Грег Беър
Вечност (20)

18.

Гея, Александрия, Локхийски нос

В личните си покои Клеопатра Двадесет и първа посрещна с топла усмивка младата жена. Изглеждаше изморена. Белегът, разсичаш лицето й, сякаш беше подпухнал.

— Научих, че в Музейона не са се отнасяли към теб с необходимото уважение — поде Клеопатра, седнала зад една ниска кварцова масичка, изпъстрена с орнаменти на цветя. — Моля те да ми простиш за това и да проявиш разбиране.

Рита кимна, но не знаеше какво да каже и реши да остави разговора на царицата. Клеопатра изглеждаше развълнувана, дори неспокойна.

— Очаквах да помолиш за аудиенция и веднага се съгласих — продължи тя. — Патрикия, твоята покойна баба, изглежда, смяташе, че съм престанала да й вярвам. — Тя се усмихна отпаднало. — Може и така да е било. Лесно е да загубиш вярата си в някого в този свят на разочарования. Но нито веднъж не съм се съмнявала в думите й. Защото исках да вярвам в онова, което казваше. Не зная разбираш ли за какво говоря?

Рита осъзна, че мълчанието й може да бъде взето за неуважение към царствената особа, и побърза да кимне.

— Да, разбирам.

— От това, което ми казаха, заключих, че не си живяла през цялото време с Патрикия.

— Така е, царице.

Клеопатра махна с ръка да изоставят формалностите, сетне втренчи поглед в Рита.

— Тя избра ли те за нещо?

— Да.

— За какво? — Този път нетърпението й беше съвсем очевидно.

— Научи ме да боравя с Инструментите. И ми ги завеща.

— Ключицата?

— Нея също, царице.

— Резултатите отново ли ще са разочароващи?

— Ключицата показва наличието на нова врата, Ваше Императорско Величество. Отворена е отпреди три години.

— Къде?

— В степите на Северна Рус, западно от Каспианско море.

Царицата се замисли, свъсила вежди. Белегът й бавно избледняваше.

— Не е лесно да се стигне дотам. Някой друг знае ли за това?

— Не мисля, царице.

— Имаш ли представа накъде води вратата? Рита поклати глава.

— Няма ли поне нещо… по-убедително от тези ваши врати?

— В какъв смисъл, царице?

— Питам от съображения за сигурност. Ако разпоредя да бъде подготвена експедиция, преодолявайки немалко дипломатически пречки за посещаването на Северна Рус, и накрая се провалим… искам да кажа, ако там няма нищо, само една дупка…

— Не мога да ви дам никакви гаранции, царице. Клеопатра поклати тъжно глава, после се усмихна.

— Нито пък баба ти. — Тя въздъхна дълбоко. — Вие двете имате невероятен късмет с царица като мен. Ако беше някой друг, по-интелигентен и по-практичен, въобще нямаше да ви изслуша.

Рита кимаше унесено и се подготвяше за предстоящия отказ.

— Имаш ли поне малка представа какво ще срещнем от другата страна на вратата? Що за хора живеят там?

— Тя ще ни отведе в Пътя.

— Ах, огромната водосточна тръба на Патрикия.

— Да, царице.

Клеопатра се изправи, докосна неволно с пръсти белега и отпусна стегнатата си челюст,

— От какво се нуждае твоята експедиция? Освен онова, което ми беше заръчала Патрикия?

— Нищо повече.

— Поне разходите няма да са големи. Надявам се, че с Инструментите всичко е наред. Родоските механикоси ги поддържаха редовно, нали?

— Те не се нуждаят от поддръжка, царице. Освен периодичната смяна на батериите.

— Смяташ ли, че ще можеш да водиш експедицията?

— Мисля, че такова беше и желанието на Патрикия.

— Ти си много млада.

Виж, това не можеше да отрече.

— Е, ще се справиш ли?

— Така мисля.

— Баба ти беше по-ентусиазирана. Не би се поколебала да каже „да“, дори ако мислеше обратното.

И този път Рита предпочете да не отвръща. Клеопатра поклати бавно глава и заобиколи масата.

Спря до креслото на Рита и постави ръце на облегалката.

— От политическа гледна точка това е чиста глупост. Рискуваме война с Рус и сериозни вълнения в парламента, щом узнаят… Знаеш ли, някаква част от мен продължава да се бунтува срещу присъствието ти тук и онова, което така ненастойчиво искаш. Но другата част, онази, от която така умело се възползваше баба ти…

Рита преглътна, опитвайки се да скрие нарастващото си треперене.

— Вече раздадох няколко плесници за начина, по който са се отнесли с теб в Музейона. Което означава, че искам или не, застанала съм на твоя страна. Но моите желания са едно, ’а тяхното осъществяване… Знаеш ли, наистина мечтая да откриеш нещо… нещо ново, различно, дори опасно. Нещо, което да стои над всичките тези интриги, низки страсти и омраза. — Тя се наведе и приближи лицето си до Рита. — Ти какво ще заложиш?

— Да заложа, царице?

— Питам за гаранции?

— Никакви — отвърна Рита и почувства, че сърцето й замира.

— Абсолютно никакви?

Рита пое уплашено дъх и отвърна с притихнал глас:

— Освен живота си, императрице. Неочаквано Клеопатра се засмя, изправи се, хвана Рита за ръцете и я дръпна, сякаш я канеше да танцуват.

— В тебе наистина има нещо от нея — каза тя. — Ще ми покажеш ли вратата?

Рита отпусна изтощено рамене и кимна бавно.

— Донеси тогава тази твоя ключица и да видим. Така правеше и баба ти. Много се забавлявах.