Джаклин Брискин
Мечти само не стигат (58)

53

Алисия се подготви за вечерната среща. Нави косата си в сексапилен кок, сложи си грим и облече една широка фланелка с къси ръкави, за да скрие леко издутия си корем — белите панталони вече й бяха станали толкова тесни, че й се налагаше да ляга по гръб, за да закопчае ципа им.

Бет тъкмо казваше:

— … дори и когато бяхме малки деца, Хеп се държеше по същия начин. Спокоен и разумен до момента, в който някой се изправеше срещу моралните му разбирания или действаше нечестно — ела го виж тогава! — Станала свидетел на случилото се в конюшнята, тя не можа да се сдържи и възкликна: — Как можа да изгони Ланг от снимачната площадка? Та той направо е загубил ума си!

Пръстите на Алисия трепереха, докато се мъчеше да закопчае поредната златна верижка към дузината, които вече висяха върху фланелката й.

— Ако бях на твое място — каза Бет, — щях да се опитам да изглеждам по-делова.

— За мен, Бет, това е деловото обличане. — Алисия погледна часовника си. — Господи! Казах, че ще бъда там в шест и половина, а то станало седем! Довиждане, Бет!

Забързана покрай палатките, тя не забеляза съблазнителния аромат на печено, който се разнасяше из въздуха, разговорите преди вечеря, неуморимото подрънкване на китара, звуците на симфония на Хайдн. Допълнителното тюхкане на Бет бе обтегнало и без това опънатите й нерви. Не казвай нищо! — заповяда си тя. Всяка нейна забележка можеше да възпламени Хеп в неудържима демонстрация на погнусата му. И никакви остроумни реплики, с които обикновено прикриваш страха си.

Спря за миг пред главната палатка, притисна за секунда ръка към бясно биещото си сърце и после повдигна чергилото на входа.

Дъното на палатката, където Хеп се бе занимавал с необработената още лента на машината на Кем, беше отделено с брезент. В предната част, служеща като офис на двамата братя, Хеп и Максим стояха на въртящите се столове зад бюрата си, докато Ланг бе заел десния диван, който понякога им служеше за легло.

Тримата мъже станаха, когато тя влезе.

— Заповядайте, мис Дел Мар — каза Ланг, — чакахме ви, за да започнем.

— Закъснях ли? — усмихна му се тя.

— Закъсняла? — каза Максим. — Не знаех, че тази дума я има в речника ти.

— Колко си неморален — каза тя, но изведнъж съобрази, че неволно се бе приближила до най-строго пазената му тайна, и побърза да смени темата. — Къде е Клиф? — запита бързо тя.

— Трийтопс — отвърна Хеп. — Разбрахме, че е наел чартърен полет до Трийтопс.

Трийтопс беше хотел, построен високо сред кестеновите гори на националния парк Ейбърдаръс, там посетителите прекарваха нощта, гледайки животните, привличани от блестящо осветения извор. Клиф нееднократно замъкваше целия си антураж — масажист, бръснар, шофьор, гримьор, треньор по аеробика, стилист, секретарка, брат си, който го дублираше, и Камео Ханауей — на такива подобни екскурзии.

— Аз съм разтревожен, че мистър Камрън не е сред нас — каза Ланг. — Но моето съобщение е просто и можете да му го предадете: тези закъснения трябва да спрат.

Максим се приведе напред.

— Краткотрайните дъждове — каза той — се оказаха най-продължителните в Кения от петдесет години насам.

— С времето нямаме късмет — изрече Ланг, без да отмества немигащия си взор от Хеп, — но пък проявената лента, която ми показаха, е изумителна. Все пак Медстар започна този бизнес с уверението, че бюджетът, представен от вас…

— Аз разработих бюджета — прекъсна го Максим, — не Хеп.

— Така или иначе, това беше бюджет, с който Харвард Продакшънс можеше да свърши работата си. Медстар не се възпротиви на предварително големите разходи. Или по-скоро, аз като едноличен собственик на Медстар не изказах възражения. И очаквах, че и отсрещната страна ще действа по същия начин.

— Вие сте тук едва от обяд — каза Хеп. — Това време е крайно недостатъчно, за да се запознаете с проблемите при снимането на филм в такова трудно място като това.

Ланг кимна сговорчиво.

— Съгласен съм с вас. И както вече казах, аз също приемам, че имате големи проблеми с метеорологическите условия, въпреки че това също би трябвало да бъде предвидено в първоначалните разчети за бюджета и графика на филма. Това обаче, с което не мога да се съглася, е начинът, по който вие, като режисьор, глезите актьорския си състав.

Алисия заби поглед в ноктите на пръстите си — без лак и късо изрязани, каквито се изискваха в ролята на Мели. Мен — помисли си тя. — Той има предвид мен.

— След като вие си тръгнахте — каза Хеп, — ние заснехме сцената още от първия дубъл.

— Днес следобед вие посочихте, че имате правото да определяте кой да посещава снимачната площадка. Във вашия договор има още една клауза, която твърди, че ако изоставате от графика, продуценти от Медстар могат да дойдат на помощ.

— Искате да кажете, че ще поемете всичко във ваши ръце? — запита той.

— Не. Смисълът е точно тоя, който аз ви предадох. Вие ще продължавате работата си, като нашият персонал ще остане на място, за да не се допуска повече никакво изоставане.

Хеп изгледа Максим.

— Има ли такава клауза?

— Има — отвърна грубо Максим.

Ланг подръпна ръкавелите на ризата си, за да оправи златните копчета.

— Моите хора съставиха един преработен график за вас. Имате на разположение двадесет и девет дни, за да завършите основните снимки.

— Двадесет и девет дни? — Алисия в миг забрави клетвата си да не се намества. — Това е невъзможно! Ами ако падне още един дъжд?

— Мис Дел Мар, аз имам изключително високо мнение за вашия талант, но не мога да допусна режисьорски приумици да провалят този филм.

— Да го провалят? Вие сте този, който го казва и говори за художествени безсмислици.

— Не, мис Дел Мар, аз говоря с езика на простата математика. Вече съм вложил допълнително шест милиона в Баобаба. Първоначалният бюджет, предвиден за осъществяването на филма, беше двадесет и пет милиона. Като съберем шест с двадесет и пет, получаваме тридесет и един. Тридесет и един милион долара са предостатъчна сума за осъществяването дори и на най-художествения филм.

— Не дръжте такъв тон на Алисия — каза Хеп.

— Това беше просто урок по математика — каза весело Алисия. — Мистър Ланг, вие имате моето най-тържествено обещание, че отсега нататък няма повече да сбъркам и една реплика.

Майсторският й смях потъна в пронизителното свирене, обявяващо, че вечерята е готова.

Ланг изчака сигналът да заглъхне и каза:

— Виждате ли мистър Кординър, мис Дел Мар разбира, че и тя носи отговорност.

Хеп скочи на крака и заобиколи бюрото.

— Достатъчно, Ланг. Срещата приключи.

Изразът на Ланг не се промени, само някакъв слаб блясък, признак за възбуда, се появи на високото му чело.

— Аз съм сигурен, че вие ще завършите филма съгласно преработения график при условие, разбира се, че се научите как да се отнасяте със звездите си.

Лицето на Хеп стана алено, но той повтори все така спокойно:

— Срещата приключи.

Ланг кимна.

— Казах всичко, което счетох за нужно.

— Добре. Значи можем да се върнем по работните си места.

Ланг каза, без да се повдига от тесния диван.

— Вашето усърдие е похвално. То означава, че целта на посещението ми в Кения е постигната. — Той се обърна към Алисия. — Мис Дел Мар, това преди малко не беше ли сигнал за вечеря?

— Да — отвърна тя с усмивка.

— Ще бъда щастлив, ако ме придружите.

— Нека да бъдем наясно за някои неща, Ланг — каза Хеп. — Тя и аз работим за вас…

— Спокойно, Хеп — изправи се между двамата Максим.

— Сключих договор да работя за Медстар, а не да забавлявам Ланг. Това се отнася и до актьорския ми състав.

Ланг изрече развеселено:

— Чудя се дали аз съм собственикът на Медстар.

— В такъв случай — каза Хеп, — ще трябва да си намерите друг режисьор.

— Това е наистина отлична идея, защото от това, на което станах свидетел днес, разбрах, че вие не сте в състояние да извлечете най-доброто изпълнение от мис Дел Мар, съответстващо на възнаграждението ви.

Хеп стисна юмруци:

— Изчезвай, Ланг.

Ланг се изправи на крака и без всякакво предупреждение стовари десния си юмрук в челюстта на Хеп с ъперкът на професионален боксьор. Хеп залитна назад и се блъсна във въртящия се стол, който се преобърна и издрънча на дървения под. Кръв шурна от левия ъгъл на устата му и очите му за миг се замъглиха, но се задържа на краката си. Ланг се втурна към него и заби ляво кроше в брадичката му, последвано от един жесток десен прав в гърдите. Хеп отново залитна, протягайки ръка да се подпре в бюрото на Максим. Купчина листове се разпиляха по пода.

— Остави го на мира, Ланг! — изкрещя Алисия.

— Мистър Кординър се нуждае от един урок за любезно поведение — отвърна Ланг. Дишането му беше съвсем нормално, а гласът непроменен.

— Вие го предизвикахте!

Хеп вече се беше съвзел. Той се хвърли върху Ланг и го сграбчи през кръста като някоя мечка. Три инча по-висок и очевидно по-тежък, Хеп никога не би атакувал Ланг при каквито и да било словесни провокации. Но Ланг първи бе замахнал и всички задръжки на Хеп бяха изчезнали. Той го стисна още по-здраво. Ланг му нанесе серия удари в бъбреците.

Максим дръпна брат си за ръката.

— За бога, Хеп! Престани да се правиш на Мохамед Али!

Докато Хеп отблъскваше Максим, Ланг замахна с коляно в слабините му. В същия момент Хеп се дръпна, за да нанесе първия си удар. Ланг мигом загуби равновесие. Юмрукът на Хеп се стовари точно под катарамата на колана му. Ударът беше нанесен от Хеп с цялата му омраза и мъка, предизвикани от загубата на Алисия. Въздухът напусна с рязко изсвистяване дробовете на Ланг. Максим и Алисия го проследиха да пада на едно коляно. И в това унизително положение да притиска с две ръце стомаха си.

Целият сблъсък бе продължил не повече от половин минута.

Хеп стоеше изправен, целият задъхан, с ръце, висящи до тялото му. Кръвта се стичаше по брадичката му, а оттам и върху ризата му. Когато Ланг не се изправи, той намокри кърпичката си от каната с вода и я подаде на коленичилия си противник.

Ланг пое намокреното парче плат и изтри с него китките си. Не каза нищо. Прегърбен и с походка на осемдесетгодишен старец напусна палатката.

Максим понечи да го последва, после спря и повдигна рамене, сякаш казвайки: Да върви на майната си.

Алисия пристъпи към Хеп. Той вдигна кърпичката и изтри устата си от кръвта. Изненадан, изгледа алените петна, появили се по бялата кърпа.

— Това не е кетчуп, приятел — каза Максим.

Хеп заби пръст в гърдите на брат си.

— Повече не го допускай до мен.