Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (44)

Глава 44

Джема

Не си направихме труда да тичаме, защото нямаше смисъл. Просто се подхлъзвахме из локвите, докато стигнем другия бряг на реката, и точно както се беше случило и с Каш, почти се блъснахме в малък хотел. Навън пред входа мигаше зелен надпис, който ни съобщаваше, че има свободни стаи. Имаше още стъклена врата с медна дръжка и лъскава медна табела, на която пишеше: „Хотел Доктор“. Засмяхме се и Бен каза, че очевидно така е трябвало да стане. Ръка за ръка бутнахме вратата и влязохме вътре.

Не си мислете, че не се питах какви ги върша. Разбира се, че се питах, но виното беше затоплило вените ми, възбудата беше стиснала слабините ми, ако въобще така се нарича нашата сексуална страна. Имах чувството, че… ще се влюбя. Аз, ледената девица, май се канех да наруша клетвата си. О, не можех да го направя. Не можех. Разбира се, че не можех. Спомних си, че нося старото си памучно бельо — същото, което беше прано поне хиляда пъти. А Бен беше мъж с опит и очевидно беше свикнал да прави любов със скъпи блондинки, които носят дантелено бельо. Беше обаче прекалено късно. Той ме гледаше с онзи поглед, който ме караше да се чувствам единствената жена на света. Сега поне наистина бях единствената, която беше в близост до него, а и друга не се виждаше наоколо.

Прозорецът ни гледаше над придошлата от дъжда река, но Бен спусна щорите. Бяхме съвсем сами в света, в малка стая с огромно легло с гравирани табли в готически стил. Рубинени лампи хвърляха розова светлина над главите ни, докато просто стояхме и се гледахме.

— Толкова си мокра. — Той погали нежно косата ми.

— Ти също.

Вдигнах лице към него и зачаках целувката му. Вече не давах и пукната пара за косата си, нито пък за бельото си. Желаех този мъж. Съблякох блузата си и разкопчах ципа на полата си, която се смъкна и се спря на куп около глезените ми. Той също съблече ризата си, а после — и дънките си. Бяхме боси, полуголи, мокри.

Отиде в банята, а аз стоях и се наслаждавах на стройното му тяло, на мускулестия му гръб, на стегнатите му задни части. „Какъв сладък задник“ помислих си нежно.

Върна се с хавлия и започна да подсушава косата ми. Наведох глава и се чувствах като домашно разглезено куче. Изкикотих се. Взех хавлията от него и подсуших косата му, после — гърдите му, а после и по-надолу…

Той ме взе на ръце и ме занесе до леглото, покрито с розова коприна, отметна завивките и ме положи върху него. Засмях се отново, когато тялото му покри моето и той започна да целува лицето ми, косата ми, да сваля презрамките на сутиена от раменете ми, а после езикът му намери зърното ми. Бях шокирана да чуя стоновете си, а и разни други звуци, които идваха някъде дълбоко от мен, и без съмнение издаваха примитивната ми природа. Открих, че протягам ръце към него, че плъзгам длани по гладкото му твърдо тяло, по черните косъмчета, по сладката твърдина. Той също изстена и прошепна:

— Правя любов с моя ангел, рисуван от Ботичели.

Аз едва се удържах да не се огледам из стаята, за да видя дали няма още някой с нас. Възможно ли беше да има мен предвид? Нямах представа колко е часът. Знаех само, че не искам тази нощ да свършва.

Но ето че отново се целувахме. Съединявахме устните си, телата си, хълбоците си. Той ме целуваше навсякъде — като че ли аз бях изворът на младостта, а той беше много, много жаден. И аз безсрамно го молех да не спира. И извивах тялото си в дъга, и стенех. Когато той най-после влезе в мен, спря за миг и ме погледна.

— Страхуваш ли се? — прошепна и погледна дълбоко, дълбоко в очите ми.

Вече за трети път ми задаваше този въпрос в рамките само на един ден. Третия път извади късмет.

— Не — отговорих.

Спомняте ли си, че първия път, когато ме целуна, имах чувството за освободено електричество? Е, този път ми се стори, че съм ударена от светкавица. Вдигах се нагоре за него, чувствах тласъците му, чувствах как соковете ми го обгръщат, чувах собствените си викове на удоволствие. И ето че се издигнах до върха и ми се стори, че се намирам в рая.

Много по-късно се отделихме един от друг и лежахме, страна до страна, просмукани от пот и любов, хлъзгави от споделените си сокове, с ръце, съединени така, както телата ни бяха съединени преди малко. Не исках да се отделя от него. Тялото ми отново се събуждаше за любовта. Исках още. Обърнах лице към него и точно тогава и той се обърна към мен.

— Ангелът на Ботичели — каза.

Помислих си, че въобще не е трябвало да се тревожа. Той въобще не беше забелязал памучното ми бельо. И после отново правихме любов.

Събудих се в пълен мрак. Измръзнала, докоснах спящото му тяло, сгуших се в него. Дъждът продължаваше да вали и да трополи по перваза на прозореца, а в далечината все още се чуваха гръмове. Не обичам нощта. Винаги съм се страхувала от тъмното и като дете спях със запалена лампа. Нощта е толкова плътна, че те докосва и нашепва изкушения в ушите ти. Мога да почувствам нощта. Тя е времето за тихи стонове, неизказан ужас, беззвучни писъци. Или пък е вълшебното време за правене на любов с мъжа, когото желаеш, с мъжа, в когото можеш дори да се влюбиш. А ето че в онзи момент мислех, че нощта, в която държиш в прегръдките си мъжа, когото обичаш, е най-доброто време на денонощието.

Следващия път, когато се събудих, през щорите се процеждаше сива светлина. За секунда се запитах къде съм. После обърнах глава и видях лицето на все още спящия Бен. Толкова красиво лице, помислих си и проследих линията на твърдите устни, на брадичката и на широката извивка на скулите. Исках да оближа всеки сантиметър от него.

Иглички пробождаха дясната ми ръка, която беше под тялото му, но аз пет пари не давах. Можеше да ме затисне цялата отдолу, ако искаше. Навън животът отново се събуждаше — пееха птички, чуваше се слабо уличното движение, трополенето на мотоциклети по паважа. Усещаше се хладният утринен бриз. Замислих се за „Белвю“, за Пати, за самотното ми пътуване с метрото до дома в ранни зори, когато бях толкова уморена, че с последни сили вземах душ и не можех дори да ям. Единственото, за което не си позволявах да мисля, беше Каш.

Въздъхнах. Струваше ми се, че всичките ми трудности, спомени за работата и отговорности са толкова далеч. Обърнах се към Бен, притиснах се още по-силно в него и почувствах топлината на тялото му. Винаги съм обичала да правя любов призори.