Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пътят (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eternity, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 13 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ВЕЧНОСТ. 1996. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.30. Роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Eternity, Greg BEAR]. Формат: 125×195 мм. Страници: 368. Цена: 140 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички
  3. — Добавяне

75.

Земята

 

Феерията в нощното небе накара стотици и хиляди да излязат навън. В Мелбърн избухна религиозна треска и размирици: от балкона на своя хотел Карен чуваше шум, наподобяващ тътен на развълнуван поток. След инцидента в лагера й бяха наредили да си вземе една седмица почивка — неочакван подарък, който не я зарадва особено, тъй като така имаше много повече време за размишления.

Тя проследи спокойно танца на светлините в небето. Целият й живот бе преминал край подобни чудеса, а след събитията от последните две седмици почти бе готова за нещо подобно. Имаше смътната представа, че небесното сияние е свързано по някакъв начин с Шишарк, въпреки че астероидът не се виждаше никъде.

В полунощ небето се озари от нова светлина — този път Карен позна огнените пръстени на Бекмановите двигатели, които изригнаха над хоризонта на североизток. И сега не беше съвсем сигурна какво означава странната сцена, но й мина през ума, че може да е свързана с края на Шишарк.

Остана на балкона още няколко часа, почти до зори, загърната в мекото вълнено одеяло и стиснала в ръка чаша кафе.

Замисли се за това, че животът й е съсипан. Може би точно сега, преди да е станало късно, трябваше да събере сили и да организира своето собствено Възстановяване, Представи си как се преражда, как иззад завесата се появява една непозната, напълно обновена Карен Фарли Ланиер, която може би ще успее повече от нея. Андия би могла да й помогне, макар че засега тя бе почти толкова нереална и фантастична, колкото нощното небе.

Огненото сияние продължаваше да расте, заемайки все по-голяма част от небосвода, и тя осъзна, че Земята се обръща с лице към мястото, където се намираше Шишарк — ако астероидът все още съществуваше.

Така и не можа да установи втори контакт с Гари. Понякога се питаше дали срещата не е била родена от собственото й измъчено и болно въображение, но някакъв вътрешен глас бързаше да я увери, че наистина до нея е бил Гари.

Дори само това й бе достатъчно, за да се изпълни със сила. Ако божествата зад Мирски наистина бяха спасили мъжа й, осигурявайки му някакво безгранично съществувание, тогава имаше надежда всичко останало да се оправи и дори нейният живот се изпълваше със смисъл, колкото и банален да й се струваше напоследък.

Въпреки някогашните им разногласия, сега вече тя бе склонна да се съгласи с Гари — възрастта, смъртта и изобщо промяната бяха съвсем естествени неща, дори необходими, може би не за гражданите на Хексамона, но със сигурност за жителите на Земята, чиято еволюция бе преминала по други пътища.

Някой ден и тя ще си позволи да остарее и да умре. Усмихна се, като си представи как щеше да реагира на това Рам Кикура.

Пламъкът на изток се оцвети във виолетово и в единия му край изникна ослепително бял обект, който можеше да бъде астероидът. Внезапно той стана ярък като слънце и огря нощния Мелбърн в обедна светлина. Забравила за чашата, Карен вдигна ръка, за да засенчи очите си от блясъка, и се удари по окото.

Изпусна чашата и проклинайки едновременно на китайски и английски, изтича в банята, запали лампата и се втренчи в лицето си. Пред очите й танцуваха зеленикави и червени кръгове.

Ослепителното изригване не бе придружено от никакъв звук. В хотела цареше тишина, дори далечният тътен на тълпата бе утихнал. Когато зрението й се възстанови, Карен надникна навън. Небето бе съвсем тъмно. На мястото, където се бе появил Шишарк, сега се виждаше само сивкав облак, а в центъра му мъждукаше загасващо огнено кълбо, не по-голямо от нокътя на палеца й.