Грег Беър
Вечност (79)

77.

Пътят

Корженевски знаеше, че веднага след образуването си вълната ще помете всичко в кухините на Шишарк. Взривът вероятно бе завъртял астероида около оста му, довършвайки невъобразимата картина на пълно разрушение.

С помощта на имплантиралата си памет можеше да си представи всичко в най-малки подробности. Някакво неясно чувство на вина го караше да присъства на ужасяващите сцени, родени от собственото му въображение, и да ги подхранва с нови, още по-реалистични детайли… Защото отговорността бе изцяло негова — нали той бе построил Пътя.

Вече пет часа пътуваха. Ри Ою се полюшваше зад тях.

Лицето му бе спокойно.

От време на време поточният кораб едва доловимо потрепваше. Олми поиска образна характеристика на околността през следващите няколко хиляди километра. Първо забеляза някакво странно квадратно петно, което плуваше на около километър над сингуларната.

Наближаваме първата поточна станция, предупреди го джартът. Намали скоростта.

Олми повиши налягането в клампите и потокът под тях се озари във флуоресциращо зелено сияние. Скоростта им щеше да спадне до нулата в близост до зоната, където приключваха първите пет милиона километра от пътешествието им. Джартът бе предвидил съвсем точно местоположението на първата станция.

— След четири часа ще стигнем поточната станция — съобщи Олми на Инженера.

В този момент джартът пое управлението и започна да изпраща сигнали по поточния предавател.