Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (38)

34

Без ангажименти, ПД изчака близо час, докато види чичо си. Разговорът в светая му светих протече точно както го беше предсказала майка му и въпреки това ПД беше като зашеметен под градушката от откази.

Зашеметен, но не и уплашен, той пристъпи по-близо до бюрото.

— Чичо Дезмънд — каза той енергично, — никога не бих те молил, но мама е направо вкаменена. Ланг е накарал някоя от горилите си да пусне писмото директно в пощенската ни кутия.

— Робърт Ланг — поредният пришелец от страната на Коза Ностра. Той е мафията, а също и неговият баща. — Дезмънд Кординър се приведе над бюрото си, сякаш искайки да прободе с острия си нос ПД. — Не знаеш ли от колко време тия лешояди душат около студиото ни? Преди да ги пусна, ще видя Франк Зафарано в ада!

— Но, чичо Дезмънд, моля те заради мама, заради момичетата, заради Джефи.

— Баща ти трябваше да мисли за тях, преди да си прави кефа. Достатъчно пъти съм го предупреждавал. Днес му беше последният ден в Магнъм!

— Няма да стане! — Бдителният агент в ПД моментално настръхна. — Той има още цели две години съгласно договора му!

Вибриращият гняв като по чудо мигновено напусна лицето на чичо му и след миг Дезмънд Кординър произнесе с безизразно лице:

— Всички договори на Магнъм съдържат морална клауза.

Велики небеса, та той не дава пет пари дори и Ланг да ни надупчи всички — помисли си ПД.

— Чичо Дезмънд — изрече той с умолителен тон, — татко е на средата на филма си.

— Утре сутринта друг режисьор поема работата — произнесе чичо му, натискайки бутона за връзка със секретарката си.

Франк Зафарано седеше прегърбен в стола си на кухненската маса. В тази наистина рядка за него поза късият му врат все едно че беше изчезнал, а провисналите му дебели сиви мустаци почти скриваха пълните му, чувствени устни. Масата пред него беше препълнена с ястия, но нищо не беше дори и докоснато.

Лили се появи от кухнята, облечена в дълга домашна рокля, носейки покрито блюдо. Когато Франк закъсняваше от работа, тя изпращаше прислужниците си и лично му приготвяше и сервираше фината италианска храна.

Тя остави подноса пред него на масата, Франк само повдигна капака и после го пусна.

— Не ми се яде.

И двамата се обърнаха към изхлопалата входна врата.

— Здравейте, мамо и татко — каза ПД.

— Ти се върна — каза Лили, дарявайки сина си с развълнувана усмивка. — Приготвила съм ти нещо, което много обичаш.

— Мамо, трябва да поговоря с татко. Насаме.

— Майка ти знае всичко — каза Франк. — В нашата къща нямаме тайни един от друг.

— Франк, имам да направя още няколко обаждания за младоженците — нали ти казах, че това ми е задължение? — обади се Лили.

Тя докосна с целувка сивите му коси. Тежка въздишка разтърси цялото му тяло и той мълчаливо стисна ръката й.

Вече до вратата се обърна и каза:

— За десерт има плодове. Кафето е готово.

ПД се държа, докато вратата на горния етаж се затвори, и после избухна:

— Заслужаваш да те убия!

— Малко остана аз да свърша тая работа.

— Обещавал ли си на мама, че ще скъсаш веднъж завинаги с комара?

— Майка ти знае, че аз нямам пари да ползвам дори и градска тоалетна, камо ли да правя обещания.

— Тя направо трябва да бъде канонизирана като светица, загдето живее с теб.

— Дезмънд ми се обади веднага, след като се прибрах. — Гласът на Франк за миг възвърна частица от обичайната си войнственост. — Каза ми утре рано да отида в офиса и да си изнеса вещите оттам. Попитах го, по дяволите, какви ги дрънка. Той ми каза, че си отишъл при него и си му разказал за проблемите ми.

— Ти профука няколко състояния и сега твърдиш, че това е моя вина?

— Кой те е молил да се намесваш в работите ми?

— Чичо Дезмънд винаги ни е помагал. А мама направо е съсипана! Господи, не можах да я позная. Повярвай ми, ако не беше тя, момичетата и Джефи, и пръста си нямаше да мръдна заради теб!

Франк отново се сгърби в стола си.

— Снощи ми провървя. Бях на косъм да спечеля цялата сума.

— Татко — изрече спокойно ПД, — вярно ли е това, което ми разказа мама? Ако не си изплатиш дълга, Ланг ще те убие — или още някой от семейството?

Франк посивя.

— Той не лъже.

— Откъде си толкова сигурен, че не блъфира?

— Чувал съм различни истории.

— Какво искаш да кажеш с това „истории“?

— Спомняш ли си племенника на Барт, Кармайн?

ПД повдигна рамене. Кой можеше да познава цялата италианска диаспора?

— Кармайн в продължение на години вземаше пари назаем от Барт. След като Барт почина, синът му — той вече се наричаше Ланг — поиска от Кармайн да се издължи. Кармайн му се изсмя. След няколко седмици изчезна.

— Изчезна ли? Как?

— Всички твърдят, че той е на дъното на езерото Мийд.

— Може да е духнал с някакво гадже старият Кармайн, — каза ПД, вземайки си маслина. — Случват се и такива неща.

— И нещастни случаи стават с всеки, за когото Ланг си мисли, че му е длъжник. Никога нищо не може да се докаже, но това не означава, че хората не са мъртви.

Франк ожесточено дърпаше мустаците си, на косъм бе да се разридае.

— Сигурен съм, че можем да се споразумеем с него — изрече успокояващо ПД.

Франк въздъхна.

— Има очи на крокодил. Никога не мига. Той е срам за всички италианци. — Той се изпъна на стола. — ПД, вярно ли е това, което каза току-що? Че можеш да се споразумееш с него?

За пръв път в живота си ПД изпита огромната отговорност, която се поражда, когато един родител стане зависим от детето си.

— Лесна работа — излъга той.

ПД стоя в колата няколко минути, преди да завърти стартера, обмисляше проблема от всички страни. Да намери пари назаем беше все едно да се опитва да възкреси мъртвец.

По пътя към апартамента си видя фасадата на Добрия Пастир. Не беше се отбивал от времето, когато бе купил пръстена на Бет, а оттогава бе минало повече от година. Зави наляво. Паркира на Бадфорд Драйв, повтаряйки си наум, че това няма да бъде проява на нелоялност, че той просто има нужда от място, където спокойно да обмисли всичко.

Мина между двете тежки дъбови врати и беше посрещнат от познатия мирис на лизол и тамян. Несъзнателно потопи ръце в студената вода, като се прекръсти и коленичи.

Чувство на покой го обзе, когато се плъзна зад преградената църковна пейка. Умът му повече не беше зает с невъзможността за намиране сума от четиристотин двадесет и пет хиляди долара. Скръствайки ръце в скута си, той притвори очи и остави духа си да витае като в момчешките си години, озовавайки се скоро в душевната обител, където царуваше покоят.

— Света Дево Богородице, ти първа сред жените…

Алисия, помисли си изведнъж той. Двамата с Хеп бяха на почивка в Италия.

— Алисия — произнесе той на глас.

Името му се стори като отговор на молитвата, произнесена за спасението на семейството му.