Грег Беър
Вечност (67)

65.

Седма кухина

Този път проходът между Шеста и Седма кухина бе почти пуст, в раковината бяха дошли само Корженевски и двама представители на военните — в телесните си форми. Пред и зад раковината бяха монтирани мощни тракционни проектори, готови да вдигнат силови заслони при първия сигнал за опасност. Към генераторите бяха поставени специални аварийни прекъсвачи, които щяха да позволят на Корженевски да дестабилизира връзката и по такъв начин да прекрати осъществената комуникация между Пътя и Шишарк.

Въпреки всички предпазни мерки Корженевски се чувстваше неспокоен. Какво щяха да предприемат този път джартите? Нещо още по-страшно, с което да не успеят да се справят?

Беше съвсем като игра на шах с по-силен и по-умен противник, само дето животът на всички им бе поставен на карта.

Възможно бе, разбира се, посрещането този път да е съвсем различно — ако посланието на Олми бе достигнало целта си. Не можеше да разчита на това — изригването на енергийния протуберанс бе започнало веднага след осъществяването на връзката, което означаваше, че съобщението може въобще да не е преминало, Ако е имало кой да го получи.

Корженевски се настани зад пулта и придърпа ключицата. Позволи си няколко секунди за съсредоточаване, а сетне бавно потъна в транса на свръхкосмическото възприятие, преживявайки отново величието, хаоса И красотата на търсенето на Пътя.

Този път го откри много по-лесно. Вътре в сензорната симулация, създавана от ключицата — един не напълно реален свят, където обикновените човешки възприятия значеха твърде малко — Корженевски описа няколко кръга край прекъснатия сегмент от Пътя. Макар и оформен като гигантски коридор, погледнат от това измерение той не можеше да бъде разделен на „външна“ и „вътрешна“ част, също както вселената, в която обитаваше Корженевски.

Следващата задача беше да се определят точните координати за осъществяване на връзка.

Ключицата и машините в Шеста кухина извършиха всички необходими приготовления.

За Корженевски обкръжението на астероида изглеждаше лишено от материалност, като дим, като спомен от предишен живот.

Никакви енергийни камшици този път — връзката изглеждаше напълно стабилна. Веднага след проникването отсреща той изпрати няколко дистанционни монитори, които предадоха първото визуално изображение.

На това място Пътят бе съвсем пуст — също както и на сто километра в северна и южна посока. Почти веднага се върнаха отраженията и на радарните сигнали, от които научи, че са отворили вратата приблизително на хиляда километра от прекъснатия край на Пътя.

Пътят беше празен в тази посока, както и в северна — на около петстотин хиляди километра.

Корженевски отново излъчи сигнала на джарта, почака няколко секунди и го повтори. Отговор нямаше.

Но и пустотата беше достатъчно многозначителна… дори гостоприемна, ако така бяха решили джартите.

— Имаме предмостие — обърна се Инженерът към военните наблюдатели. — Пътят е съвсем празен — поне до 5х5.

Изтегли дистанционните монитори и прекъсна връзката. Бяха се уговорили, че при подобни обстоятелства ще преминат незабавно към отварянето на пълноценна врата между Пътя и Седма кухина.

Силите на отбраната вече бяха излезли на позиция, готови да осигурят предмостието на Хексамона.

Корженевски отдъхна няколко минути, съсредоточи се и се зае с отварянето на вратата.

Млечнобялата точка светлина се появи отново и бързо разцъфна като бледо цвете, изпълвайки пространството на Седма кухина с призрачни сияния — отблясъци от разкривените подпространства, които заобикаляха отворения между тях коридор. Цветето бързо потъмня и се измести встрани.

Острият ръб на Седма кухина неочаквано се оцвети в бронзово. Пътят изпълваше празнината на кухината по-бързо, отколкото беше в състояние да го следи невъоръжено човешко око.

Инженерът не мърдаше от централното място в раковината, неразривно свързан с ключицата, изчакващ окончателното доказателство за своя успех — издължаването на сингуларната и свързването й с централната ос на астероида.

Знаеше точно къде сингуларната ще преустанови своето напредване — на деветнадесет сантиметра от местоположението на ключицата, която държеше в ръцете си и чийто ориентировъчен полюс се подаваше отвъд тракционната стена на раковината.

Не след дълго забеляза и предния фронт на приближаващата се сингуларна — приличаше на причудливо изкривено огледало, бавно и неумолимо растящо пред погледа му. Вътре в симулираното пространство на ключицата тя наподобяваше огромна по размери динамично напрегната сила, концентрираща в себе си цялото материално напрежение от съществуването на Пътя. Малцина от неговите колеги бяха в състояние да възприемат необятната сложност и противоречивост на сингуларната.

Сингуларната избута назад стената на тракционния мехур, който я обгърна и засия в синкава светлина. Тъпият й край продължаваше заплашителното си настъпление към него, отразявайки в гротескно разкривени измерения картината на неговия свят, и спря — точно както беше предвидил — на една длан разстояние от полюса на ключицата.

Корженевски отлепи ръце от ръкохватките. Огледа се, но не видя никъде Ри Ою, макар че долавяше, присъствието му през цялото време на свързването. В същото време машините на отбранителните сили вече обливаха с невидимите си лъчи вътрешността на Пътя, търсейки дори най-малките следи за присъствие на друга цивилизация,

— Връзката е стабилна — докладва Корженевски. — Пътят е отворен.