Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пътят (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eternity, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 13 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ВЕЧНОСТ. 1996. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.30. Роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Eternity, Greg BEAR]. Формат: 125×195 мм. Страници: 368. Цена: 140 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички
  3. — Добавяне

23.

Шишарк

 

Само час след като напусна хранилището и пое към гарата, Олми вече беше в Четвърта кухина. Влакът пресече едно широко гладко езеро с кристално чиста вода и го остави на Северния остров, в отсамния край на кухината. Тук Олми нае транспортьор, кара десетина километра по един изоставен черен път и накрая се озова в гъста иглолистна гора.

Дълбоко под повърхността на имплантираната памет, изолиран напълно от своя „оригинал“, наскоро създаденият частичен осъществяваше изключително предпазливо изследване на съзнанието на джарта.

След тричасово пътуване Олми стигна подножието на една стара, почти хилядолетна кедрова гора. Никога досега не беше се чувствал толкова откъснат от човечеството, дори в онези далечни времена, когато се беше посветил изцяло на изучаването на нечовешка психология. Мис лите му най-често го отвеждаха към Тапи и Сули Рам Кикура. Съмняваше се, че пътищата им някога отново ще се пресекат.

Слезе от транспортьора и доближи едно от дърветата. Плъзна ръка по грапавата червеникава кора, сякаш за да установи дали нещо не го свързва с дървото. Ала истината беше, че в момента не се чувстваше привързан към никого и към нищо и това го безпокоеше. Съществуваше известна вероятност регулиращите механизми на имплантатите да не функционират както трябва, вследствие на което щяха да се проявят известни нарушения в душевното му състояние. За всеки случай Олми нареди да се извърши проверка за работата им, както и за състоянието на основното съзнание и връзката му с допълнителните имплантати.

Всичко беше в нормални параметри.

Освен засилената стресова реакция заради огромната опасност.

Тези гигантски дървета, които го заобикаляха,бяха преживели астероидния катаклизъм след Разделянето. Бяха издържали краткия период на безтегловност, придружен от потоп, хаотични промени на времето, а след това дълги години, през които никой не се бе грижил за тях. И въпреки това изглеждаха по-здрави от всичко наоколо. Защо не можеше да вдъхне поне мъничко сила от тях?

Защо въобще нищо не чувстваше?

Иззад преградите, делящи го от имплантираната памет, достигна поредния текущ доклад. Частичният го уведомяваше за успешно осъществено проникване в съзнанието на джарта, този път в областта на културните и лични спомени. Освен това частичният разменил предпазливи „поздрави“.

Олми седна, облегна се на дървото и въздъхна уморено. Диалогът започваше малко по-рано, отколкото беше очаквал. Поне за момента джартът, изглежда, смяташе, че сътрудничеството може да му е от полза. Не след дълго Олми щеше да е в състояние да определи каква част от дешифрираните спомени на извънземния са автентични и кои са създадени изкуствено, но вече нямаше съмнение, че джартът прави всичко възможно да не издава никаква съществена информация за своята раса. Ситуацията, в която се намираха, беше повече от странна — всеки ход на едната и другата страна и всяко откритие бяха абсолютно непредвидими… а и Олми все още нямаше никаква представа нито за психологията на джарта, нито за това на какво е способен.

След като частичният приключи с прехвърлянето на поредната информация до Олми, той остана още известно време в подножието на вековното дърво, като виждаше едновременно гората наоколо и

огромни призмовидни джартови поточни кораби, движещи се с величествена флегматичносгп над новозавладените участъци от Пътя

(отново на няколко зрителни нива, но сега в по-добър ред, без предишната нервност)

и подскачащи рояци от обслужващи машини и малокалибрени превозни средства, които сноват между поточния кораб и широките изпъкнали платформи на пода.

Олми се сепна, върна отново последната картина в съзнанието си и с изненада установи, че под най-близката платформа се вижда обърнато наопаки изображение на повърхността на някаква планета. Единственото възможно обяснение беше, че вратите на джартите не бяха кръгли отвори като при хората, а цепнатини в повърхността на Пътя с дължина няколко километра. Не биваше да забравя и възможността всичко, което получава, да е само илюзия, съзнателно подготвена дезинформация. Един от начините за проверка бе да попита Корженевски възможни ли са теоретично подобни продълговати врати-цепнатини в повърхността на Пътя. Но дори тогава не беше изключено останалите детайли да са били видоизменени…

Още един спомен:

смесване с други същества (Джарти? Техни клиенти?)

е плътна зелена течност, заобиколени от дребни сребристи червеи, които от време на време се притискат, а сетне се откъсват, заедно с повърхностния слой кожа, Някои от съществата имат тела, подобни на джарта в хранилището в Пета кухина, други са плоски чернобели „скатове“ с ресни по края, носени от силното течение, или трикраки симетрични „морски звезди“ с подвижни челюсти и множество пръсти на края на всеки от лъчите, влачещи зад себе си безцветни кореноподобни тръби…

Всичко това малко приличаше на кошмарна картина от морското дъно, само дето Олми не намираше никакъв смисъл в нея.

Имаше и други изображения, повечето твърде кратки, за да оставят какъвто и да било спомен. Олми ги прехвърли в паметта за по-обстойно изследване и се зае с размяната на „поздрави“.

Частичният: (Повторение на изображението от момента на залавянето и поредицата от събития, свързани с възвръщането на съзнанието на джарта)

Джартът: > Аз съм извън обсега на настоящата цел? Уточни местонахождение на целевия възложител и на конкретната задача. <

Частичният: Ти си > извън обсега на < твоята раса.

Джартът: > Определи статус настойник/син. Определи наличието на команден наблюдател. <

Частичният: > Невъзможност за определяне на статус настойник/син. Команден наблюдател отсъства. Ти си пленен и подложен на, разпит. <

Джартът: > Определи текущ статус пленен.<

Частичният изпрати дълъг списък с въпроси. На пръв поглед събитията се развиваха в успешна насока. Частичният предаде още една кратка размяна:

Джартът: > Сътрудничество и размяна на информация за статуса? Замяна на командния наблюдател и управлението?<

Това вече приличаше на капитулация. Олми си отбеляза фразите „целеви възложител“, „команден наблюдател“ и „управление“. Вероятно при джартите те съответстваха на отделните нива в обществената йерархия. Частичният беше приел условията, предложени от джарта за разширяване кръга на разменена информация. В момента се уточняваха границите и методите на работа, но нито една от преградите не беше вдигната, освен за кратко, при изпращане на периодичните съобщения.

Олми зарови пръсти в меката почва и вдигна глава към клоните. Всички негови защити бяха в положение на бойна готовност. Напълно възможно беше джартът да се подготвя за нова атака.

Изглежда, противникът си даваше сметка, че този път няма да е толкова лесно. След като не успя нито да убие, нито да подчини Олми, той очевидно обмисляше нова тактика. Каква щеше да е тази тактика, Олми все още не знаеше.

По-важното беше, че е започнала размяна на информация.