Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (30)

26

Тя изгаряше от високата температура.

Левият й крак представляваше буен пламък, обхванал цялото й тяло. Адът изпращаше най-горещите си вълни вътре в черепа й и по едно време тя наистина видя цяла орда дребни, обагрени в пурпур демони, който се кълчеха обезумели, докато подклаждаха огъня, миниатюрни дяволчета със заплашителна реалност. В друг момент над нея се беше изправил един едър дявол, принуждаващ я да бере безкрайни лехи с марули под нажежено до бяло слънце; обляна в пот, ушните й тъпанчета долавяха странен тътен от отекващи копита.

Фигурите в бяло, които я бяха заобиколили не изглеждаха по-реални от кошмарите й. Тя знаеше, че това са лекари и сестри, защото Мей Сю й беше обяснила така. С развята руса коса като грива около главата й, майка й бе щръкнала насред леглото. Какво правиш в болница, Алис? Не знаеш ли, че болниците са местата, където вземат хората, когато им дойде времето да умират? Слушай мама и изчезвай оттук, докато още има време.

И тя се опита да избяга. Далечен глас я предупреди да не се движи. И след това изпадна в безсъзнание.

Разкъсвана от кошмари и болки, Алисия се рееше някъде в безвремието и пространството.

— Мисис Кординър, мисис Кординър. Алисия.

Тя отвори очи, взирайки се в размитите очертания на мъж в бяло сако.

— А, сега е по-добре. Ти си будна. Знаете ли къде сте?

— Болницата…?

— Да. Ти си в Маунт Синай от почти три дни. Кракът ви е възпален.

— Искам… да си отида…

— Алисия, опитай се да се съсредоточиш. Много е важно. Имаш треска, защото инфекцията е изключително сериозна.

— Свалете ми… гипса.

Докторът седна до нея, говорейки напрегнато и ясно.

— За нещастие инфекцията се разпространява и по-нагоре. Мислим дали да не приложим ампутация.

Ние? Кои бяха тези ние? Очевидно тези Ние бяха свързани с враждебните и зловещи всемогъщи власти. Мей Сю беше права, тя трябваше да избяга.

Тя се опита да изкрещи не! Но от устата й не се отрони дори и звук.

— Трябва да разберете в какво тежко положение се намирате. Ние искаме да спасим живота ви.

— Никога…

— Алисия, ще отрежем крака ви под коляното. Това няма да се отрази на играта ви. Вие можете дори да се научите да танцувате.

— Не…

— Вашият съпруг е съгласен.

— Той… не е мой съпруг.

Лекарят се обърна към една друга размита фигура до прозореца.

— Бари, страхувам се, че няма смисъл. Ти ще трябва да подпишеш съгласието за операция. Тя отново изпадна в треска.

— Може и да не е. — Нервно изкашляне. — Ние, а, такова, само преди няколко дни се съгласихме да се разделим.

— Ти си й най-близкият човек.

— Хеп… — повтори тя.

— Ето, виждаш ли? Тя вече бълнува.

— Хеп е мой братовчед. Тя иска да го види. — Още едно нервно покашляне. — Той й беше режисьор във филма. Тя, а-а, много го уважава.

— О, така ли? Някъде наблизо ли е?

— Ти го срещна преди малко в коридора.

— Едрият момък с русата коса, който не е мръднал оттук от завчера? Струва си да опитаме. Може и да успее да я убеди.

— Алисия — каза Хеп.

Тя се опита да фокусира погледа си, но видя само някакъв овал над главата си. И тогава една силна ръка сграбчи нейната и нечии студени устни докоснаха челото й. Сигурно воня ужасно — помисли си тя.

— Хеп…?

— Тук съм, любов моя.

— Всичко ми се мержелее…

— Сигурно е от антибиотиците и лекарствата, с които те тъпчат.

— Никаква… ампутация.

— Любов моя, те се боят, че инфекцията в крака ти може да се разпространи из цялото тяло и да те убие.

— Не им позволявай… моля те…

— Но ако ти умреш…

— Няма. — Гласът й забележимо се усили.

— Алисия, не се прави на смела, няма да го понеса, ако умреш.

— Не им позволявай… Хеп, обещаваш ли ми, че няма да им позволиш?

Ръката му стисна още по-силно нейната.

— Хеп?

Въздишката приятно охлади бузата й.

— Ще кажа на Бари да ги накара да изчакат колкото е възможно по-дълго.

Той пусна ръката й.

— Остани…

Едрата ръка отново стисна нейната. Треската сякаш се усили и тя видя някакво смешно изображение на Хеп с червен пожарникарски шлем да гаси пожара на тялото й. После се опита да си припомни как е дошла тук. Нищо не се получи, освен спомена за една пронизваща болка, докато ПД я отнасяше в колата.