Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (61)

56

Снимките с английски интериор щяха да бъдат направени в студиото на Пайнууд. А за тези навън, които по график бяха първи, Хеп и Максим бяха наели околностите на един малък семеен замък в Съсекс. Английският снимачен екип беше настанен в евтин, но модерен хотел в крайморския курорт Уъртинг, докато висшият ешелон отседна в една реставрирана стара странноприемница, близо до мястото на снимките.

Тежки бури се развихриха и паднаха големи студове, докато снимаха останалата част от филма.

 

 

Разбудена от кашлица, Алисия тъкмо протягаше ръка към кутията със стафидени пастили за смучене, когато телефонът изведнъж иззвъня.

— Алисия… ти ли си? — прозвуча гласът на девера й в слушалката.

В този час телефонът беше лош вестител. Тя седна в леглото.

— Ървинг, какво се е случило?

— Клари… — Гласът му изчезна и в продължение на няколко секунди се чуваше само шумът от неспирния дъжд. — … почина преди няколко часа.

— О, Ървинг, толкова ми е мъчно. Бедната, бедната Бет. Как го понесе?

— Не много добре. Мила, дай да поговоря с Бари.

Бари, който се бе приучил да спи, докато сутрин будеха жена му по телефона, хъркаше леко.

Тя го докосна по ръката.

— Ммм?

— Ървинг се обажда — прошепна тя. — Клари е починала.

Бари рязко се изправи на лакът и сграбчи слушалката.

— Ървинг, нямах и представа, че енцефалитът е бил извън контрол. — Тишина. — Да, но ако можехме да се разграничим, бихме видели, че в края на краищата на Клари — на теб и на Бет — ви е спестено неизмеримо страдание.

Дълга тишина.

— Да, точно така понася нещата тя. — Бари въздъхна. — Тя открай време си е била такава.

Поредното дълго мълчание.

— Разбира се, това не е никакъв проблем.

Той подаде обратно слушалката на Алисия, после постави очилата си и скочи от леглото, смъквайки бързо фланелената си пижама.

— Какво има, Бари?

— Бет отказва да разговаря с когото и да било, дори и с Ървинг. Разбрахме се, че ако има някой, който би могъл да й помогне, това съм аз. — Бари трескаво навличаше бельото си. — Може ли да се обадиш на летището и да ми резервираш място за ранния полет на TWA? И помоли рецепцията да ми уреди кола от снимачния екип. О, и ми приготви четката за зъби и бръснарските принадлежности.

Закръглен като шамандура в топлите си вълнени дрехи под непромокаемия шлифер, той сграбчи туристическия сак, който тя набързо беше събрала, и червения бележник в найлонова подвързия, в който си водеше бележките за продукцията на филма. За Бари болестите и проблемите на кръвните му роднини бяха над всичко, дори това да причиняваше болка на Алисия. Изпълнен с тревога за сестра си, той изпрати въздушна целувка на жена си и изхвърча през вратата.

Алисия се върна в леглото, но не можа да заспи. Съзнанието й беше обсебено от образа на едно хубаво, червенокосо детенце в пурпурни панталонки и яке от кадифе да скача по добре поддържаните пътеки на двора им, дете, надарено с толкова талант и интелигентност, следвано от униформена медицинска сестра. И изведнъж, едно розово бебе се появи върху образа на Клари. Алисия издуха енергично носа си, но двойното изображение отказваше да изчезне.

Тя извъртя възглавницата си. Спи, спи — каза си тя — В пет и петнадесет ще те събудят по телефона. Заспивай. Накрая светна лампата и вдигна слушалката, като помоли сънливия дежурен на рецепцията да я свърже със стая 37, която се намираше от другата страна на покрития с чакъл двор.

— Кой е? — запита Хеп.

— Хеп, реших, че трябва да те събудя. Клари е починала само преди няколко часа. — Алисия си помисли, че колкото и да беше трагичен поводът, това вече я правеше член на фамилията; никой друг не можеше да събуди друг член по това време, за да му съобщи тъжната новина. — Ървинг се обади преди малко.

— Клари? Кога се е случило?

— Преди няколко часа.

— Не знаех, че е толкова болна.

— Никой не знаеше — каза Алисия. — Бет е много зле. Само преди минута Бари потегли за Щатите, за да бъде до нея. Ще кажеш ли на Максим?

Обаждането й с нищо не бе успяло да разсее напрежението й. Тя се отправи, кашляйки, да вземе витамин C и някакъв антихистамин. Беше застанала до аптечката, когато на вратата се почука.

— Аз съм — обади се тихо Хеп.

Половината таблетки от витамина се разсипаха в мивката. След седмици учтиво отчуждение какво търсеше Хеп в нейната стая? И то посред нощ! Загрижена повече от всякога за външния си вид, тя придърпа реверите на синия си пеньоар до шията и отиде до вратата да свали верижката.

Беше обул маратонки и наметнал непромокаемо яке. Тя бързо отмести погледа си от дългите му мускулести и загорели крака.

— Прозвуча ми страшно отчаяна по телефона — каза той. Това беше първата му забележка, касаеща личността й от онзи катастрофален ден, когато Ланг бе станал свидетел на пълния й провал в сцената със съблазняването в конюшнята.

— Това е заради настинката ми — каза тя. — Много мило от твоя страна, че дойде, но не трябваше да го правиш. Вън е същински ад.

— Алисия, виж… знам, че между нас всичко е свършено, но какъв е смисълът да се заблуждаваме един друг? Ти ми се обади, защото просто вече нямаше накъде.

Тя поклати глава в отрицание, после се отмести от вратата.

— Чувствам се много зле — призна тя.

Той я последва във всекидневната на апартамента й.

— За какво искаш да разговаряме?

— Тъкмо си мислех — тя почервеня цялата — за бебето.

— Нещо не е наред ли?

— Ами ако излезе като Клари?

— Клари беше единствена като явление.

— Те биха били първи братовчеди, дори още по-близки, защото Бари и Бет са близнаци. Двуяйчните близнаци не се различават по нищо от които и да било други брат и сестра — каза той. — Ървинг ми каза, че докторите определили болестта й като остра хронична детска психоза и че нямало дори и най-малък признак проблемът да е генетичен.

— Да, знам… Но Бет изпитва ужас само от мисълта за друго дете. — Тя сложи една подсладена таблетка в устата си. — Нали не мислиш, че реагирам прекалено емоционално?

— Малко — каза той. — Но за три часа през нощта това е съвсем разбираемо.

Тя се усмихна слабо.

След малко той проговори.

— Ще отида за погребението.

— Хеп, но това е лудост! Джоунс и Трапани…

— Да се шибат. Бет е моя братовчедка и аз не мога да я изоставя.

— Но новият график…

Хеп я прегърна.

— Не можеш само да си представиш колко ми тежи, че аз съм мижитурката на Ланг. Когато се бръсна направо не мога да се гледам в очите.

— И аз ще бъда там — каза Алисия и отново кихна.

 

 

— Ти какво? — запита, без да вярва на ушите си Максим десет минути по-късно.

— Отивам на погребението. И си спести приказките. Нищо не е в състояние да промени решението ми.

— Хеп, аз и без това се чувствам абсолютно лайно за това, че те въвлякох в цялата тая мръсотия. Но истината е следната: ти отиваш в Лос Анджелис и губим още три дни.

— Билетът ми вече е заверен. Също и този на Алисия.

 

 

Звездата и режисьорът на Баобаба стояха с Бет и Ървинг сред потъналите от скръб родственици в мемориалния парк Хилсайд, когато малкият бял ковчег се спускаше в калифорнийската земя редом до плочата от базалт, белязала последното убежище на Клара Фридман Кординър.

 

 

Хеп и Алисия не бяха заявили съседни места нито за първия, нито за втория си полет. При завръщането им в Лондон, след като сигналът за затягане на коланите угасна, той се придвижи през сектора първа класа, за да седне на съседното до нея празно място.

— Мислех, че трябва да ти го кажа, преди да е станало — каза той. — Когато се връщахме с колата от погребението, Мадлен ми предложи да се разделим окончателно.

Алисия усети изведнъж как я завладява неусещана до този момент слабост и зачака Хеп — режисьорът — да й подскаже как точно да реагира.

— Мадлен умее да подбира момента — каза тя и в същия миг осъзна, че забележката й беше евтина и плоска.

— Всъщност тя се оказа много порядъчна. Нямаше никакви взаимни нападки.

Самолетът рязко се наклони и внезапният проблясък на слънцето превърна очите му в безцветни и мъртвешко сиви.

— Хеп, съжалявам страшно — каза тя.

— Така ли? — Съчувствената близост, зародила се между тях от предната нощ в апартамента, се бе оказала твърде ефимерна.

— Искаше ми се нещата да се развият в твоя полза.

— Така е от много дълго време — каза той.

Налягането в ушите изведнъж се усили поради настинката й. Той се върна на мястото си, а тя се приведе напред и притисна с всичка сила длани към слепоочията си.

 

 

За интериорните снимки на Баобаба се преместиха в Лондон. Снимачният процес приключи в края на февруари с шумно парти в Пайнууд. Алисия, която бе играла на заснемането на последния епизод в състояние на пълна безчувственост поради тежките дози антихистамини и успокоително за кашлицата, се върна направо в хотела си. Празненството мина без нейното участие.

На следващата сутрин Дейли Мирър в синхрон с негативната оценка за Баобаба, запита: Толкова ли мрази британците Алисия?