Грег Беър
Вечност (80)

78.

Аксис Евклид

На обемното изображение, което наблюдаваше Рам Кикура, Шишарк се въртеше бясно около оста си като някаква колосална макара, дърпана от невидим конец. Около една трета от повърхността на астероида бе обхваната от пламъци, оставяйки зад себе си дълга димна опашка от червена мъгла.

Току-що й бяха съобщили, че совалката на Хофман не е пострадала при взрива, но всички връзки, с изключение на официалните правителствени канали, временно са прекъснати. Нямало никаква опасност взривът на Шишарк да засегне орбиталните тела или Земята, но някои по-упорити зяпачи долу можели временно да изгубят зрението си.

Тя се изправи и закрачи из стаята, неспособна да откъсне поглед от изображението.

Сега какво? И още колко, докато…

В мрака пред носа на Шишарк изникна фуния, наподобяваща блестящата тръба на огромен тромпет. Фунията се полюшваше като медуза и очевидно не притежаваше нито една от характеристиките на Пътя — във вселената се бе появила някаква нова, непозната досега форма, миниатюрна, кипяща от енергия черна дупка. Астероидът бавно, но неумолимо се плъзгаше към зейналата и паст. Вследствие на неравномерното ускорение повърхността му започна да се пропуква и не след дълго той се разцепи на няколко почти еднакви парчета, които продължаваха движението си заедно. От вътрешността на астероида бликнаха въздух, вода и скали — разтопени до магма в северния край — и се разпръснаха около Шишарк като боя, размазвана по небето от някакъв огромен палец, а около тях кръжаха по-дребни предмети, вероятно останки от планини, гори и градове,

Всичко това потъна в гигантската прахосмукачка на фунията и изчезна в небитието, създавайки в тази вселена дефицит от няколко трилиона тона маса — един Бог знаеше как ще бъдат компенсирани. Една от възможностите бе да се отворят милиарди „пори“ в тъканта, разделяща вселената от царството на свръхкосмоса, през които да бликне чиста енергия, чиято маса съответства до последния атом на масата на Шишарк, и по такъв начин да бъде възстановено нарушеното равновесие. Шансовете някоя от тези пори да се отвори в непосредствена близост до звезда или планета бяха почти нищожни, въпреки огромния им брой. И все пак, в протежение от няколко хиляди и дори милиони години, земните и извънземните астрономи щяха да бъдат озадачавани от странни и необясними изблици на гама-лъчение. Кой би могъл да се досети за тяхната причина?

Никой, вероятно. Рам Кикура наблюдава изображението още няколко минути — докато Шишарк изчезна. Заобиколена от мрака на звездите, фунията сега се различаваше само по спиралноизвиващата се лавина от прах и скални късове, която потъваше в нея.

Сетне и тя се затвори — като цвете, свиващо се пред настъпващата безконечна нощ.

Пътят бе започнал своето дълго, яростно самоубийство.