Грег Беър
Вечност (52)

50.

Шишарк

Какво е Павел Мирски?

Олми преустанови упражненията върху голия под на апартамента и незабавно вдигна втория обръч от бариери. Въпросът бе изникнал неочаквано, без частичните да са подавали на джарта подобна информация. Не беше нито случайна мисъл, нито заблудено ехо.

Няколко минути Олми стоя неподвижно в средата на стаята, с пребледняло лице, опитвайки се отчаяно да открие епицентъра на отекналия въпрос. Повторение не последва, но докато проверяваше щателно всички връзки между мозъка и имплантатите, той осъзна, че всъщност повторение въобще не се налага. Информацията вече беше изтеглена, ловко и неусетно, направо от източника в неговите естествени спомени.

Значи макар на пръв поглед непокътнати, бариерите бяха преодолени.

В стаята бе толкова мрачно, че му заприлича на гробница. За един кратък миг Олми обсъжда идеята да взриви сърцето и имплантатите, но почти веднага си даде сметка, че не е в състояние. Всички командни връзки бяха прекъснати. Можеше да умре само ако скритите детектори в имплантатите засекат нещо нередно. Къде беше частичният? Нима всичко е било абсорбирано от противника, включително и информацията за защитните системи?

Второ уточнение — дали Павел Мирски е човек като теб, или е управление със свои цели?

Олми закри с плътна завеса мислите си, все още изпълнен с надежда, че не всичко е загубено. В действителност нямаше абсолютно никаква представа какво се е случило и какъв е размерът на пробива.

Открих значителни количества скрита информация, най-вече образи и цветове — продължи гласът. Изглежда, че обсъждаше всичко това само със себе си, а Олми бе неволен свидетел. Чувстваше се като капитан на кораб, чийто екипаж неочаквано и необяснимо е бил обладан от демони. На „мостика“ уж цареше спокойствие, но достатъчно беше да надникне на палубата, за да осъзнае, че корабът вече не му се подчинява.

Ти не си управление, нито пък целеви възложител. Дали не си команден наблюдател във временна форма? Не. Ние знаем, че ти си обикновен изпълнител, комуто са били дадени извънредни привилегии. Но не е и това. Направо изумително. Ти сам си си позволил тези привилеги.

Олми осъзнаваше ясно, че е допуснал ужасна грешка. До момента всички негови защитни системи бяха преодолени безпрепятствено. Оказа се, че не само е подценил джарта, но и лековерно е надценил възможностите си.

Отново за Павел Мирски. Никъде в паметта ти не откриваме нищо, което да е като него. Павел Мирски е уникално и изненадващо явление. Какво е неговото послание?

В един кратък момент на измамни надежди Олми помисли, че ако позволи на джарта да получи съобщението, ще спечели няколко ценни секунди, през които би могъл да си възвърне изгубения контрол и да се самоунищожи. Той се приготви и внимателно разкри достъпа до историята на Мирски.

Но джартът нито за миг не разтвори невидимата ръка, с която го стискаше. Докато Олми се бореше с нарастващото чувство на отчаяние и страх, джартът продължаваше разсъжденията си за Павел Мирски.

Мирски отдавна вече не е нито от твоя ранг, нито от твоята система. Той не е човек, какъвто някога е бил, той се връща при вас с послание, но вие нямате представа как го е направил. Ние също го очаквахме, ала той се появява при вас; може би едновременно е посетил и моята раса, макар това да не ти е известно.

Мирски е пратеник, изпълнител от потомственото управление.

Олми се опита да овладее надигащата се в него паника и да си възвърне изгубеното спокойствие. Всичко бе станало толкова бързо, почти светкавично, без сянка от предупреждение, без да осъзнае, че двамата са разменили ролите си. Сега той бе затворникът, неговата личност бе разделена на части и подложена на щателен анализ от джарта. С малкото, което му бяха оставили, той се помъчи да събере във фокус всички свои спомени, но откри, че достъпът до повечето от тях е блокиран от нашественика. За джарта присъствието на Павел Мирски имаше изключително важно значение.

Съпротивата ти е безпредметна. Аз се разпространявам все по-широко с всяка твоя поредна, проверка на състоянието.

— Оставям се под твой контрол — предаде се Олми. Добре. Ти се боиш заради онова, което ще направя с твоята раса. Вярно, че първоначалната ми задача бе да нанеса максимална вреда на вашата цивилизация. Но сега тази задача е отменена. Новината за пристигането на съобщението от потомственото управление е много по-важна, отколкото нашият конфликт.

— Как успя да преодолееш бариерите? Безсмислено любопитство. Не те ли интересува същината на пратеника Мирски?

Олми потисна желанието си да закрещи.

— Интересува ме. Учуден съм и,съм заинтригуван. Все пак, как съумя да минеш през бариерите?

Представата ви за значението на определени алгоритми е доста непълна. Пропуск, който сигурно произтича от характера на вашето развитие. Всъщност държа те под контрол вече доста продължителен период.

— Играел си си с мен значи.

Заслужава ли нещо друго един провалил се >аматъор<? Ти не притежаваш необходимия ранг, за да се отнасям към теб с уважение. Въпреки това ще се старая да бъда точно толкова любезен, колкото бе и ти с мен.

При други обстоятелства Олми сигурно щеше да си помисли, че се намира в най-тежкия и позорен миг от живота си. Ала, изглежда, джартът го беше лишил от възможността да прави подобна преоценка. Той почувства само някаква неясна потиснатост и безнадеждност. Беше като душа, лишена от тяло и воля и захвърлена в някакъв ужасяващ задгробен живот, където е обречена на вечна неподвижност.

Скоро ще получа възможност да. предам тази важна информация на командния наблюдател. Ако ми помогнеш, ще ти позволя да интегрираш отделните части на съзнанието си и ще можеш да присъстваш изцяло на този важен момент.

— Няма да сътруднича, ако възнамеряваш да причиниш зло на моя народ.

Не бих могъл да навредя по никакъв начин на същества, които са сродни с пратеника. След като сте се озовали на това по-висше равнище, според нашите закони вие вече не подлежите на съхранение и подготовка. Сега вие сте изпълнителите на потомственото управлени.,

Макар и разделен на множество несвързани помежду си части, Олми не преставаше да анализира информацията, която получаваше. Все пак не беше склонен да приеме безрезервно идеята, че джартът вече не възнамерявал да атакува Хексамона… Още повече след признанието, че именно с такава задача е бил прехвърлен тук.

— Какво искаш от мен? — попита той,

Ние трябва да се завърнем в Пътя. Налага се да информираме командния наблюдател.

Олми осъзнаваше, че няма почти никакъв избор. Положението му беше безнадеждно — джартът го беше надиграл по всички пунктове. Изникваше въпросът дали с течение на времето същата съдба няма да сполети и цялата човешка раса. А може би просто преувеличаваше заради собствения си провал?