Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (40)

36

ПД притвори очи, когато самолетът на Алиталия забави скорост при кацането си на миланското летище. По рождение изпитваше недоверие към законите на аеродинамиката, позволяващи на толкова крупни метални обекти да се движат във въздуха.

Опасността от полета вече бе преминала, опита се да се убеди той. Успешно!

Пътният агент на Бет бе уредил първо пътуването му до остров Изюмел, един скъсал нервите му полет със самолет на Аеромекс до Вера Крус и после вечното такси през бълващата изпарения джунгла на Пуерто Сантяго. На платформата всички пасажери, включително и ПД се прекръстиха, преди да се качат в допотопната моторница. Островът, едно парче скала с дължина четири мили, гъмжеше от бунгала в северната си част, докато на юг къщата на Максим с широка веранда беше единствената постройка.

ПД не беше виждал Максим от три години, от деня на премиерата на Скитания и беше направо шокиран от външния вид на братовчед си. Максим беше изпосталял още повече, червеникавият загар стоеше като козметика, служеща за прикритие на бледността му. Ако ПД не го познаваше, щеше да си помисли, че братовчед му току-що бе погребал много близък човек или е изживял трагична любов.

Седнаха пред къщата. Тя бе построена в съседство с една полусрутена пирамида на маите, в която Максим бе приковал погледа си, докато ПД разказваше тъжната си история. Когато ПД го помоли за помощ, Максим стана и донесе две бири. Докато я пиеше, се задълбочи в историята на Изюмел. По времето на маите островът бил светилище на Икс Шел, богиня на плодородието и плетенето на кошници, чийто храм били тези развалини.

Това вече беше прекалено за обтегнатите нерви на ПД.

— Господи, Максим! Виждам, че това не те вълнува. Защо не ми го кажеш направо? Завинаги ли скъса с продуцентството? Или онзи мръсник от Лас Вегас те разколеба? — Той прекъсна и след малко добави задавено: — Или не искаш да ми помогнеш?

Максим отвори и втората бира.

— Ако не ме лъже паметта, ти не спомена да имаш сценарий.

ПД поклати глава. Листовете с идеите на Бари се разпиляха из колата по пътя към летището и за малко не бяха станали причина да изтърве самолета.

Максим, който беше истински артист във ваденето душите на хората, спря да се държи разпуснато.

— Тогава аз, стари приятелю, ще ти стана продуцент. Но само при едно условие.

— Ти се включваш?! — възкликна ПД.

— Ако направим романа, който аз случайно притежавам.

— Имаш опция за литературно произведение?

— Купих го. Три бона.

ПД бе полян със студен душ. Той се отпусна тежко в стола и каза:

— Нищо свястно не може да излезе от такава обезценена стока.

Но докато траеше полетът до Милано, ПД прочете тънката книжка със заглавие Преображения и разбра, че цената невинаги е определящият фактор за качество. Преображения беше идеалният материал, предлагащ наистина безгранични кинематографични възможности.

Колесникът на самолета рязко се стовари върху пистата и ПД се вкопчи за дръжките на креслото. От умора вече му се виеше свят и той жадуваше за миланския суперхотел Принсипе и Савоя, където можеше да се изкъпе, да вечеря телешко с пресни гъби и после да се наспи.

За жалост, обаче, имаше на разположение само петдесет часа.

Нае един фиат и последва пътните знаци към езерото Комо. Топла и разкъсана мъгла забулваше гледката към Алпите и по-голямата част от езерото. Сезонът беше свършил, така че почиващите вече не се тълпяха в малките китни градчета, подредени като броеница около езерото. На един стръмен завой преди селцето Беладжио до един каменен крайпътен стълб ПД намали скорост. На табелата пишеше „Вила Адриана“. Той свърна в тясната уличка и пое по един стръмен участък надолу. Къщата от деветнадесети век с острия си покрив напомняше на дребно бунгало, но от предишното си посещение ПД знаеше, че зад хълма ще изскочи висока пететажна сграда.

Хеп и Алисия наемаха Вила Адриана всеки септември в трите години, откакто живееха заедно. Месецът им осигуряваше сигурно убежище далеч от нечовешкото напрежение на работата им. И двамата се отпускаха в едно лениво бездействие, отскачаха от време на време до Беладжио да си купят ароматни салами и сирене местно производство, или обикаляха съседните села около езерото Комо. Сядаха на терасата, наблюдавайки разкъсаните облаци над планинските върхове или се възхищаваха на панорамата. От мястото, където се намираха можеха да видят и трите ръкава на езерото. Разхождаха се ръка за ръка сред скулптурите и дърветата в градините на Вила Сербалионе и Вила Мелци. Единствената сянка, която помрачаваше септемврийското им щастие, беше рядко напомняното, но затова пък огромно желание на Хеп да узакони връзката им.

Всеки път, когато се прибираха в къщата под наем в Лоръл Каньон, Алисия телефонираше на Бари да назначи дата за обсъждането на проблема с развода. Той неизменно отвръщаше, че нищо не би могло да го зарадва повече. Но когато се съберяха, готовността му изведнъж се превръщаше в чисто условна; само да свършеше спешната си поръчка с преписването на сценария, само да се преместеше в новия си апартамент, само да се поправеше майка му от последното си заболяване и веднага щяха да се съберат заедно с адвокатите си. А ако Алисия останеше непреклонна, той веднага се напиваше до смърт, после се превръщаше в мекотело, започваше да й напомня за вината й, чувството й за дълг, за великодушието й.

 

 

ПД издрънча бронзовото мандало с формата на русалка. Макар че обзаведената вила бе наета с трима прислужници и макар че Алисия не отиваше никъде без очилатата си лична прислужница, тя собственоръчно отвори вратата. В един износен жълт пеньоар, през който прозираха очертанията на бикините й, без грим, с блестяща черна коса, вързана на конска опашка, тя изглеждаше още по-млада, по-красива и далеч по-изящна от своя образ на екрана.

— ПД! — извика тя. — ПД! Направо не мога да повярвам! Как ли ти изглеждам толкова раздърпана! Защо не ни каза, че пристигаш?

— Беше съвсем импровизирано — изрече той.

— Щяхме да дойдем до Милано да те посрещнем! Господи! Хеп направо ще полудее от радост! Влизай бързо, ние сме на двора.

При ясно време градината имаше изглед, който можеше да бъде описан като великолепен. Но дори и в мъгляв и мрачен ден като този очертанията на басейна, разположен сред покрития с пълзящи растения склон и заобиколен отвсякъде с древни римски амфори, от които извираха алени герании, бяха особено романтични.

Хеп, облечен с овехтели къси панталони каки, бе залепил лепенка на носа си против изгаряне. Четеше някакъв сценарий с крака, потопени във водата. Фериботът навлезе в пристана на Беладжио с призивна сирена, така че той не можа да чуе тяхното появяване. Алисия спря и закова пламтящ поглед в него.

— Виж кой е тук! — извика тя.

Хеп подскочи.

Но въпреки възклицанията и топлите поздравления, ПД не забеляза братовчед му да е особено изненадан от това, че го вижда. Напротив, в погледа му четеше дори някаква умора. Хеп винаги си е бил малко флегматичен каза си ПД, за да се успокои.

— Хей, ПД — тъкмо казваше Хеп. — Полетът ти е бил много дълъг. Сигурно си като пребит. Защо не се изкъпеш и дремнеш малко?

ПД си пое дълбоко дъх.

— По-късно — каза той. — Първо искам да обсъдя с вас една работа.

— Значи това е причината да се стовариш от небето — каза Алисия с усмивка. — Но преди да почнеш с работата, ще ти донеса нещо за пийване.

ПД изгълта на един дъх минералната вода Пелегрино, и после употреби цялото си умение, за да разкаже сюжетната линия на Преображения.

Ролята на Алисия представляваше младо момиче от автомобилните заводи в Детройт с остър език, което заедно с мрачния си приятел поема пътя към Ню Мексико, където умира баща й. Оказва се, че той е милиардер от мащабите на Пол Гети и макар че главната героиня се бунтува и не дава пет пари за дъртото копеле, единствена тя от цялото алчно семейство полага грижи за него. Постройката на романа се въртеше около минало кръвосмешение и прищевките на съдбата.

ПД свърши и Алисия възторжено възкликна:

— Каква история и каква роля — направо фантастична!

— Концепцията е брилянтна — каза Хеп. — Но преди да продължим с каквото и да е, ПД, има ли проектът някаква връзка, каквато и да е, с един човек на име Робърт Ланг?

ПД се почувства така, сякаш някой бе изкарал въздуха му с внезапен удар.

— Значи Максим ти е разказал…

— Максим ли? — прекъсна го Алисия. — Значи и той е с нас? Ще продуцира филм след всички тия години?

— Книгата е негова — каза ПД. — Купил е романа.

— Ти не ми отговори на въпроса за Ланг — каза Хеп.

— Ами… — проточи ПД. — Той дава само парите.

— Татко телефонира късно вчера. Каза, че ти вероятно ще се свържеш с нас. Забрави това, ПД. Няма да стане. Няма да правим този филм. Няма да работим с Робърт Ланг.

— Няма ли да ми дадеш възможност поне да ви обясня колко съм затънал?

— За какво говорите вие двамата? Кой е този Робърт Ланг?

— Един… По-добре е да не го познаваш — каза Хеп.

— ПД — запита Алисия, — какво искаш да кажеш с това затънал?

— Нека първо да поседнем — каза ПД, изтривайки лицето си.

Двамата с Алисия пренесоха три от металните столове под дърветата. Хеп остана прав. Кратко и делово ПД изложи опасността, на която беше изложено семейството му.

— Този Ланг — приведе се напред Алисия, — иска от нас да му направим един филм и после ще опрости дълга на баща ти?

— Ще получите само минималното трудово възнаграждение — каза ПД, предпочитайки да не споменава лишаването й от заплата, докато бяха под бдителните очи на Хеп. — И никакви проценти.

— Значи той е съгласен с този сценарий?

— Все още не, но не мисля, че ще наложи вето. Той беше пределно ясен, че иска забележителен в художествено отношение проект за филм — а какво повече от това?

Ръцете на Хеп се свиха на юмруци.

— Няма да стане! Не ни брой!

Хеп рядко избухваше, но когато това се случеше, както си спомняше от детските години ПД, той беше далеч по-опасен опонент, отколкото ужасния, но променлив Дезмънд Кординър.

— Хеп — произнесе Алисия, — седни. ПД не иска чак толкова много от нас. Защо да не направим един филм само за заплата?

— Парите са последното нещо, което ми е на ума.

— Нямаше да бия път от оня край на света — изрече ПД, — ако имаше накъде другаде да се обърна.

— Че защо да не дойдеш при нас? — запита Алисия. — Ти ми спаси живота.

Някакъв мускул трепна на челюстта на Хеп.

— Не виждаш ли, че той разчита само на това? Ти никога няма да се промениш, ПД, нали така? Ти си винаги като онзи мошеник, който Тони Къртис изигра в Сладкият дъх на успеха.

— Кажи ми какво, по дяволите, трябваше да направя? Да оставя семейството ми да го заровят в земята?

— Може и да съм тъпа, но не виждам какво толкова те ядосва, Хеп. — Тонът на Алисия вече не беше молещ, а режещ. — Значи Ланг притежава хотел и казино…

— Той също така контролира голям процент от търговията с хероин в Щатите — прекъсна я Хеп.

ПД зашеметен смъкна очилата си и се взря в братовчед си. Хеп му върна погледа. Почти гол и бесен, той изглеждаше непобедим.

ПД изрече първото, което му дойде на ума.

— Това са недоказани слухове.

— Татко цитира доста доказателства.

— Ако Ланг е наистина толкова опасен — каза Алисия, — тогава ние трябва да помогнем на ПД.

— Татко от години се бори с всички сили да не допуска такива отрепки да пристъпват прага на студиото.

— О? — Алисия вирна брадичка. — За мен е голяма новост да разбера, че баща ти притежава същите добродетели като теб.

Мъглата донесе призивния сигнал на сирената и могъщото буботене на заминаващия ферибот.

Хеп изрече спокойно:

— Значи според теб аз съм лицемер?

— Държиш се като такъв! — сопна се тя.

Хеп вдигна сценария и влезе в къщата. Спокойното хлопване на вратата беше по-окончателно от гръмогласно затръшване.

— Как можах да му го кажа, ПД? — изрече Алисия с побелели устни.

— Съжалявам много — избъбри той, засрамен, че бе развалил такова щастие между двама души.

— Той е толкова над мен; по-умен, по-порядъчен, произлиза от такова семейство, във всичко е над мен.

ПД беше безкрайно удивен от пълното отсъствие на самочувствие у най-важния си клиент.

— Разбира се — каза той. — Ти само изглеждаш невероятна, талантлива и световноизвестна.

— Страх ме е, че един ден ще се опомни и ще ме напусне.

— Та той е луд по теб.

— Сега вече не и никога повече няма да бъде.

— Говориш така, защото в момента не си на себе си. Хеп е нещо повече от верен. — ПД въздъхна и се отпусна напред в стола си. — Алисия, повярвай ми, за мен беше истински шок да чуя, че Ланг се занимава с трафик на наркотици.

Тя наклони глава и го загледа, сякаш за пръв път забелязваше дълбокото му отчаяние.

— Това е най-фантастичната роля, с която ми се е случвало да се запознавам някога — изрече тя ентусиазирано. — Как бих могла да я пропусна? Предполагам, че Бари ще бъде възхитен от възможността да напише сценария. Максим ще бъде продуцент. Значи ни имаш и тримата.

— Трябва да сте четиримата. — Гласът на ПД забележимо потрепери. — Четиримата или нищо няма да стане.

Тя замислено захапа долната си устна; белегът от зъбите й стана явен, когато заговори:

— С колко време разполагам, за да успея да го убедя?

ПД заби поглед в ръцете си.

— До вдругиден.