Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (57)

52

Три вечери по-късно дъждът отново заваля. Бет наметна една памучна рубашка, преди да седне под голата крушка да напише писмото си.

Ървинг, скъпи,

Макар и писмото ми да пристигне при теб, ти сигурно ще ме видиш преди това…

 

 

Откакто Алисия бе припаднала пред камерата, Бет се бе почувствала така, като че ли опитен хирург бе отстранил пердета и от двете й очи. Пред зрението й се изправиха Хеп и Алисия от всичките тези години, през които бяха живели заедно; сега тя ги видя съвсем ясно такива, каквито бяха в действителност: двама професионалисти, свързани с брак, които съвместно правят филм.

— Бет, добре ли си? — Познатият мъжки глас проби канонадата на дъжда. — Аз съм, Хеп.

За вълка говорим, а той в кошарата, помисли си тя.

— Стига с тия превзетости, Хеп — извика тя. — Влизай, че ще се удавиш вън.

Той смъкна жълтия си дъждобран и го окачи върху закачалката; водата закапа върху дъските на пода. Пое протегнатата му хавлия и изтри лицето, а после и косата си. Не проговори нищо. Вместо това я загледа със зачервени очи.

И изведнъж я връхлетя мисълта, че нещо лошо се е случило. С кого? С Клари? С Ървинг? С баща й? С Бари? Да не би да го е връхлетяло нещо ужасно?

— Хеп… — заекна тя. — Какво… е станало?

— Снощи, докато вечеряхме, ти спомена, че утре сутринта се връщаш в Щатите.

Тя се отпусна и гласът й възвърна нормалното си състояние.

— Потеглям утре сутринта в девет. Дерек — Дерек беше белият ловец, когото беше наела с претекста, че всъщност е на сафари — ми е осигурил чартърен полет до Найроби. От там се прехвърлям вече на самолет на Луфтханза, за който имам запазено място. Хеп, мили глупако, да не си тръгнал в тоя дъжд само за да си вземеш довиждане с мен?

Хеп сякаш не я чу. С поглед, втренчен в изкаляните си обувки, той изрече:

— Да си забелязала нещо около Алисия в последните два дни?

Предупредителните антени на Бет веднага щръкнаха.

— Тя е направо невероятна. Ако аз бях припаднала, не ми мърдаше една седмица отпуск, но при снаха ми това не върви. Тя е истински войник.

— Бети, снимам много отдавна. Познавам добре работата й. Откакто припадна, искрата вече я няма.

Бет имаше навика да мълчи, докато обмисля получената информация. Коя беше причината, тласнала Хеп навън в тоя проливен дъжд? Едва ли беше да разисква изпълненията й пред камерата. Дали пък в крайна сметка подозренията й не бяха се оправдали? Скандал между любовници? Дали не разчиташе Хеп на помощта й, за да ги сдобри? Защото към кого другиго би се обърнал за помощ? Но пък от друга страна, Хеп никога не бе допускал други хора да решават личните му проблеми.

Зачервените му възпалени очи се впиха в нея.

— На мен ми се струва, че тя е във върховна форма — изрече Бет отбранително.

— Спасява я рутината. Не мога конкретно в нищо да я упрекна, но знам, че нещо липсва.

— Говори ли с нея?

— Бети, как мога да й задам такъв въпрос? Това е все едно да й кажа сбогом като актриса. — Той замълча. — Ако Бари беше тук, щях да реша проблема с негова помощ.

— Тя изтича от снимачната площадка — каза замислено Бет.

— От толкова време се мъча да разбера какво става. Може би по някакъв начин да съм я обидил. Може би снимките за нея да са твърде напрегнати. Или слънцето прекалено силно. Или пък просто й е дошъл мензисът.

Бет сведе поглед към венчалния си пръстен с големия смарагд, смутена, че Хеп бе подхванал толкова интимна тема.

— Хеп, в последните години не си работил с нея. Сигурно си забравил, че и тя е като всички останала актриси — има и добри, и лоши дни.

— И това ми хрумна — каза той. — Бет, дали не се крие нещо друго зад това? Дори ми мина през ума мисълта, че може да е бременна.

— Сигурно щеше да ми го каже, ако беше така.

Но очите й се свиха замислено още докато изговаряше думите. Не беше ли споменала онази гардеробиерка, която палеше цигара от цигара, че Алисия нещо не си стягала корсета и се налагало да размества някои копчета?

— Така не мога да работя. Ще ми направиш ли една услуга? Разбери какво й е.

— Разбира се.

— Ще те изчакам тук.

— Искаш да кажеш сега да разговарям с нея?

— Нали пътуваш утре сутринта?

— Хеп, в този дъжд…

— Той вече почти спря.

Барабаненето по покрива почти беше стихнало.

— Но осветлението ще угасне всеки момент.

— Палатката й нали е до твоята?

— Да, но…

Той я гледаше с възпалените си очи. Един от Нашата Стара Банда изпаднал в беда и търси помощ.

Тя посегна с въздишка към чадъра и фенерчето.

 

 

— Здравей, Бет. Каква изненада. — Алисия положи върху одеялото книгата, която четеше.

Красивото й и без грим лице бе засенчено от гъстата й черна коса, но дори и тя не можеше да скрие следите от преумора по него. Не, не беше преумора. Алисия изглеждаше болна. Но след миг вече стоеше изправена в леглото и усмихната. Самото въплъщение на здравето.

Но Бет вече не можеше да се излъже от актьорските похвати. А тя нямаше и минута свободно време да започва отдалеч. Остави на пода мокрия чадър и запита направо:

— Алисия, може би това не ми влиза в работата, но да не си бременна?

Тъмните и гъсти ресници пред нея примигнаха, устните й трепнаха, но тя само след миг се овладя.

— Малко — каза тя с леко кикотене, — съвсем малко.

Пръстите на Бет в миг конвулсивно се свиха, сякаш й се прииска да издере очите на жената пред нея.

Алисия, с дете!

Алисия да направи това, което тя, Бет, жадуваше най-силно — и от което най-много се страхуваше. Бет не беше завистлива натура и не успя да разпознае внезапно обзелото я чувство на ревност.

— Чудесно! — изрече тя със свито гърло. — След толкова много години! Толкова се радвам за теб и Бари. Но какво те прихвана, че се зае с Баобаба?

— Бях подписала договора дълго преди да разбера за бебето, и когато разбрах, беше вече късно, трябваше да излитаме след два дни. Бет, нали няма да кажеш никому?

— Защо? Не мога да те разбера.

— Просто е по-добре, ако хората не знаят нищо. Ти си единственият човек, с когото съм споделила.

— Искаш да кажеш, че не си казала дори и на Бари?

— Най-малко пък на Бари. Ще му го съобщя, когато приключи с Шпионина.

— Но това е и негово бебе. — Бет не можа да сдържи укорителния си тон.

— Бети, тази книга е толкова важна за него. — Тонът на Алисия преливаше от искреност. — Знаеш, че той няма особено мнение за работата си в телевизията или дори за сценариите на Скитания и Преображения. Откакто го познавам, неговата най-голяма мечта е била да стане известен писател.

— Но това не може да се скрие.

— В последното си писмо пише, че вече е към края.

След кратка пауза Бет проговори със същия укорителен тон.

— Не мога да повярвам, че твоят лекар ти е разрешил да играеш във филма.

— Аз съм във върховна форма, Бет. Но ти как позна?

Бет неловко се размърда.

— О, наблюдавах, пък и гардеробиерката ти спомена нещо.

Мъждивата крушка над главите им примигна и угасна. Страховете на Бет се сгъстиха с падането на мрака. Тя включи фенерчето и го протегна напред по начина, по който актьорите чертаят кръст във въздуха, за да прогонват вампирите.

— Нали обещаваш, че няма да кажеш никому? — запита Алисия в мрака. — Дори и на Бари?

— Няма. — Забравила чадъра си, Бет се втурна в непрогледния африкански мрак.

 

 

Хеп примигна под лъча на фенерчето й.

— Е? — запита той с приглушен глас.

Бет му разказа, че Алисия наистина е бременна и я заклела да мълчи.

— В никакъв случай не трябва да показваш, че знаеш — завърши тя.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да й облекча работата. — Ръцете му се бяха свили на юмруци. — Поне Бари да беше тук…

Бет шепнешком го прекъсна:

— Той почти бил приключил с книгата и тя иска да го изчака. Още не му е съобщила и ще побеснее, ако разбере, че някой се е раздрънкал.

— Дори и прислужницата й не е тук. Ако си тръгнеш, ще остане съвсем сама.

— Хеп, два месеца вече съм далеч от къщи!

— Не можеш ли да отложиш заминаването си поне докато пристигне Бари?

Две бели нощни пеперуди запърхаха около фенерчето. Сенки пробягаха по лицето на Хеп и по изражението му тя долови колко отчаяно се нуждаеше той от помощта й. Искаше тя да остане, за да бъде опора на Алисия.

— Клари и Ървинг толкова време бяха сами. — Тя въздъхна и после добави неохотно. — Е, още няколко дни не означават края на света.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб, Бети — изрече той с топлата си усмивка.

След като Хеп излезе, Бет накъса писмото за Ървинг на парчета и закрепи фенерчето на статива върху масата, за да съчини ново. Споделянето на тайната на Алисия до известна степен облекчаваше страданията й, причинени от ревността, и когато вече издърпваше одеялото над главата си, изпита радост от новината, че ще си има племенник или племенничка.

 

 

На следващия ден, докато си пиеха кафето, Бет каза на Алисия, че ще поостане.

— … Само още малко.

— Знаех си, че не трябва да ти казвам нищо — отвърна Алисия.

— Не ставай толкова глупава. Мистерията на Африка просто не иска да ме пусне и това е. Ървинг и Клари са много добре. Нямам ли право и аз на малко почивка?

 

 

Алисия и Бет тъкмо обядваха в трейлера салата, богата на йод, когато въздухът донесе до слуха им далечно жужене, постепенно преминаващо в бръмчене и грохот.

— Прилича на хеликоптер — каза Бет.

— Не може да бъде? Доколкото знам, Максим напълни здраво джоба на цял куп дебели клечки в Найроби, щото никакви самолети, хеликоптери и микробуси да не припарват насам. — Тя стана от масичката и дръпна завесата от прозорчето.

Двете жени загледаха как машината каца сред големи развълнувани облаци жълтеникавокафяв прах. Някакъв мъж се приведе и скочи на земята. Вятърът развя оредяващата му кестенява коса.

Алисия рязко се отпусна в стола си.

— О, Господи — прошепна тя. — Това е Ланг!

Оглушена от грохота, Бет поклати глава в знак, че не е разбрала.

— Това е Робърт Ланг — изкрещя Алисия.

* * *

Десет минути по-късно, когато грохотът вече беше стихнал, Бет продължаваше да пита:

— Но какво прави той тук?

— Просто проверява, Бет, това е всичко.

— Никой никъде не се изтърсва по този начин.

— Съвсем в неговия стил.

— Ако обичате, мис Дел Мар — каза гримьорката, докато нанасяше следващата от шестте розови сенки, подчертаващи меката пълнота на Алисините устни.

Бет не отделяше поглед от прозореца. Хеп и Ланг разговаряха. Бяха твърде далече, за да вижда лицата им, но Хеп бе застанал разкрачен, сякаш всеки момент щеше да нанесе съкрушителен удар.

— Чудесно! — каза гримьорката, докато разглеждаше творението си. — Готова сте, мис Дел Мар.

Алисия излезе от трейлера и забърза по пътеката. Клиф Камрън седеше в сянката на къщата върху едно столче, докато през това време фризьора забучваше сламки в косата му.

— Ето и мангизите пристигнаха — каза Клиф.

— Сигурно е разбрал, че сме надхвърлили бюджета — отвърна Алисия.

— Не си го слагай на сърцето, пиленце. Защо е тука старият Клиф, ако не да ви защити. — Той прокара момчешката си усмивка по отвореното й деколте. — Та ти си направо страхотна изкусителка.

— Благодаря ти — каза тя с усмивка. Клиф може и да беше изключителен егоист, но поне беше симпатичен.

Когато пристъпи в конюшнята, завари Хеп да се взира през визьора на камерата. Той долови стъпките й и вдигна глава.

— Алисия — каза той, — можеш ли да ми отделиш една минута?

— Всички минути са твои.

Той я поведе към един затъмнен ъгъл, където никой не можеше да ги подслушва.

— Ланг е тук — каза той.

— Бог се спусна от небето — каза тя.

— Иска да наблюдава снимките следобед.

— Чудна работа. Не съм го мислила за мазохист.

— Имаш ли нещо против?

Прониза я усещане за зимен студ. Как би могла да изиграе младо момиче, пробуждащо се за любовта в прегръдките на Клиф, под немигащия взор на Ланг? Но в ушите й още звучеше предупреждението на Максим, че Ланг дебне да стовари всичко на гърба на Хеп.

— Направо съм щастлива да бъда в компанията му — каза тя.

— Сигурна ли си?

— Не пере ли той пари от наркотрафика, за да пресъздаде на екрана тази древногръцка трагедия на любовта и отмъщението?

— Ти си страшно изнервена.

— Поласкана ми се струва по-точна дума. В края на краищата той долетя в Африка единствено, за да зърне моята анатомия.

— Ти преувеличаваш. Винаги преувеличаваш, когато си разтърсена.

— Не трябва да забравям, че това е филм, режисиран от мой бивш любовник.

Хеп бе застанал с гръб към светлините на снимачната площадка. Полумракът хвърляше тъмни сенки по лицето му.

— Алисия, искам да ти кажа за снощи… Бях се заблуждавал, като си мислех, че бебето е мое. И когато ти ми каза, че е на Бари, просто не можах да го понеса. — Той въздъхна дълбоко. — И още не мога да свикна с тази мисъл.

Лицето й застина и тя се зачуди дали не беше побеляла кожата й под грима.

— Не се терзай — каза тя. — И двамата си имаме свои собствени проблеми с привикването към толкова неща.

— Опитвам се да ти се извиня.

— За какво?

— Държах се лошо. Виж, страшно ми се иска да можех да се справя с това, Господ ми е свидетел! Алисия, дай ми време!

— Какво ще кажеш за още няколко месеца? Чакай да видим как ще ви казват и на двамата? След единия братовчед, дойде ред и на втория… как звучи?

— Стига си се занасяла. Нека да поговорим за тези неща.

— Но ние разговаряме — каза тя. — Водим много сериозен разговор.

— Достатъчно съм се самонаказал…

— Какъв е проблемът ти, Хеп? Просто си припомнихме доброто старо време и толкова.

Той преглътна остро, сякаш се канеше да отвърне нещо. Вместо това се обърна и тръгна.

— Моля те да предадеш на мистър Ланг, че ако желае, няма да имам нищо против да присъства на снимачната площадка.

Хеп кимна, без да се обръща. Тя се облегна на дървената стена, проследявайки го да крачи към блестящо осветената снимачна площадка, обзета от неутешима мъка.

* * *

Ланг седеше почти до камерата, подпрял брадичка с ръка, и макар че Алисия не можеше да го види, усещаше съвсем осезаемо погледа му отзад в тила си. Тя не можеше да прогони от съзнанието си разговора с Хеп. Не беше чудно, че не успяваше да пробуди достатъчно страст от маневрите на ръцете на Клиф по тялото й. На всичкото отгоре обърка и репликите си.

При дванайсетия дубъл Хеп извика:

— Момчета, петнайсет минути почивка.

— Шибан ден е днес — каза Клиф, протягайки й ръка.

— Съжалявам — измърмори тя.

— Може да се случи на всеки — добродушно изрече той.

Гардеробиерката, която палеше цигара от цигара, й подаде едно леко палто да се наметне върху разтворената си блузка.

Ланг се приближи към тях.

— Мис Дел Мар — изрече той. Макар че не наклони глава, всички останаха с впечатлението, че го направи. — Това е голямо удоволствие за мен. Винаги съм мечтал да ви видя на снимачната площадка.

— Не ме сварихте в най-добрия час. — Смей се, заповяда си тя.

Ланг погледна през рамото й. Тя се обърна и видя Хеп, застанал точно зад гърба й.

— Ланг — каза той, — ще трябва да напуснете снимачната площадка.

— Господи, Хеп! — Максим изневиделица се бе появил до брат си.

Хеп дори и не му обърна внимание.

— Спъвате работата на актьорите ми.

— Мистър Кординър — каза Ланг, — не е необходимо да ви напомням, че аз имам право да бъда тук.

— Не и докато аз съм режисьор.

— Спокойно, Хеп — намеси се Максим.

Хеп продължаваше да не му обръща внимание.

— По договор имам правото да определям и контролирам лицата, посещаващи снимачната площадка.

— Това е вярно — отвърна Ланг по начин, който даваше на всички ясно да разберат, че той познава всяка клауза от шейсетте страници на договора.

— Хеп се опитва да ме защити — намеси се и Алисия. — Цял следобед не ми върви и аз мисля, че ще се справя по-добре без аудитория.

— Последното ми желание е да забавя продукцията — каза Ланг. — Но бих искал да се срещна също и с мистър Камрън.

— Винаги, когато поискате — каза Максим.

— Тази вечер в седем в главната палатка — каза Ланг.