Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пътят (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eternity, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 13 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ВЕЧНОСТ. 1996. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.30. Роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Eternity, Greg BEAR]. Формат: 125×195 мм. Страници: 368. Цена: 140 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички
  3. — Добавяне

66.

Пътят

 

Камъкът продължаваше да се носи в орбита около Земята, но с една малка разлика — сега северният му полюс сочеше към звездите. Седмата кухина тънеше в непрогледен, лишен от очертания мрак. Поясът на съчленението с Пътя се охраняваше от тракционни полета, които не позволяваха и на най-дребните материални частици да доближат връзката.

Новината се разпространи светкавично.

Никой не организира пищни празненства. Хексамонът бе осъществил отдавнашната си мечта и приемаше този факт спокойно и зряло.

В краката им лежеше огромно и непознато царство. На Земята бяха изминали десетилетия, но кой би могъл да каже колко време бе преминало в Пътя?

Новото тяло на президента все още не беше завършено. Корженевски стоеше в средата на президентския апартамент в Трета кухина — той беше разположен на върха на най-високата сграда, наподобяваща гигантска кристална висулка, увиснала върху паяжина. Помещенията бяха съвсем празни, лишени от каквато и да било декорация. Изображението на президента се подаваше направо от една изолирана част на Градската памет.

— Добър ден, сер Инженер — поздрави го Фарен Силиом, Корженевски се извърна и загледа изображението, скръстил ръце на гърдите си.

— Задачата е изпълнена, сер президент.

— Вече видях… и ми съобщиха. Чудесна работа, според преценката на вашите колеги.

— Благодаря ви.

— Имате ли обяснение защо сега Пътят е празен на такова огромно разстояние?

— Нямам представа, сер президент — поклати глава Корженевски и помисли: „Ето, че започнах и да лъжа.“

— Дали джартите не ни дебнат в засада?

— Не зная какво могат да си мислят джартите, сер президент.

— Надявах се да имате поне някаква хипотеза… както имам аз. Трима души ме посетиха в Градската памет. Корженевски вдигна учудено вежди.

— Простете — каза той и поклати уморено глава, — Не съм спал няколко дни. — От пода изникна меко бяло кресло и инженерът побърза да се отпусне в него.

— Предполагам. Сигурно знаете, че в Градската памет е почти невъзможно да се сънува, а фантазията и фалшификацията си личат веднага. Това, което видях, не беше фалшификация.

Корженевски слушаше мълчаливо, все така скръстил ръце.

— Един от гостите беше Мирски — продължи президентът, — Колкото и странно да звучи, вторият бе Гари Ланиер, същият, който умря… Рас Мишини ми каза, че му поставили принудително имплантат. Не одобрявам постъпката му, но Мишини е крайно безкомпромисен в действията си… дано не надрасне поста си на земен сенатор. Във всеки случай, в имплантата не се съдържало копие от личността на Ланиер. Вътре открили дъщеря му, която изчезнала преди двайсетина години. Кой я е поставил там?

Корженевски отново поклати глава.

— Третият гост бе Ри Ою. Дори разговарях с него. Ланиер и Мирски не бяха особено приказливи. Но виж, портопроходецът ме изплаши. Припомни ми висшите задължения, на които сме се съгласили да служим като част от нашата отговорност пред Пътя… А именно, да го използваме по такъв начин, който би допринесъл за благо действието на всички негови клиенти. Освен това ми каза, че съвсем скоро сте щели да вдигнете някаква вълна по повърхността на Пътя, която евентуално щяла да го разруши.

— Да — рече Корженевски.

— Тези призраци очевидно могат да стигат където си пожелаят. Ланиер и Мирски си заминаха и заявиха, че повече няма да ги видим. Ри Ою оставал при нас. Каза, че работата му не била свършила…

— Предполагам — съгласи се Корженевски.

— Това отива отвъд всякакви политически предубеждения, не смятате ли? Двамата с вас заемаме ключови позиции. Аз притежавам необходимата власт, за да се намеся в осъществяването на плана. Мога, разбира се, и да пасувам, оставяйки на вас цялата работа.

— Така е, сер президент.

— Значи джартите вече не са ни врагове?

— Може би не, сер президент.

— И няма да атакуват Шишарк? Готови са да ни оставят Пътя и всичко, което той значи за тях?

— Наистина не зная. Джартът на Олми… — Корженевски млъкна уплашено. Надяваше се, че не е издал нещо, което президентът не знае.

— Зная за този проклет джарт, макар че ако питате мен, сега Олми принадлежи на него.

— И така да е, Той е изпратил сигнал до своите, че хората са влезли във връзка с някаква висша сила, която те наричат „потомствено управление“. Последния Разум на Мирски.

— Това вече го чух от Ри Ою.

— Та те сигурно повече няма да ни създават неприятности. Освен ако някъде бъркаме.

— Не мога да си представя, че джартите биха се отказали толкова лесно от нещо, което са държали в ръцете си и за което воюваха толкова упорито. Смятате ли, че ние сме в състояние да постъпваме толкова великодушно?

— Мисля, че да, сер президент. Нали го вършим за благото на Хексамона. — Това е наш дълг.

— Да, сер. Но има и по-висши задължения. Както сам казахте.

— Имате ли представа какво може да се случи с Хексамона, ако запазим новоразкритата връзка с Пътя?

— Не напълно.

— Не е изключено това „потомствено управление“, или Последният Разум, както щете, да убеди джартите, че Пътят трябва да бъде унищожен, пък дори и ако това означава унищожаването на Хексамона.

— Не зная. Мисля, че е възможно.

— Аз пък го смятам за много вероятно. — Изображението на президента се приближи към Корженевски. — Зная добре какво повелява моят висш дълг. Ние трябва да запазим Хексамона, независимо от гласа на народа. Колкото и любезни да са тези гости от края на времето и каквито и чудеса да ни представят. Съмнявам се, че сме в състояние да се противопоставяме на подобна сила.

— Така е, сер. — Корженевски сведе покорно глава. — Значи нямам друг избор. Нареждам ви да унищожите Пътя. Шишарк може ли да бъде спасен?

— За да унищожа напълно Пътя и най-вече — да предотвратя създаването му отново, — ще се наложи да разруша и Шеста кухина. А това би означавало… — Той премина в графичен и пиктира картина от Шеста кухина, в която едни срещу други се сражаваха разделените сили на Хексамона: гражданска война и пълен хаос, пред какъвто неговата родина не се беше изправяла дори по времето на Разделянето. — Такива са най-вероятните последици, ако се опитаме да унищожим Пътя. Решим ли да запазим Хексамона, ще трябва да се разделим с Шишарк. Лицето на президента потъмня.

— Защо ми трябваше да се качвам на този пост? — изстена той. — След време току-виж ни обявили за най-заклетите предатели в историята на Хексамона… Така да бъде. Ще се погрижа да бъде приведена в изпълнение и последната фаза от евакуацията. А вие предупредете военните… не мисля, че трябва да им казвате цялата истина. Нека просто знаят какво може да стане.

— Ще ги предупредя.

— Утре ще ме прехвърлят в моето ново тяло. Кога ще се заемете с разрушаването?

— Най-рано след шейсет часа, сер президент. Нека оставим на евакуацията да приключи напълно.

— Сега вече всичко е във ваши ръце. Знаете ли, сер Корженевски, надявам се никога вече да не се занимавам с подобни въпроси. — Изображението на президента почерня и изчезна, оставяйки зад себе си знак за приключване на разговора и благодарност за изпълнени задължения пред Хексамона.