Грег Беър
Вечност (17)

15.

Град Шишарк

Следотърсачът се прехвърли в библиотечния терминал на Олми и сигнализира с черно-бяло изображение на ухилен териер за успешното завършване на мисията. Олми включи всмуквателите, за да почистят остатъците от разпръснатия из въздуха псевдоталситов облак, надигна се от леглото и застана пред инфоизточника, съсредоточавайки се върху пиктирания сбит доклад на следотърсача.

По въпроса липсват каквито и да било сведения както в Аксис Евклид и Торо, така и в библиотеката на Надер и Централния град. Всички възможни информационни източници са били съсредоточени и засекретени в библиотеките на Шишарк. Периодът на засекретяване е изтекъл, но записите са били изтрити още преди Разделянето. За последен път е осъществяван достъп преди 52 години, липсва идентификация, най-вероятно се касае за безтелесен потребител от Градската памет. Общо 32 документа съдържат бележки за хранилището в Пета кухина.

Според закона всички секретни документи и записи в Градската памет ставаха обществено достояние след изтичането на стогодишен период, стига да не бъде одобрена молбата за продължаването му. Олми попита следотърсача колко такива молби са били прилагани. Четири, беше отговорът.

Следователно документите бяха на възраст над четиристотин години.

— Информация за авторите на документите — нареди той.

Цялата налична информация е изтрита. Това беше наистина необичайно. Само президентът или президент-министърът можеха да потвърдят изтриването на авторите или източниците от записите в библиотеката и Градската памет, и то когато причините за това са крайно належащи. Анонимността беше недопустима като концепция в историята на Хексамона, тъй като тя се отъждествяваше с безотговорност. А именно последната беше довела да унищожаването на Земята.

— Описание на документите.

Става дума за кратки, изключително текстови доклади.

Моментът беше дошъл. Олми с изненада установи, че изпитва нежелание да продължава нататък. Истината можеше да се окаже по-неприятна, отколкото предполагаше.

— Покажи ми документите в хронологичен ред.

Наистина беше по-неприятна.

След като приключи и съхрани всички документи в имплантираната си памет, за да ги изучи по-подробно, той даде на следотърсача обещаното възнаграждение — разходка на воля из симулирана, покрита със сочна трева, поляна на Земята — и отново потъна в непрогледна мъгла от псевдоталсит.

Онова, което узна с помощта на следотърсача, правеше решението му много по-трудно.

Вече беше в състояние да възстанови историята, по-скоро от онова, което бе прочел между редовете, и от събраната от различни източници информация.

Преди около петстотин години при неизвестни засега обстоятелства бил заловен жив джарт. Докато го премествали в Шишарк, джартът умрял, тялото му било съхранено, а съзнанието — или онова, което останало от него — прехвърлено в паметта. Поради липса на каквито и да било познания относно психологията и физиологията на джартите, прехвърлянето не било напълно успешно. Никой не можел да установи със сигурност доколко полученото копие съответствало на оригинала. Някои изказали подозрението, че тялото също е претърпяло метаморфоза под въздействие на промяната в обстоятелствата и околната среда. Ето защо физиологичните изследвания се смятали само за относително достоверни и не били предоставени на научния отдел на отбранителните сили.

Първите изследвания на записаното съзнание на джарта били извършени директно, при съвсем незначителни мерки за сигурност — в тях участвала група от десет до петнадесет изследователи. Девет от тях загинали почти веднага, двама — без възможност да бъдат възстановени, поради засягане на имплантатите. След този инцидент била поставена забрана както за директна, така и за индиректна връзка със записаното съзнание. Изследванията забуксували, а после съвсем замрели.

Олми знаеше, че дори в онези далечни времена учените са разполагали с великолепни методи за индиректно изследване. Трудно му беше да повярва, че джартът, цял или осакатен при прехвърлянето, е бил в състояние да предизвика подобни поражения у изследователите. И въпреки това — Бени също беше загинала и Мар Келен беше пострадал…

Наложи му се да овладее още един хормонален прилив. Ако не контролираше толкова добре тялото си, този прилив щеше да предизвика състоянието, което обикновените хора наричаха страх.

В кибернетичните изследвания от векове съществува един неотменен принцип: „За всяка програма съществува система, която възпрепятства програмата да опознае собствената си система.“ С други думи, колкото и сложна да е една програма, дори ако съдържа човешка личност, тя не би могла да осъзнае, че е управлявана от система, стига самата система да не я осведрми за това.

Но преди по-малко от стотина години няколко изследователи на Хексамона, водени от великолепния математик, хомоморфа Дориа Фер Тейлър, бяха създали математически алгоритми, които позволяваха на програмите да определят изцяло характера на своите системи. По такъв начин едно записано съзнание би могло да определи състоянието, в което се намира. Така например за Олми не беше никак трудно да различи дали фокусът на неговото съзнание се помещава в имплантат, или в органичен мозък.

Теоретически подобни алгоритми, когато са усъвършенствани докрай, позволяваха на съзнанието или програмата да променя характера на своята система до такава степен, че да се промени и самата система. Подобна възможност би могла да доведе до катастрофални последствия заради немалкото количество злосторници в Градската памет. Така злосторниците — дори само един злосторник — биха могли да унищожат всички записи в паметта. Оказа се, че човешката личност все още не е достатъчно дисциплинирана, за да владее подобна сила. На този етап изследванията бяха засекретени. Олми научи за тях благодарение на работата си в полицията, където му беше възложено да установи дали някои копирани съзнания в Паметта не са предприемали опити за подобна промяна на системата. За щастие резултатът беше отрицателен.

Наложи се да се зарови в най-дълбоките нива на своята имплантирана памет, за да открие алгоритъма на Тейлър. Имаше навика да пази подобни неща, събирането на всякакъв род информация беше негово старо хоби. Ето, сега това се оказа полезно. За всеки случай, преди следващото си включване в Градската памет, трябваше да се защити от нежелан достъп.

Ако се съдеше по онова, което бе сполетяло Бени и Мар Келен, а също и предишните изследователи, съзнанието на джарта беше в състояние да действа според алгоритъма на Тейлър. При това в момента на неговото залавяне хората дори не са познавали този алгоритъм.

По-нататък: останало все същата непозната територия, съзнанието на джарта било преместено в специално пригодено хранилище на петата кухина, където изследванията продължавали със затихващо темпо и накрая били преустановени напълно — преди около столетие, за да потънат в забрава заедно,с обекта.

Твърде ценен, за да бъде унищожен, твърде опасен, за да бъде изучаван…

Що се отнася до изследователите, те постепенно се прехвърлили в Градската памет — всеки, когато му дошло времето. Повечето били гешелисти и напълно естествено избрали Пътя, когато дошъл моментът на Разделянето. Това обясняваше липсата на запитвания по въпроса през последните четиридесет години, но не и дванадесетгодишното мълчание преди това.

За всеки случай Олми поиска пълен списък на всички потребители на документите и го прегледа внимателно. Оказа се, че през последните сто и петдесет години са били осъществявани само няколко достъпа — през периоди от трийсет до петдесет години. Във всеки един от случаите името на потребителя беше изтрито — хитър трик, но може би не напълно. Олми прегледа дължината на изтритото пространство в паметта и откри, че винаги е равна на петнадесет единици. Всичко това навеждаше на мисълта, че през последните сто и петдесет години само един човек е проверявал целостта на документите и всичко ли е наред със скрития в кристалния куб обект.

Имаше и друга възможност — потребителят да се е натъкнал случайно на откритието си, също както бе станало с Мар Келен. Но за да отвори вратата, Мар Келен беше използвал дешифриращи техники, разработени едва в последно време. Най-вероятно понастоящем в целия Земен Хексамон само двама знаеха за съществуването на заловения джарт. Мар Келен и Олми.

Мар Келен беше напуснал доброволно играта.

Оставаше само Олми.