Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (43)

Глава 43

Бен

Бен мислеше, че косата на Джема изсъхва на малки златисти спирали и тя прилича на хубавко пуделче, но не можеше да й го каже, защото знаеше, че ще го приеме неправилно и ще се обиди. Беше научил по трудния начин, че трябва да бъде внимателен с нея, а сега вече знаеше, че под тревожната външност на лекаря се крие сърцето на чувствителна жена.

Тя облиза соса на спагетите от устните си. Устни, забеляза той с нежност, които се повдигаха леко в ъгълчетата по онзи забележително сладък начин, който й даваше вид, че се усмихва, дори когато беше побесняла от яд. Прониза го острието на страстта и отново поиска да я целуне, да я държи в прегръдките си. В този момент не даваше и пукната пара за вила Пиачере и за водата. Не се интересуваше дори дали тя е виновна за повредата.

— Какво следва? — запита Джема и той се засмя.

Наслаждаваше се на ентусиазма й.

— Какво ще кажеш за салата? — Тя поклати глава. — Окей, тогава агнешка пържола за теб и свинска — за мен.

— И аз искам свинска. — Присвитите й сини очи бяха засмени и той й се усмихна в отговор.

— Келнер! — каза той. — Две свински пържоли, моля.

После наля останалата част от виното в нейната чаша и поръча втора бутилка. Тя повдигна вежда.

— Мина доста време, откакто мъж се е опитвал да ме напие.

— Не се опитвам да те напия, Джема.

Вярно беше. Той не я искаше пияна. Искаше я с будно съзнание, усмихната, притискаща се в него, готова за любов.

Двете американки матрони станаха, за да си тръгнат.

— Молим ви, извикайте ни такси — казаха те на управителя.

Той сви рамене, вдигна ръце с дланите нагоре и каза:

— Съжалявам, синьори, но вали. Няма таксита.

Бен и Джема се спогледаха усмихнати.

— Харесва ми да си ги представям как вървят пеш в бурята — прошепна тя — и пристигат в хотела в точно същия вид, в който ние влязохме тук.

— Нещо като: „Я да ви видим сега!“, а? — каза той и тя се засмя високо, като че ли той беше най-остроумният човек в Италия. А Бен си помисли: „Господи, мога да се влюбя като нищо в тази жена!“.

За десерт хапнаха ябълкови резени, пържени в масло. Бяха от кестеново брашно и с пълнеж от ром — стара рецепта, както им каза келнерът. А после пиха кафе и мълчаливо размишляваха. Един за друг.

— Чудя се дали дъждът е спрял — каза Бен, но се молеше да не е.

— А аз се чудя колко е часът — каза тя и хвърли поглед на услужливия си часовник, който в типично лекарски стил имаше големи цифри и стрелка за секундите.

Като че ли самият Бог им отговори — през прозорците долетя силен гръм. Бен плати сметката и застанаха на входа, втренчили погледи в гъстата пелена от дъжд. Притиснаха се един в друг, а светкавици и гръмове прорязваха небето. Бен й каза, че ще бъде опасно дори да се опитват да шофират в такава буря, пък и колата беше паркирана в другия край на града.

— Единственото разумно нещо, което можем да направим, е да намерим хотел — каза той.

Джема стисна ръката му, ужасена от светкавиците и уплашена от предложението му.

— Хотел? — прошепна тя и го погледна въпросително.

— Имаш нещо против ли? — запита я той и я целуна нежно по мократа от дъждовните капки буза.