Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (21)

18

За място на снимките Хеп беше избрал Мендосино и Форт Браг в Северна Калифорния. Съседните малки градчета, разположени по назъбеното, създадено сякаш за снимки крайбрежие, сред гъсти гори от секвоя, подчертаваха две коренно противоположни тенденции в американското общество. Праволинейният статус на Форт Браг, едно тежко общество, се демонстрираше в баровете и заводите за огнестрелно оръжие, в мъжете с късоподстригани прически, в американските флагове, веещи се по бензиностанции и магазини. Мендосино не бе нищо друго, освен древни останки от португалско рибарско селище, привличащо младите хипари отпускари също както и поети и грънчари, чиито галерии бяха украсени със символи на мира. Отпаднали от колежите студенти мирно отглеждаха малки ливади от канабис, скрити в близката гора.

До това оптимално за снимки място Харвард Продакшънс транспортира филмов екип в състав от по-малко от тридесет души, включително и половин дузина актьори. Всички се оказаха успешен избор и впоследствие бяха търсени. Но понеже Скитания наблягаше изключително силно върху превеса на човешките права, беше антивиетнамски настроен, то всеки един от тях се бе съгласил да работи на минимално заплащане. Въпреки общата политическа солидарност неизменната кастова структура на филмовата индустрия взе връх. Това беше повече от очевидно, когато Максим избра местата за спане: помощник-режисьорът, помощник-операторът, скриптерката, електротехниците — целият низш състав, сред тях и Хуанита — заеха един спартански мотел извън Форт Браг. Вилите с красиви керемидени покриви, пръснати около луксозния мотел Три скали бяха заети от продуцента, режисьора и неговата дама, главният оператор, звездите и сценариста.

— Подушвам, че работата върви дяволски шибано — каза Бари в мрачно настроение, подсилено от бутилка Джони Уокър.

— Да, носът ти разбира от тези неща, ти си врял и кипял ветеран във филмовия бизнес — отвърна му Максим.

— Бях достатъчно близо до бизнеса, за да знам, че всяка продукция, в която сценарият непрекъснато се пренаписва, е загазила здравата.

— Бари, момчето ми, ние не пълним чучело със слама. Скитания е жив организъм. Следователно твоята безсмъртна проза неизбежно ще претърпи промени. Което, ако си спомняш, е причината за твоето присъствие тук.

Спорът им се водеше в една малка и задръстена каравана. Двойното вградено легло бе останало, също както и червеното отделение за закуска, където Бари се бе сгърчил зад пишещата машина. Всичко друго бе изнесено, за да се освободи място за една малка копирна машина и един голям, розов фризьорски стол, в момента зает от Алисия. За ролята си на Каси тя бе облякла дълга madras^[1] рокля, блестяща с късчета от огледала; кожени сандали, половин дузина огърлици от тюркоаз и сребро. Кен Паптън със съсредоточено изражение на лицето правеше прическата й, докато тя наблюдаваше съпруга си и Максим.

Алисия винаги бе считала Максим за най-арогантния и разглезен от братовчедите — пройдохата на фамилията. Но през време на двете седмици предфилмова подготовка в Лос Анджелис и десетте дни, откакто бяха започнали снимките, мнението й бе претърпяло радикална промяна. Максим съперничеше на Сен-Симон по организаторски способности. Той ласкаеше, придумваше, убеждаваше, надминавайки по умения и изкусния французин. Когато съвсем ненадейно тежки юлски дъждове бяха превърнали местата за снимки в непроходими локви — дни, в които другите снимачни екипи (на пълен хонорар), щяха да разиграват картите, да плетат или слушат местните УКВ радиостанции, Максим не ги остави бездейни дори за минута. Той беше мениджър от класа.

Откакто бяха започнали снимките, беше загубил пет фунта от теглото си, и сега, облегнат с една ръка върху масата на Бари, напомняше на някоя от изпитите статуи на Джакомети.

С уморено движение Бари вкара нов лист в пишещата машина.

— Следобед ще имаш няколко нови реплики — каза той, отправяйки злобен поглед към Алисия. Максим бе поискал допълнителен диалог за нейната роля.

— А сега ще пръскаме — заяви гримьорът.

Алисия закри с длани страните и челото си, докато силният аромат на лака за коса не се разнесе из караваната.

Максим се разкашля.

— Хайде, Алисия — каза той и отваряйки вратата, леко прокара ръка по ханша й, докато тя преминаваше край него.

Още от самото начало Максим покровителствено я даряваше с ласки на публично място, придружени с многозначителни усмивки. Но въпреки това тя трудно можеше да повярва, че той действително имаше нещо наум. За такъв известен сваляч като него усмивките му бяха лишени от интимна топлота и в докосванията му имаше нещо уклончиво, сякаш пръстите му проследяваха очертания на път по разстлана карта вместо тези на плътта й.

Макар че това беше втората половина на юли, облачна покривка беше надвиснала като влажно и студено армейско одеяло. Днес снимаха в район, който местните жители наричаха Гората на пигмеите, поради липса на микроелементи в почвата боровете не надвишаваха човешки ръст.

Алисия забърза към мястото, където екипът се трудеше около един автобус, богато украсен с лозунги и символи. Максим леко крачеше край нея. Той непринудено положи ръка върху рамото й и пръстите му собственически обвиха гърдата й. Тя рязко се дръпна встрани и затича към няколкото хилави дървета, където бе застанал Хеп в избеляла фланелка, потънал в напрегнат разговор с една изключително пищна блондинка. Уитни Чарлз играеше Луиз, една дребна, незначителна роля. Освен ролята й по нея нямаше нищо дребно и незначително. Огромни пари бяха отишли, за да се извае това почти шестфутово, атлетично и въпреки това незагубило нищо от женствеността си тяло, и най-малко милион докосвания с четка на гледачки и гувернантки бяха полирали златната коса, която падаше свободно и бляскаво около плещите й. Коженото палто от астраган, наметнато върху костюма й, не беше обикновено — бе излязло изпод ръцете на Ревийон специално за нея.

Хеп се извърна засмян при приближаването на Алисия. Усмивката беше обичайната за учтив поздрав. Очите му не излъчваха нищо, освен вежлива радост.

— Доведох ти звездата — каза Максим. Той потупа за довиждане Алисия по бедрото и продължи към генератора, завързвайки разговор с електротехниците.

— Здравей, Алисия — произнесе Уитни.

Блестящите й румени бузи потънаха толкова дълбоко, когато се усмихна, че долната част на лицето й сякаш хлътна.

Алисия отвърна на усмивките и поздравите им с пресилено оживление и се насочи към бялата лента, която беше нейният маркер.

Предобедът до този момент се развиваше точно според прогнозите, които придаваха на Скитания неговата сюрреалистична атмосфера. Всеки се придържаше толкова стриктно към ролите, че всичко се превръщаше в една автопародия. След приземяването им на летището на Лос Анджелис Бари се беше запил здраво, непрестанно обвинявайки я за безспирния поток от промени в сценария. Тя съзнаваше, че всяка промяна, наложена му от Максим, го караше да се чувства провален не само в белетристиката, но и в писането на сценарии; въпреки това знанията й не й помагаха да се издигне над честите унижения, на които я подлагаше той публично. От друга страна пък Максим я следеше като хищник. Тя се мъчеше да поддържа впечатлението, че това е част от неписания сценарий, но снимачният екип и актьорите, добре осведомени за женкарската репутация на Максим Кординър, наблюдаваха развоя на нещата с любопитство, граничещо с воайорството.

И за капак на всичко там беше и Хеп.

При първата репетиция, след изминалите шест години, той я беше поздравил по следния начин:

— Алисия, просто не мога да ти обясня колко много обожавам работата ти. Аз съм съвсем начинаещ в режисьорския занаят, така че ще ти бъда безкрайно благодарен за всеки даден от теб съвет.

Беше й проговорил с уважението, оказвано на дългогодишните кралици в бранша, без да влага никаква друга интонация в думите си.

— Ааа, толкова се радвам да те видя отново, Хеп — бе промърморила тя.

Когато актьорите бяха започнали диалозите си, тя бе призовала на помощ цялото си актьорско майсторство, но дори и нейният глас бе потреперил тук-там. Само след няколко минути тя се извини с внезапен пристъп на грип и главоболие, и напусна.

Помощник-режисьорът вдигна двете дъсчици с надпис Сцена 45/Снимка 1 и шумно ги хлопна.

— Тихо, всички! — изрева помощник-режисьорът. — Снимаме.

Хеп хвърли окуражителен поглед към Уитни, която му изпрати въздушна целувка, преди да тръгне по обозначения път покрай психеделичния автобус.

Алисия влезе в диалога. Тя си помисли: За мен това беше любовта на живота ми, а за него нищо повече от няколко бурни любовни срещи. От какво толкова се страхуваше Дезмънд Кординър?