ПД. — Холивуд е единственото ти място.

Вратата се отвори без почукване. Влезе Максим. Докосна с устни Алисия по косите и се ухили над главата й на братовчед си.

— Ако все още не си се досетила, Алисия, длъжен съм да те предупредя, че нашето селяндурче е тук, за да те сваля — каза Максим.

— Поеми го отзад, Максим — изрече ПД без всякаква злоба. Той вдигна луксозната си пътна чанта. — Ако ти потрябва съвет за бизнеса, Алисия, не се колебай и за секунда. Като член на семейството ще имаш най-бързата и добра консултация. Без никакви ограничения.