Грег Беър
Вечност (48)

46.

Земята

Ланиер висеше на ръба на кладенец. Всеки път, когато отпускаше пръсти, очаквайки да полети надолу, някой му помагаше. Не можеше да умре. Вече ненавиждаше идеята да бъде спасен. Докато все още дишаше, бе обречен да понася гадния вкус в устата си и постоянното разкъсващо усещане в червата и стомаха. В един кратък миг на проясняване се помъчи да си припомни кой е, но не успя.

Внезапно наоколо изригна ослепителна светлина. Сякаш бе окъпан в някакво свръхестествено великолепие. В същия миг почувства тръпки в мозъка. Разнесе се нечий глас;

— Направихме всичко, което е по силите ни. Като изключим реконструкцията.

Гари обмисли тези думи, едновременно познати и неразбираеми.

— Никога не би се съгласил с последното.

Карен.

— Тогава сме безсилни.

— Ще се върне ли отново в съзнание?

— Той и сега е в съзнание, в известен смисъл. Вероятно дори ни чува.

— А може ли да говори?

— Не зная. Опитайте.

— Гари? Чуваш ли ме?

„Да, Карен. Защо не ме оставиш да умра? Стига с тази работа, която ни чакала.“

— Гари?

„Нали Възстановяването приключи.“

— Гари, страшното мина. Чуваш ли ме?

— Не мога да те оставя да умреш. Свързах се с медицинския център на Хексамона в Кристчърч. Те направиха всичко, каквото могат…

Все още не виждаше нищо, дори не можеше да определи дали очите му са отворени. Великолепната светлина бе изчезнала.

— …не им позволявай.

— Какво?

— Не им позволявай.

— Гари, кажи ми какво да направя. Говореше на китайски. Почти плачеше. Той я правеше нещастна. Още един глас се намеси, на английски.

— Сер Ланиер, невъзможно е да се възстановите напълно без реконструкция. Въведохме няколко миниатюрни подвижни терапевтични уреда в мозъка ви, които спомагат за възстановяване нарушената цялост на тъканите.

— Не желая ново тяло.

— Вашето собствено тяло е съвсем в ред. Увреден е мозъкът ви.

— Никакви привилегии.

— За какво говори той? — попита мъжкият глас.

— Не желае да получи привилегировано медицинско обслужване — обясни Карен.

— Сер Ланиер, става дума за стандартна процедура. Да не искате да кажете — гласът очевидно не говореше вече на него, — че отказва поставянето на мозъчен имплантат?

— Винаги е отказвал.

— Но, сер, това е съвсем обичайна практика. Като всяка друга манипулация, каквато не сте отказали.

— Не. Тогава не ставаше дума за удължаване на живота.

— Ако ни бяхте посещавали по-често в Кристчърч, щяхме да предотвратим и този инцидент.

— Вие от орбиталните тела ли сте? — попита Ланиер бавно и отвори очи — поне почувства, че клепачите му се вдигат, но все така не виждаше нищо.

— Аз съм от Мелбърн, сер. Получих образованието си тук. Не долавяте ли акцента?

Така беше, характерният австралийски акцент.

— Добре — рече Гари. Нима имаше някакъв избор? Или все пак се боеше от смъртта? Почти не можеше да мисли, във всеки случай му бе трудно да следва собствените си разсъждения. Просто не искаше да причинява

нови страдания на Карен.

Все още чуваше гласа й някъде наблизо, ала звуците ставаха все по-слаби, сякаш ги поглъщаше мракът. Преди да изгуби съзнание той чу нечий друг глас със странно познат руски акцент.

— Гари. Дръж се, приятелю. Помощта идва.

Мирски.