Грег Беър
Вечност (6)

4.

Земен Хексамон, Аксис Евклид

 

Пътуването из Градската памет на Аксис Евклид беше кратко. Олми избра една встъпителна връзка и въведе своето пълно копие в матричния буфер, където да изчака достъп до централните ясли.

Ако някога въобще беше изпитвал родствена връзка с друго същество освен Корженевски, това беше Тапи, синът му. Познаваше огромен брой деца от яслите на Градската памет, в някои случай като наставник, в други като съдия, но малцина от тях можеха да се сравняват по качества с Тапи и Олми знаеше, че преценката му в никакъв случай не е повлияна емоционално. За по-малко от пет години интензивно обучение в Градската памет младежът беше показал невероятни темпове на развитие, Олми не се съмняваше, че момчето ще бъде сред първите, определени за отелесяване, макар изпитът да не беше от лесните.

Остана подразнен от намека на Рам Кикура, че отдавна не се е срещал с Тапи, защото знаеше, че и без да му натяква, е готов да го стори веднага, щом се удаде подходяща възможност. Което обаче означаваше да пожертва поне малко време от безценните си изследвания…

Да си баща никога не е било лесна работа.

Двамата се уговориха да създадат Тапи преди седем години, две години след официалното пенсиониране на Олми. По онова време противоречията между орбиталните тела и земните все още изглеждаха дребни и напълно преодолими, Възстановяването вървеше с пълен ход и двамата сметнаха, че е настъпил подходящият момент да създадат и отгледат свое дете. Заедно проектираха всички негови характеристики, като отхвърлиха единодушно надеритската мода за свободно от външна намеса създаване и дори за естествено раждане. Рам Кикура му бе заявила с женска чувственост, която тогава бе поразила Олми със силата и убедеността си: „Нито майката, нито бащата се създават след няколко часа на болезнени мъки и съзнанието за несъвършено физическо съществуване…“

Първо се запознаха подробно с всички класически трактати върху душевността и използваха някои от предложените примери за да изградят желаната от тях матрица. След това, за период от осем дни (или почти година в многократно ускореното времепротичане на паметта) двамата съчетаха своите Загадки, избирайки и отхвърляйки различни фрагменти от мисловните си структури и качества, и накрая наложиха получения резултат върху матрицата, създавайки по такъв начин една нова личност, която възнамеряваха да нарекат „Тапи“. Името идваше от Тапи Селинджър, писател от двайсет и втори век, пред когото и двамата се прекланяха.

Някои от заченатите в Градската памет личности имаха до шест родители. Тапи разполагаше само с двама, а според предварително програмираната сексуална ориентираност се отнасяше към лицата от мъжки пол. Беше се родил, или по-точно преминал в активно състояние, точно преди шест години, в присъствието и на двамата си родители. Изображението му по онова време беше на шестгодишно полинезийско момче — за това настоя Рам Кикура, тъй като в младостта й децата с полинезийски и етиопски черти се смятаха за най-красиви сред всички хомоморфи. През първата година от съзряването му Рам Кикура и Олми се стараеха да го държат под непрестанно наблюдение и напускаха Градската памет само за най-неотложните си задължения, които не бяха кой знае колко. Бяха създали няколко въображаеми среди за обитаване, почти като приказни светове, където Тапи израстваше и едновременно опознаваше различните исторически епохи — макар и симулирани.

Най-чудното при Градската памет беше гъвкавостта на въображаемата реалност. Като се имаха предвид огромните възможности на библиотеката на Хексамона — неделима част от общата информационна среда, — конструкцията на симулирана обкръжаваща среда беше въпрос на минимални усилия и време. Така Тапи имаше възможност да черпи непосредствено от мъдростта на различни исторически времена и същевременно да изучава достиженията на най-прочутите учени и художници.

А след това възникнаха първите трудности, но не с Тапи, а с Хексамона. Политическите ветрове смениха рязко посоката си и някои дори започнаха да говорят за отваряне на Пътя. Партията на неогешелистите бързо набираше мощ и открито отхвърляше прогностичните теории на надеритските политически съветници. Почувствал хладния повей на историята, Олми се постара да вземе предпазни мерки…

Следващите няколко години той прекарваше все по-малко време с Тапи, отстъпвайки бащинските си задължения на временно въведени в паметта частични. Рам Кикура също беше по-заета отпреди, но намираше време да се среща лично със сина си. В нито един случай Тапи не беше изразил недоволство от тази промяна, но Олми разбираше, че момчето съжалява и дори го боли.

Най-сетне матричният буфер му осигури достъп и оригиналът на Олми беше прехвърлен директно в яслите на Градската памет. Тапи вече го очакваше. Външният му вид, създаден вече по негов проект, не се отличаваше съществено от първоначалната идея на неговите родители — ето ги устните на Олми, изящния нос и изпъкналите скули на Рам Кикура, лицето, издаващо вродена интелигентност и любопитство към всичко, което става наоколо. Двамата се прегърнаха — нищо повече от електрическо съединение между материалните и душевни смеси, еквивалент на интимна прегръдка между баща и син от по-ранни времена, а сега съвсем естествен жест за обитателите на Градската памет. От тази прегръдка Олми измери степента на развитие на сина си, а Тапи на свой ред получи солидна доза бащино одобрение,

Пиктите и разговорът бяха ненужни средства за общуване в Градската памет, но все още се налагаше да прибягват до тях, тъй като директният мисловен контакт бе твърде трудоемък и отнемаше много време. Използваха го само когато се налагаше детайлно обсъждане.

— Радвам се, че дойде, татко — заговори Тапи. — Май взех да омръзвам на твоите частични.

— Съмнявам се — отвърна Олми.

— Непрестанно ги проверявам доколко съвпадат с теб.

— И съвпадат ли?

— Да, но това ги дразни…

— Трябва винаги да си любезен с частичните. Нали знаеш какви ужасни клюкари са.

— Значи не си се свързвал с тях?

— Още не. Исках лично да видя докъде си стигнал. Тапи му показа няколко свои проекта за тялото, което се надяваше да одушеви. Възнамеряваше да го снабди със собствен енергетичен източник, но без да прибягва да употребата на талситови материали, които в последно време бяха особено дефицитни. В резултат тялото му нямаше да може да съществува твърде дълго, без да приема хранителни вещества, но и това не беше съвсем зле в трудните времена, в които живееха. Във всеки случай идеята беше практична.

— Какво мислиш? — попита той.

— Много добре. Получи ли разрешение от съвета?

— Предварително.

— Ще получиш и окончателно. Изключително елегантна адаптация — каза Олми и наистина го мислеше. Почти съжали, че не разполага с още едно превъплъщение, за да го опита сам. А толкова дълго бе живял с помощта на талситовите части…

— Как мислиш, ще отворят ли Пътя?

Олми отвърна с мисления еквивалент на намусване.

— Да не прибързваме. Разполагам само с няколко паметови часа и не ми се иска да ги прекарам в обсъждане на политиката. Предпочитам да узная какво е научил междувременно синът ми.

Ентусиазмът на Тапи беше експлозивен.

— Чудесни неща, татко! Някога изучавал ли си Мерсовински структури?

Беше ги изучавал, много отдавна и съвсем за кратко, но ги намираше за досадни. Последното реши да спести за себе си.

— Направих някои забележителни заключения — продължаваше Тапи. — В началото ги смятах само за досадни абстракции, но след това ги включих в анализа на синтетична ситуация и стигнах до невероятни изводи. Оказа се, че позволяват да се извършва изключително сложно прогностическо моделиране. Поведението им е като на самонагаждащи се алгоритми за социално сондиране и планиране… могат да моделират дори личностни взаимоотношения!

Тапи го покани в личния си буфер.

— Сам го декорирах — похвали се той. — Ти си първият, който го посещава. Никой от съседите ми не успя да го повтори. И това ако не е комплимент…

Действително беше така. Декорите на личния буфер в яслата бяха почти толкова чувствителни и възприемчиви на външно влияние, колкото лед върху огън. В случая, от гледна точка на Олми, декорът представляваше изтощителна поредица от мисловни тестове и демонстратиционни алгоритми и беше много по-сложен от всичко, което би могъл да създаде той самият.

— Поисках да ме освободят от някои уроци — обясни Тапи. — За да имам достатъчно време за заниманията си с Мерсовинските структури. Използвах ги, за да анализирам някои от събитията навън.

— Така ли? И какво научи?

Тапи изобрази една назъбена и прекъсната крива.

— Наклонът на графиката символизира бремето, под което се намира Хексамонът. Обществото ни вече не е щастливо. Било е такова навремето, докато сме живеели в Пътя. Сравних настоящето недоволство с психологическите профили на носталгия за предишния начин на живот при естествено родените хомоморфи. Малкото имитира голямото. Алгоритъмът сочи, че като цяло Хексамонът желае да се завърне в Пътя. Опасявам се, че учителите ми не бяха особено доволни от тези изводи. Казаха, че били твърде сурови.

— Това, което всъщност казваш, е, че ние всички мечтаем да се завърнем в утробата. Така ли? Тапи се съгласи с неохотна усмивка.

— Само че не бих се изразил толкова неточно. Олми разглеждаше насечената крива със смесица от родителска гордост и притеснение.

— Мисля, че работата ти е чудесна. И това не е само бащинска похвала.

— Значи смяташ, че предсказанията ми са верни?

— В известни граници.

— Може и да прозвучи глупаво, но… аз смятам и че имат висока прогностична стойност. Те ме подтикнаха да променя намеренията си за по-нататъшно обучение. Смятам да специализирам в отбранителната политика на Хексамона.

— Какъвто бащата, такъв и синът — промърмори Олми, стараейки се да прикрие вълната от гордост и тъга, която го бе заляла.

— Запознах се подробно с историята на твоя живот, татко. Наистина заслужава възхищение. Смятам, че е мой дълг да продължавам в същия дух. — Той се обгради с пламенно сияние, показващо ентусиазма, му, после неочаквано го замени с черната униформа на отбранителните сили. — Решил съм да постигна максимално висок пост във военната кариера. При това за не повече от стотина-двеста години активна служба. Питам се, защо никога не си проявявал интерес към управлението.

— Щеше да разбереш, ако беше изучавал внимателно живота на баща си.

— Старите възгледи. И старите навици. Войникът си остава войник. Всеки — достоен за своя пост.

Олми кимна. Заключенията на Тапи бяха съвсем верни.

— Но с твоите способности… не смяташ ли, че през последните години хората от управляващите среди системно са те подценявали? Сигурно се успокояваш с мисълта, че се дължи на тяхната собствена политическа деградация… Но аз мисля, че причината е в подсъзнателното ти желание да въздействаш и променяш историята.

„На мен се е метнал — помисли си Олми. — Бърз и право в целта.“

— Да оставям край теб частични-е като да наредя на стадото да пази вълка.

— Благодаря ви, сер.

— Мисля, че си прав във всичките си заключения. Но стъпиш ли на стълбата на политическата йерархия, ще трябва да потиснеш всички свои желания и възгледи също както направих аз. Най-трудният път към върховете на властта минава през отбранителните сили.

— Зная, татко. Там се изисква строга дисциплина и самоконтрол. Между другото, одобряваш ли идеята за отварянето на Пътя?

Няма спасение, даже в яслите. Олми въздъхна.

— Аз само наблюдавам и служа, Тапи се засмя.

— Липсваше ми, татко. Дори най-добрите частични нямат блясъка на своя оригинал.

— Искам… да ти се извиня — каза Олми. — Заради минали и бъдещи постъпки. Предстои ми важна задача, която ще ми отнеме много повече време, отколкото предишната.

— Пак ли работиш за отбранителните сили?

— Не. Задачата е лична. Възможно е обаче да те посещавам дори по-рядко, отколкото през изминалите години. Искам да знаеш, че се гордея с теб и че се възхищавам от твоето бързо израстване и съзряване. Двамата с майка ти сме изключително доволни.

— Гордееш се със своето отражение — произнесе с нескрита горчивина Тапи,

— Ни най-малко — възрази Олми. — Ти си много по-сложен и организиран, отколкото всеки един от нас. Ти си най-добрият от трима ни. Моето отсъствие не беше признак на неодобрение… нито пък стана по мое желание.

Тапи го слушаше, този път усмихнат.

— Вече изразих съгласието си да бъдеш отелесен — продължи Олми. — И съм готов да поема пълна отговорност пред Хексамона за всички твои действия. Майка ти също.

— Благодаря — рече Тапи. — Благодаря ти, че ми вдъхна увереност.

— Ти вече не си наше творение. Дойде време сам да поработиш върху себе си. Решението ти да служиш в отбранителните сили заслужава уважение. Ще се опитвам Да те навестявам… — „Честността — помисли си той — е най-добрата политика.“ — Но това едва ли ще става често.

— За мен ще бъде чест — кимна Тапи.

— Не се съмнявам. — Олми огледа декора. — Разкажи ми сега за тези Мерсовински структури. Искам да разбера как точно си стигнал до твоите изводи.

Тапи се зае да му показва.

Олми напусна Аксис Евклид след шест часа. Беше един от тримата пътници в совалката за Шишарк.

Не му беше до разговори. А и останалите пътници не му обърнаха никакво внимание.