Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (32)

Глава 32

Джема

Знаете ли какво е да целунеш мъж за първи път след три години? Все едно електрически ток тече във вените ти, точици ярка светлина пламват зад затворените ти клепачи, коленете ти неочаквано омекват, а волята ти се разтапя в горещ поток и потича между краката ти. То е като да откриеш секса за първи път, само че е дори по-добре, защото вече знаеш какво да очакваш и знаеш защо се чувстваш така.

Бях като героиня от роман на Джейн Остин, слаба и податлива на сексуалното влияние на мъжете, само че, за разлика от нейните героини, исках повече. Исках още целувки, още от това чувство… Не исках да има край.

Устните му бяха твърди и силни, накараха моите да се разтворят, а езикът му изследваше нежно вътрешността на устата ми. О, господи, знаех, че това не бива никога да се прави на първата среща — имам предвид, да се целуваш с отворена уста. Е, поне така беше в младостта ми, а сега… Уф, но как го исках! И да, признавам, исках него. Наболата му брада правеше бузата му груба и той леко драскаше кожата ми. Притиснах тялото си към неговото дълго и стройно тяло, засрамена от желанието си. Пазех „девствеността“ си вече три години, а ето че сега пламнах само за трийсет секунди.

Той откъсна устни от моите и аз, бездиханна, впих поглед в очите му. Знаех, че трябва да го отблъсна. Знаех го. Мисля, че правех компромис с бъдещето си. Но отблъснах ли го? Не. Пръстите му си играеха с косата в основата на врата ми, дланта му караше главата ми да се приближава към неговата, устните ми — към неговите. Губех се във възторг и желание, за чието съществуване дори не подозирах. „О, господи!“, мислех си. „О, господи!“, когато устните ни отново се съединиха и аз вкусих езика му, сладък, гладък и хлъзгав. Точно както исках да бъде.

В нощното небе блеснаха фойерверки със скоростта и яркостта на ракети. Небето беше сякаш обсипано със звезди и цветя. За миг се запитах дали това не става само в главата ми. После осъзнах, че се случва наистина и че фойерверките са по случай рождения ден на Маги.

С мъка възвърнах здравия си разум и го отблъснах, отстъпих назад, пригладих разрошената си коса, като просто не смеех да го погледна. Когато най-после се осмелих и го направих, видях, че той ми се усмихва.

— Не бях го планирал предварително — каза той.

— Благодаря за комплимента.

— Не, всъщност исках да кажа, че толкова силно исках да го направя, че не можах да се въздържа. Мисля, че искам да те целуна от мига, в който те видях за първи път.

Спомних си погледа му в ресторанта на „Хаслер“, когато се бях почувствала като единствената жена в помещението. Сега той ме гледаше по същия начин и аз се питах, объркана, какво да направя по въпроса. Този мъж беше мой враг, канеше се да отнеме наследството на майка ми. Това тук беше по-лошо, отколкото да говориш с врага, то беше почти да спиш с врага.

Фойерверките все още осветяваха нощта, когато се наведох да взема малката си златиста чантичка, която беше паднала на земята. Извадих очилата и ги сложих на носа си. Те бяха бариера между него и мен, но сега, също така, го виждах ясно и, о, по дяволите, той пак беше така привлекателен, така отпуснат, толкова секси. Трябваше да се махна оттам, преди да е станало прекалено късно.

— Ще намеря Донати, ще видиш — казах, останала без дъх.

После се завъртях демонстративно на тънките си и остри токчета и се отдалечих. Поне веднъж не се спънах. Но се обърнах да го погледна. Той бършеше червилото ми от устните си с носна кърпа и се усмихваше: „Като котката, която облизала сметаната“, казах си, побесняла от яд.

О, по дяволите, отново се бях направила на глупачка.