Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (39)

35

— Да? — произнесе мек мъжки глас от другата страна на линията.

— Мистър Ланг, тук е ПД Зафарано, синът на Франк Зафарано. Бих искал да обсъдя с вас един проблем.

— Говорите за баща си, нали?

— Да, за татко. Кога мога да ви видя?

— Тази вечер съм свободен.

Минаваше единайсет часът.

— Тази вечер? — като ехо откликна ПД.

— Няма да имате никакъв проблем със самолета. Попитайте за мен на рецепцията.

 

 

Макар и всички проявления на високия стандарт на живот да имаха магическо въздействие върху ПД, нещастието, сполетяло неговия баща бе затворило очите му за всичкия този разкош, съпровождащ хазарта.

Той никога не използва запазеното място на Зафарано в Санта Анита, избягваше клуба на Фрайърс поради високия под при играта на покер и се бе възползвал от предложенията на Бартоломео Ланцони за безплатно ползване на Фабуладор един-единствен път преди десет години.

След онзи жарък ден на тайното сгодяване на Бари с Алисия хотелът бе уголемил три пъти размерите си.

Макар и да беше късно след полунощ, половин дузина служители в червени сака се въртяха около бюрото на рецепцията. Когато ПД обясни, че има среща с Робърт Ланг, отегченото изражение на служителя мигновено се промени. Той щракна с пръсти и извика едно пиколо.

— Заведи този джентълмен до апартамента на мистър Ланг.

ПД беше поведен покрай претъпкани салони за коктейли и изпълнени с врява сепарета, през лабиринт от зали, застлани с пурпурни килими, докато накрая стигнаха до една врата на асансьор с надпис: частен.

— Заповядайте, сър.

ПД пъхна в ръцете на момчето петарка и влезе в кабината.

Когато вратата се отвори, той не можа да сдържи възклицанието си.

Беше очаквал нещо от рода на същия пурпурен декор, но пред него се простираше една обляна от мека светлина библиотека със стари книги в медно обагрени подвързии. Кретонената тапицерия беше изпълнена в приглушени и светли пастелни цветове, покривките върху масите изглеждаха сякаш взети от някакъв музей. Никой дизайнер не би могъл да сътвори такъв интериор, създаден от няколко поколения, живели спокоен живот с много пари.

— Мистър Зафарано? — изрече същият мек бас, който бе прозвучал по телефона. Мъж, скрит от гърба на дивана, се изправи на крака. — Аз съм Робърт Ланг.

Беше около тридесетгодишен, висок почти шест фута и тънък — не, мършав беше по-точната дума — с оредяваща чуплива кестенява коса. Пуловерът му беше толкова износен, че чак лактите му прозираха, а панталоните, не по-малко древни от пуловера, наподобяваха кюнци, купени преди няколко десетилетия от битпазар.

ПД не можеше по никакъв начин да свърже Робърт Ланг с Бартоломео Ланцони, един нисък и тантурест сицилианец, който носеше крещящи вратовръзки и пуфкаше миризливи пури. А и нищо друго не съвпадаше. Та как беше възможно този изискан джентълмен да заплашва живота на цялата фамилия Зафарано дори и до трето коляно?

— Баща ми често говореше за вас — каза Ланг.

— Чичо Барт беше моят идеал. Мама и татко винаги казваха, че нищо не е в състояние да ме умири, когато чичо Барт ни идваше на гости.

Макар и топлината в думите на ПД за починалия приятел на баща му да беше съвсем естествена, повторението на думата чичо беше съвсем преднамерено.

— Ще пийнете ли нещо? — запита Ланг, придружавайки въпроса си с жест към трите кристални гарафи, положени върху сребърен поднос.

ПД нямаше навик да вкусва какъвто и да било алкохол по време на преговори.

— Благодаря ви, не пия — каза той. — Тази стая е изумителна, наистина изумителна.

— Пренесена е, без да бъде променено нищо, от имението на майка ми.

Всичко, което знаеше ПД за съпругата на чичо си Барт, беше, че е починала на двадесет и няколко години. Беше ли възможно да е принадлежала на висшата класа в Англия? Гетсби, дойде му изведнъж наум. По настояване на Бет беше прочел книгата и бе останал влюбен в сините ливади на Фицджералд и гангстера, чието най-крайно твърдение в крайна сметка се бе оказало вярно.

Ланг си наля скоч.

— Вие представлявате баща си, мистър Зафарано.

ПД се усмихна.

— Такава ми е работата. Аз съм агент, мистър Ланг. — Той направи пауза, изчаквайки обичайната покана да изоставят формалния тон и да минат на малките си имена. Домакинът му обаче не каза нищо. След няколко секунди ПД продължи. — Предполагам, разбирате, че татко е разорен?

Ланг го наблюдаваше мълчаливо.

— Но ако изчакате само няколко месеца, ние бихме могли да ви изплатим пет-шест пъти по-голяма сума от тази, която той ви дължи.

— Ние? Искате да кажете вие и баща ви?

— Не, това е само между мен и вас. — ПД направи пауза. — Имам един много голям талант, казва се Алисия дел Мар.

— Да, чух за това. Голям почитател съм на изкуството й.

— Алисия е въплъщение на думата звезда. В следващия филм мога да я накарам да се откаже от заплатата си.

Ланг не отделяше погледа си от него.

И изведнъж в паметта на ПД изплаваха думите на баща му: очи като на крокодил. Никога не мига.

— Сигурно се питате защо ли ще се съгласи на този жест към мен — каза ПД. — Работата е там, че веднъж аз спасих живота й и тя ми е длъжник.

Ланг отпи от скоча си.

— Всъщност — каза той накрая, от доста време обмислям разширяване на дейността си в Южна Калифорния.

— Във филмовата индустрия?

— Не съм сигурен. Недвижимото имущество също ме интересува.

— Ако мислите за къщата на татко, забравете я. Трябва да ви предупредя, че тя е ипотекирана до керемидите.

— Имах предвид разработката на поземлени участъци. Една промишлена зона, обградена от зелени пояси, жилищни комплекси с различни по цени къщи. Супермаркети и пазарни центрове.

— Това е наистина голяма разработка — изрече ПД с надеждата, че не е прозвучал сервилно.

Последва още един от онези продължителни и немигащи погледи.

На ПД страшно му се прииска да изтрие потта от челото си и горната устна, но всичките му сетива крещяха в един глас да не го прави. Насили се да се концентрира върху особеното отсъствие на каквито и да било външни шумове в библиотеката. Петнадесет етажа по-надолу клиентите ревяха, трафикът гъмжеше и клаксоните свиреха оглушително по булеварда, но въпреки това ПД имаше чувството, че беше оглушал.

— Мистър Зафарано — изрече бавно Ланг, — трябва да знаете едно нещо за мен, а то е, че аз винаги имам доверие на човека срещу мен, като, естествено, очаквам и същото по отношение на мен.

— Татко съвсем искрено е вярвал, че ще може да изплати дълга си.

— Не бих искал мис дел Мар да остане с впечатлението, че аз съм човекът, който я поставя в такова трудно положение.

— Тя ще го направи заради мен — каза ПД, като в същото време си мислеше, какво толкова го кара да бъде сигурен, че ще го направи? Но дълбокият му инстинкт не го лъжеше, тя щеше да го разбере.

— Скитания — каза Ланг. — Пет пъти съм го гледал и всеки път излизах потресен от залата.

— Потресаващ е и в касово отношение. Ако това е, което имате предвид, нямате повод за безпокойство. Алисия ще бъде във възторг от възможността да играе в една наистина нова и блестяща постановка.

— А братовчедите ви? Режисьорът, продуцентът, сценаристът? Сделката трябва да включва всичките четирима.

ПД беше повече от сигурен за Бари, който му беше демонстрирал същия ден следобед — не, това беше следобедът на предишния ден, че е готов да продаде душата си и на дявола, само и само да направи филм. Осите^[1] обаче, както той и Бет наричаха помежду си братовчедите, членове на епископалната църква, бяха съвсем друга история. Максим, който прекарваше по-голямата част от времето си на мексиканския остров, не беше продуцирал друг филм след Скитания, и като нищо можеше да го прати по дяволите. А колкото за Хеп, в случай че той беше в неведение за същината на Ланг, баща му щеше без усилие да го просвети по въпроса. Хеп със сигурност щеше да откаже.

Той избягна въпроса.

— Да разбирам ли, че сте готов да финансирате филма?

— Да, аз ще осигуря парите.

— Обмислили ли сте какви проценти да дадете?

— Проценти?

— От брутния приход. Режисьорът получава някъде към пет, толкова взема и продуцентът. Дори и авторът на сценария е в правото си да очаква нещичко.

— Мислех, че сте наясно по въпроса, мистър Зафарано. Останалите ще получат минималното предвидено от закона трудово възнаграждение.

— Минималното? — извика отчаяно ПД. — Само начинаещите в бранша работят за минимума! Това са първокласни майстори!

— А това е вече ваша грижа.

— Ами Алисия? За звезда от нейния калибър е съвсем естествено да получи от порядъка на десет процента.

— Както вие предложихте, мис дел Мар ще ми преотстъпи приходите си от филма.

— Аз имах предвид само заплатата й! Добре ли съм ви разбрал? Та вие искате тя да не получи нищо от филма!

Ланг отново си наля скоч.

— Вие споменахте, че ви била задължена.

— Мистър Ланг, нека бъдем реалисти. От сделка като тази можете да спечелите милиони.

— Вие действате от името на баща си, нали така?

Тонът му продължаваше да е мек и внимателен.

— Да, вярно, но…

— Тогава ще бъда принуден да се заинтересувам дали имате намерение да изплатите дълга му. Или аз да финансирам филма ви.

— Нямаме готов сценарий или дори идея за такъв. Ще ни отнеме много време да съгласуваме всичко и, меко казано, нещата са много сложни.

Ланг прелистваше бележник с ръчно изработена подвързия.

— Да се видим пак на двадесет и осми — каза накрая той.

— Септември?

— Разбира се.

— Но аз имам на разположение само една седмица! А Алисия, Хеп и Максим не са дори в страната.

— В такъв случай да се надяваме, че баща ви ще си е изплатил дълга дотогава.

 

 

Бет му отвори вратата на апартамента си, завързвайки колана на розовия си халат. След официалното обявяване на годежа тя се бе изнесла от къщата на родителите си, но въпреки това продължаваше да плаща на салвадорката, която бе наела да помага на Клара.

— ПД, скъпи. Изглеждаш ми така, сякаш цяла нощ не си мигнал — изрече тя с гальовния си глас.

Нечовешката му умора сякаш олекна малко.

— Не съм, идвам от Лас Вегас. Тя е дълга и широка, а аз умирам за душ.

Изкъпан и облечен в собствения си халат, който дискретно държеше в дъното на килера на Бет, той седна на дивана и пиеше чаша след чаша кафе, докато й разказваше историята за трагичния сблъсък на баща си с Ланг.

— Направо да не вярваш на очите си. Отвън изглежда като някакъв английски благородник или нещо от тоя род, но аз мога да се закълна, че ако му измерят температурата, термометърът ще падне под точката на замръзване.

— Наистина ли организира смъртта на хора?

— Ами, нищо такова, само дето понякога на някого му се случва да си счупи врата. — ПД остави чашата върху леглото. — Господи, Бет, какво да правя?

— Нямаш избор, мили. Трябва да убедиш Бари, Максим, Хеп и Алисия.

— С Бари няма да имам никакъв проблем, той е луд да направи сценарий за филм; казах ли ти, че аз го представям? За Алисия също съм почти толкова сигурен. Но какво да кажем за осите? Как, по дяволите, да убедя тях? За бога, Бет, Хеп е единственият неподкупен човек, когото познавам, а знаеш Максим колко съблазнителни оферти е отхвърлил.

— Кажи му точно това, което каза и на мен.

— Бет — изрече той с безнадежден глас. — Ланг ми даде точно една седмица. Хеп и Алисия са в Италия; Максим е на онзи остров. Аз дори не знам как да се добера до тази забравена от бога част на Мексико. — Гласът на ПД се прекърши и той беше на косъм да заплаче.

— Бедничкият ми — каза Бет, галейки го нежно по косата. — Ти си изтощен. Всичко ще бъде наред, когато се събудиш.

— Сън ли? Кой говори за сън?

— Можеш да дремнеш един час, докато се обадя на пътния си агент.

Той се пъхна под чаршафите, ухаещи на цветя и на тялото на Бет. Когато тя се приведе да го целуне, устните му се впиха в нейните и той я привлече цялата върху себе си.

— Ти си единственият човек, на когото мога да разчитам — прошепна той.

— Обичам те още повече, след като правиш това за баща си.

Той развърза халата и издърпа нощницата й. Започна с гърдите и онази част от тялото й, която лежеше под кестенявия триъгълник — ласката, за която тя умираше. Те се любиха бавно и нежно, докато през това време птичките им пееха. Някои от момичетата в ранните години на ПД бяха изключително умели в леглото, други се отпускаха след употребата на опиати и камшик, но само с братовчедка си той се чувстваше наистина щастлив, без да му се налага да се прави на бик. Само с нея беше порядъчният и почтен мъж, какъвто бе жадувал да бъде.

Задряма, унесен от спокойния й глас, докато тя разговаряше по телефона с пътния си агент за предстоящия му полет.