Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (62)

57

След като се прибра, тя прекара цяла седмица в леглото, като кихаше непрекъснато, когато не спеше. Дори и след като оздравя, пак продължаваше да спи минимум по десет-единайсет часа на ден. Бари излизаше сутрин дълго преди тя да се събуди; беше взел под наем офис в една стара сграда в Бевърли Хилс, любимо свърталище на писателите. И една сутрин тя, крайно изненадана го видя да й носи кафето в леглото. Той остави чашката върху нощното й шкафче и приседна в края на леглото до нея.

— Скъпа — каза той и замълча многозначително.

Тя се протегна и запита:

— Да?

— Продадох статия на Ню Йоркър.

Тя се сети, че беше първи април, и се зачуди дали не си прави майтап с нея, но възбуденото му лице говореше точно обратното.

— Ню Йоркър! — извика тя и седна в леглото. Възбудата му в миг се предаде и на нея. — О, Бари, това е вълшебно. Та това ти беше мечта открай време, да им продадеш твой материал.

— Това е документално. Посветили са почти целия брой на мен.

— Цялото списание! Бари, направо умирам! Върху това ли работеше в офиса си?

— Да.

— За какво става дума?

Бари стана от леглото.

— За филмовата индустрия — каза той.

Тъй като до този момент не беше споделял абсолютно нищо с нея във връзка с творчеството си, тя нямаше причина да подозира зад набързо изръмжания му отговор нещо друго, освен обичайната му мнителност.

 

 

Първи април поднесе още изненади.

Алисия бе поканила Хуанита на вечеря. Сестра й пристигна с такси.

— Защо не те докара Салвадор? — запита я Алисия, докато я водеше към изнесените от къщата столове.

В този момент Хуанита рухна върху един метален стол и се разрева. След малко хълцанията се поуспокоиха и тя успя да обясни, че Салвадор си имал някаква изрусена блондинка, която била най-малко на шейсет и пет години.

Алисия успокои сестра си и после я помоли да се върне при нея в къщата.

— В края на краищата бебето има нужда от леля и от моя страна — каза тя.

Хуанита отказа, без да спира да плаче.

— Само ме върни пак на старата ми работа.

Когато Алисия заупорства, че тя има нужда от близък човек, а не от прислужница, Хуанита издуха носа си.

— Алис, изслушай ме. Познавам Бари. Само да чуе истината за произхода ти, за мама и за селските работи, повярвай ми, ще загуби всичкия си ентусиазъм за бебето.

Алисия въздъхна дълбоко, припомняйки си първоначалната реакция на Бари, с която бе посрещнал вестта, че ще става баща.

— Сигурно си права — призна неохотно тя.

Същият ден следобед Хуанита се настани на старото си място в къщичката зад кухнята.

 

 

Няколко дни по-късно дойде една лимузина и откара Алисия до студиото, за да преснемат няколко епизода в едър план. Докато колата пътуваше на изток към Магнъм, тя се разкъсваше между противоречивите си усещания за щастието, което щеше да изпита от присъствието на Хеп, и ужаса от пропастта, която той неизбежно щеше да постави между себе си и нея. Не беше го виждала, откакто се бяха разделили в Лондон. Той се беше прибрал два дни след нея и оттогава се бе заровил в една от монтажните зали на Магнъм със сто часа заснет и проявен материал, който трябваше да сведе до комерсиалните три часа.

Но пък за сметка на това през цялото това време бе чувала името му много пъти.

Откакто бе раздухана новината за раздялата му с Мадлен, пресата бе отразила достатъчно почтено събитието. Известните факти бяха твърде оскъдни, защото нито Хеп, нито Мадлен бяха изтъкнали някаква причина за раздялата си и защото никога до този момент не бяха се карали и се бяха разбирали чудесно. Зашеметената фамилия Кординър се губеше в хиляди догадки за развода.

Хеп я чакаше с един малък снимачен екип в осми павилион.

Алисия бе облякла новите си панталони за бременни жени, а отгоре бе сложила костюма си — една светлобежова памучна рубашка, която поради напредналата си бременност бе разкопчала на гърба.

Заснемането на двата епизода им отне по-малко от час и Алисия наметна едно широко шотландско сако да скрие голия си гръб.

Хеп се появи пред прожекторите.

— Алисия, мога ли да говоря с теб?

Напълно изненадана от инициативата му, тя изтърси първото нещо, дошло й на ум.

— Няма ли да се връщаш в монтажната?

— Ако толкова бързаш…

— Не, изобщо не бързам. Ела да идем в гримьорната.

Там тя наля кафе, извади един пакет нискомаслено мляко от портативния хладилник и го добави към кафето. Осъзнаваше отлично, както впрочем и той, че цялата тази церемония бе, за да прикрие смущението си. Той изчака тя да седне.

— Отивам в Заир — каза той. — В медицинския център.

Тя кимна.

— Кога?

— Вдругиден.

Тя тъкмо отпиваше от чашата си. Млякото попадна в ноздрите й и тя безпомощно се разкашля. Той пое чашата от ръката й.

Алисия се овладя и изтри потеклото по брадичката й мляко.

— Хеп, та ти си на средата на монтажа.

— Джоунс и Трапани обитават офисите ни — каза той.

— Чух за това. — Тя беше чула и още нещо; и се беше свивала от страх заради неговия категоричен отказ да покаже каквото и да било от първоначално проявения материал на дуото от Медстар. — Но ти не можеш да оставиш монтажа в ръцете на други хора.

— Защо да не мога?

— Защото никога по-рано не си го правил.

— Е, този път не е така.

— Хеп, ти се самоосъществи в Баобаба. Ти си единственият, който познава целия заснет материал.

— Просто исках да си вземем довиждане.

— А какво ще кажеш за Максим? Той разчита на теб. Ти никога не си подвеждал когото и да било.

— Мислил съм за всичко това — проговори Хеп с равен глас; лицето му обаче оставаше уморено и тъжно.

— Но това съвсем не е в характера ти.

— А може би е — каза той.

Тя внезапно проумя, че връщането й при Бари почти го е прекършило.

— Хеп, разбирам, че сега се намираш в страшно трудно положение; разводът и всичко останало. Но изчакай поне докато оправиш суровия материал.

Тя се ненавиждаше за умолителната нотка в гласа си.

— Хай Кели — това беше главният редактор — може да свърши същата работа вместо мен.

— Толкова ли не разбираш? Защо ме караш да крещя? — Страхът я накара да заговори на висок глас. — Първо отказваш да покажеш филма, после прекратяваш…

— Аз не съм незаменим…

— Но ти се изправяш срещу Ланг!?

— Вече съобщих на Клийфелд, че заминавам за центъра.

— Няма да ти позволя да го направиш!

Сивите му очи се впиха в нейните.

Тя се смути и внезапно проумя как изглежда в неговите очи: една силно изнервена, в напреднала бременност бивша любовница с размазан грим и залян с мляко пуловер, навлечен набързо върху разкопчана блуза.

Той застана до вратата.

— Пази се, Алисия — каза той.

В паметта й остана образа му с уморено лице, повдигнал ръка в прощален поздрав.