Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (64)

59

Притеснен от очевидно негативната реакция на Бет спрямо статията за списанието и ужасен от дългото словоизлияние на ПД, изпълнено с нецензурни заплахи (той още на момента го изтри от телефонния си секретар), Бари бе обзет на свой ред от ужасната мисъл да не би Шпионинът да провокира същото отвращение или гняв. Шпалтите от издателя щяха да пристигнат някъде в средата на април. Той имаше нужда от уединение, за да може на спокойствие да ги прочете и да изхвърли всяка дума, която можеше да възбуди нечие недоволство. Езерото Ароу беше безлюдно поради сезона, планинската област — пустинна и той успя да направи резервация за едно отдалечено бунгало без телевизор и телефон.

Издутият кафяв плик пристигна на четиринадесети април, няколко дни след като Хеп бе отпътувал за Африка. Бари запрепуска от колата до къщата си и обратно, тъпчейки в багажника ръкописите си, шпалтите, пълен комплект химикалки, портативната си електрическа Олимпия, тухлата която представляваше пълният Уебстър, тематичния речник на Роджет, два пакета с хранителни продукти и едно голямо печено пиле, приготвено специално за него от Хуанита.

Буря бе навяла няколко инча сняг по шосето за Ароухед и в последната минута Алисия си спомни за одеялата и тежката ловна куртка, която носеше, докато бяха в замъка си във Франция. Бари нетърпеливо форсираше двигателя на колата, но тя отиде да му ги донесе.

Докато гледаше как колата се отдалечава по стръмната криволичеща уличка, Алисия чу някакъв тънък глас, който не можеше да бъде друг, освен нейният, да изрича умоляващо: Бари, върни се, не си отивай, Бари.

 

 

Същата вечер канал Z щеше да излъчи Пурпурната кралица. Алисия изпитваше силни болки в краката, чувстваше се самотна и потисната, така че реши да си повдигне настроението, като хапне картофена салата в леглото, докато гледа класическото изпълнение на Марлен Дитрих. Очаквайки времето за филма, реши да гледа новините. По-късно щеше да й се струва като сън това, което бе чула.

Говорителка беше една красива ориенталка.

Току-що получихме една експресна вест чрез „Асошиейтед Прес“ от Африка. Съобщава се, че тялото на холивудския режисьор Харвард Кординър, три пъти кандидат за Оскар, е било намерено сред останките на един автомобил в една отдалечена област на екваториален Заир.

Това не е вярно — помисли си обезумяла Алисия, но вече дишаше по онзи трескав начин, предвестник на кризата, която се появяваше сега по съвсем конкретен повод. — Не може да съм я чула да произнася тези думи!

— … Кординър основа медицински възстановителен център в Заир, страна от Третия свят, като често пътуваше до него. Съвсем скоро завърши „Баобаба“, филм, който предстои скоро да видим по екраните, с Алисия дел Мар и Клиф Камрън в главните роли. Съобщава се, че жителите на едно близко село са открили овъгления автомобил с тленните останки на Кординър в него.

Овъглени!

Алисия потреперя конвулсивно.

Овъглени…

Навремето, когато още не беше навършила пет години, Мей Сю я беше наказала за това, че й беше прекъснала увеселението, като бе задържала няколко секунди ръката й над запалената газова лампа. Това ще те научи да стоиш вън, когато ти кажа да стоиш навън. Сега, десетилетия по-късно, Алисия още усещаше болката, пронизваща дланта й, а ноздрите й се изпълниха с мириса на изгоряло месо.

Ще ви държим в течение на всяка нова вест. А сега да се върнем на Хъмфри Шоу за днешните новини от стоковата борса…

Гласът внезапно секна. Алисия бе изключила телевизора с дистанционното управление. Тя се втурна срещу телевизора и се стовари върху него с цялата си тежест; остра болка прониза рамото и коремните й мускули, после залитна в коридора с крака, внезапно толкова омекнали, че щеше да падне, ако не се беше облегнала на стената.

— Алис? — Изплашеният глас на Хуанита прозвуча гръмко в ушите й. — Да не е бебето?

— Хеп…

Хуанита остави подноса на килима.

— Ти си задъхана. Пак са те налегнали ония лошотии. Ела, ще те придружа до леглото.

Алисия се остави на Хуанита да я отведе в стаята й. Тя рухна върху леглото и заплака.

Хуанита приседна до нея и я обгърна с ръка през раменете.

— Кажи на твоята Нита какво не е наред — изрече успокояващо тя.

— Хеп…

— Какво Хеп?

— … телевизията… новините… изгорял в кола…

— Не! — извика Хуанита. — Не е вярно, и аз гледах в кухнята. Не чух нищо…

— Близо до… рехабилитационния център…

Телефонът иззвъня. Хуанита вдигна слушалката.

— Резиденцията на семейство Кординър. Не, сега не е в състояние да разговаря. Не. Няма никаква информация за никакъв инцидент! — Тя затръшна слушалката, оставяйки телефона отворен. — Не знам как са се добрали до този номер — каза тя, а сълзите се стичаха по лицето й.

— Сега вече вярваш ли ми? — запита задавено Алисия.

— Той ме питаше дали е вярно, така че може би не е.

Забележката на Хуанита, предназначена да я успокои, вдъхна надежда в душата на Алисия.

Може би е жив. Да. Той е жив.

Неочаквана сила се вля в тялото й. Тя скочи на крака и закрачи между вратата на гримьорната си и прозореца. Бебето енергично зарита в нея. Тя обаче не го усети.

— Алис — обади се несигурно Хуанита, — ела си легни.

Алисия закрачи още по-бързо.

— Съобщава се не означава, че това непременно е истина, нали? А и освен това говорителката каза, че било автомобилна катастрофа. А ти знаеш какъв страхотен шофьор е той. Досега не е имал дори и произшествие; даже и там по ония страшни серпантини, където онези откачени италианци карат като луди със сто мили в час. Веднъж ми беше казал, че в Заир движението по пътищата свършва с Киншаса — това е столицата. Как би могъл да пострада при нещастен случай? Ти си напълно права.

— Аз… аз само казах, че не е задължително да е вярно — въздъхна Хуанита.

— Но ти си права!

— Алис, изглеждаш ужасно, никога досега не съм те виждала да изглеждаш толкова ужасно.

— Трябва да разберем всичко.

— Помисли си за бебето.

— Максим трябва да знае.

Разтрепераните ръце на Алисия не успяваха да отворят бележника на страницата с буква К. Хуанита избърса носа си, сложи си очилата и го отвори вместо нея.

Телефонът на Максим даваше заето. Настойчивият показалец на Алисия неспирно набираше номера.

— Сигурно и той е обезумял като нас.

— Но разбира се! — Очите й трескаво заблестяха. — Ще трябва да отида при него.

Максим, който се бе отказал от самостоятелността си и се ползваше от компанията на една много известна „нефтена“ наследница, си беше купил вила на Сполдинг Драйв срещу висшето училище в Бевърли Хилс. Беше успял да обезкуражи всичките си посетители, включително и роднините си. Алисия си бе записала адреса му в бележника си само защото й се беше наложило да получи една подписана версия на договора си за Баобаба от него.

— Ще трябва да почакаме до сутринта да дойде Джизел — обади се Хуанита.

Джизел, която прислужваше през деня, караше автомобила им. Алисия не беше сядала зад волана от деня, в който се бяха прибрали от снимките.

Тя беше вече в спалнята си и измъкваше отвсякъде портмонета и чанти от всякакъв размер и вид, като трескаво ги отваряше и захвърляше в търсене на ключовете за колата. Внезапно си спомни, че беше пъхнала комплект ключове в една от кутиите за скъпоценности. Тя сграбчи ключовете в шепата си и се втурна в студената вечер както си беше с развлечения халат от бяла коприна. Хуанита се настани в ягуара до нея, без да спира с протестите си. В долната част на стръмния участък колата се разтресе, изскочи за миг от асфалта, блъсна се в бордюра и отново се върна на пътя.

— Алисия, внимавай! — извика Хуанита.

Алисия продължаваше да не забелязва нищо около себе си. Хуанита се опря на арматурното табло и я замоли да намали скоростта, докато колата подминаваше червените светофари и стоповете, без да спира. Пред жилището на Максим Алисия закова спирачките. Остави двигателя да работи и заряза Хуанита в колата. Втурна се към жилището на Максим, натискайки звънеца и блъскайки вратата с юмруци.

Вратата се отвори и на прага застана бос и гол до кръста млад мъж с чаша в ръка. Гръдта му беше мускулеста и обезкосмена, а зъбите бели и равни.

Тя го загледа обезумяла. Той се държеше съвсем естествено. Дали не беше сбъркала адреса? Той отвърна на погледа и тя изведнъж проумя как изглеждаше в неговите очи: жена в напреднала бременност с къс халат, обута в домашни чехли, с несресана и блестяща черна коса, падаща върху раменете й.

След миг мъжът я позна и извика:

— Хей, Макс, ела да видиш кой ни е дошъл на гости.

Максим се появи в рамката на вратата, завързвайки дълъг халат около костеливото си тяло. Трепна и се изчерви целият, като я видя. После неизбежната сардонична усмивка изкриви тесните му устни. Не я покани да влезе.

— Е — каза той. — Колко приятно е да видиш Алисия дел Мар, майка на бъдещ Кординър.

— Максим, трябва да говоря с теб.

— Не съм в много подходящ вид за социална благотворителност, но може би си се спряла на мен да те откарам до родилния дом за благословеното събитие като посредник между двамата бащи — възможностите са две, нали така?

Жестокият тон на Максим бе провокиран от залавянето му в ситуация, от която той най-много се опасяваше. Алисия обаче беше дълбоко разстроена, за да чуе и проумее думите му.

Младият мъж смутено извърна поглед и от двамата, като промърмори:

— Е, аз си тръгвам, момчета.

Алисия посегна към ръката на Максим.

— Какво си чул за Хеп?

Максим се дръпна назад.

— Не е длъжен да ми дава отчет, уважаема госпожо. Или пък Бари.

— Но защо си оставил телефона си отворен?

Страните на Максим поруменяха.

— Изглежда, че нещо не съм разбрал правилно — каза той. — Страхувам се, че изпуснах нишката на разговора.

— Колата му била открита близо до здравния център.

Усмивката на Максим в миг се стопи.

— Колата?

— Тя каза, че била изгоряла, а той бил намерен вътре, но тя каза само, че така се съобщавало.

— Коя, по дяволите, е тази тя?

— Говорителката по телевизията. Казаха го по новините.

Той я изгледа със същото изражение на злобна ненавист, с което тя беше възнаградила говорителката и после отиде до телефона.

Затаила дъх, тя го проследи да набира номера.

— Джесика, ти ли си? — запита той. — Максим се обажда. Дай да говоря с татко.

Лицето му в миг се вкамени.

Дългото му тяло се разтърси и тя дочу дрезгав, накъсан шепот:

— О, Господи… — последва дълга пауза. — Така ли? В коя болница? Номерът? — Той се разрови в един бележник и после го захвърли на пода. — Обади се и кажи на мама, че веднага тръгвам.

Тя го запита, докато затваряше телефона:

— Какво е станало?

— О, нищо особено — изрече Максим, пародирайки собствения си тон. — Татко се гътнал малко от някакво ударче, защото братчето ми се поопекло в колата си, и това е всичко.

— О, Хеп… Не!

— А единственото нещо, от което в момента нямам нужда, си ти!

— Настина ли са го идентифицирали?

— Тялото му. Брат ми е мъртъв. Мъртъв. — Сълзи бликнаха и се стекоха по хлътналото лице на Максим. — Той трябваше да монтира тоя шибан филм! И знаеш ли защо замина за Заир, тоя шибан Заир? Заради теб! Не знам какво си му сторила, по дяволите, но той страдаше с цялата си душа!

Максим я изблъска назад и затръшна вратата.

Заради теб! Не знам какво, по дяволите, си му сторила, но той страдаше с цялата си душа по теб!

Тя рухна на колене и повърна върху един бодлив кактус.