Метаданни
Данни
- Серия
- Пътят (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eternity, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ВЕЧНОСТ. 1996. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.30. Роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Eternity, Greg BEAR]. Формат: 125×195 мм. Страници: 368. Цена: 140 лв.
История
- — Корекция
- — Оправяне на кавички
- — Добавяне
62.
Земята
Оказа се, че никъде в Нова Зеландия не разполагат с нужната апаратура, за да позволят на съзнанието на Андия да заеме изцяло освободения от Гари имплантат, а и в бъркотията около евакуацията това можеше да стане най-рано след седмици. За Карен този неприятен факт имаше две последствия — първо, че отелесяването на Андия се отлагаше за неопределено време, и второ — че дори не можеше да разговаря с нея. Оставаше й само да работи и да се въоръжава с търпение.
Дали заради евакуацията, или поради някакви други причини, никой не посмя да я въвлече в разследването на мистериозното изчезване на Гари. Може би я бяха забравили или смятаха, че усилията няма да донесат полза от политическа гледна точка.
След като орбиталните тела бяха запълнени докрай, започнаха да вдигат преселнически лагери на Земята — повечето близо до големите центрове. Всичко това бе свързано с прехвърляне на огромни количества напреднала технология, която щеше да позволи на гражданите от Хексамона да продължават необезпокоявани ежедневното си съществуване — било то в реалния живот или във виртуалното пространство на Градската памет… Карен мислеше за тях като за парникови цветя, нуждаещи се от непрестанни грижи и изкуствена среда, за да дадат търсения резултат. Друг път й приличаха на мравки в сложно устроен мравуняк… без да губят човешкото в себе си,
Изпратиха я да работи на строежа на един от тези лагери. Назначиха я за връзка между местното административно звено и официалните представители от Хексамона. Ден след ден, докато работата напредваше, тя трябваше да изглажда противоречията и непрестанно да търси нови пътища за взаимно разбирателство. Нощем, докато другите спяха в околните палатки, тя лежеше, загледана в брезентовия покрив, и си мислеше за Гари и Андия… и за Павел Мирски.
Понякога плачеше, а после дълго не заспиваше, зачудена над странното си поведение. Все пак беше благодарна на хаоса и на работата си. Без тях скръбта от раздялата с Гари щеше да е нетърпима. Бяха изминали няколко месеца от смъртта му, а тя не преставаше да мисли за него.
Светът отново търпеше грандиозни промени. Историческо време, също като онова, което на младини бяха преживели двамата с Ланиер.
Към края на следващата седмица лагерът беше почти готов. Започнаха да пристигат и първите совалки, натоварени с бежанци.
Късно следобед в последния ден от седмицата Карен реши да се покатери на един от близките хълмове. Взе сандвич и бутилка бира. Когато стигна горе, огледа равнината, доскоро наподобяваща гигантски паркинг за най-различни машини. Сега вместо тях се виждаха кокетни жилищни сгради, а до няколко дни щяха да са готови пътищата, парковете и всичко останало.
Всички неизползвани материали бяха складирани в източния край и оттам с помощта на конвейери се подаваха към строителните машини, които ги преработваха и използваха в ежедневната си работа. Самите машини притежаваха немалко полуорганични елементи и използваха за гориво целулоза и други растителни продукти, а остатъците от преработката се складираха в западния край на огромни, сиво-кафяви кубове.
Градчето приличаше на селищата, които бе виждала на Шишарк. Постройките бяха оцветени в млечнобяло, стените им изглеждаха почти прозрачни — и в цялата картина се долавяше някаква призрачност, но тя знаеше, че съвсем скоро върху първия стенен слой ще бъде наложен втори — оцветяващ и придаващ допълнителна форма. Интериорът щеше да се оформя от обитателите. Не при всички — говореше се за дефицит на интериорни проектори, така че вероятно част от бежанците щяха да се изправят пред необходимостта от постоянна и непроменима мебелировка.
Въпреки това условията тук щяха да са с векове по-усъвършенствани, отколкото във всяко друго селище на Земята.
Принудени от обстоятелствата да се заселят — макар и временно — на Земята, жителите на Хексамона най-сетне бяха довършили последния стадий от дългия процес на Възстановяването. Сега вече земните жители и обитателите на астероида имаха възможност да разрешат на обща основа всички доскорошни противоречия.
Освен ако на Шишарк всичко преминеше гладко. Тогава бежанците щяха да се завърнат и нещата тук щяха да продължат както преди.
Тя отново се замисли за съдбата на Гари и за странното изчезване на Мирски. Беше се превърнало едва ли не в ежедневен ритуал. Действаше й успокояващо. Кой знае защо, виждаше ръката на Мирски зад цялото това невъобразимо по размери преселение.
Ако наистина тук действаха сили отвъд нейните представи, защо тогава да не приеме, че Гари не е потънал завинаги в небитието? Дори и никога да не разговаря отново с него… важното беше, че все още съществува… някъде.
Вятърът, който духаше над лагера и се вдигаше нагоре по склона, носеше аромата на прясно окосена трева — и на един зараждащ се град. Карен погледна нагоре в небето и кой знае защо, почувства необяснимото и нелогично желание Шишарк да бъде унищожен. Така и не можа да си обясни откъде се появи то.
Чак късно вечерта, докато се мяташе сред чаршафите, неспособна за пореден път да заспи, тя откри отговора на този въпрос, а на сутринта, когато й предстоеше среща с местните фермери и представителите на лагерния град, вече го беше забравила.
Остана само желанието.
Трябва да разбереш къде си. Не бива да живееш в два свята.