Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (36)

Глава 36

Бен

Бен се събуди късно сутринта след партито. Приятно би било да каже, че първите му мисли са за Джема, но всъщност не бяха. Щеше да мисли за нея по-късно, но в съвсем различен контекст от случилото се предната вечер.

Слънцето блестеше ярко през пролука в завесите, които и без това бяха толкова изтънели с годините, че приличаха на паяжина. Беше му горещо и всъщност първата му мисъл беше да вземе душ.

Облече си халата и отиде бос по коридора до стаята на дъщеря си. Леглото й беше празно. Роклята от розова тафта лежеше смачкана на пода до леглото, както и презираната от нея чантичка от черна кожа. Реши, че ще трябва да направи нещо по въпроса за дрехите на Мъфи, защото тя наистина мразеше нещата, които майка й й купуваше. Предположи, че е долу в кухнята с Фиамета, икономката. Че сигурно закусва с препечени филийки, намазани с масло и домашно сладко от ягоди, както всяка сутрин, както и че пие чаша студено мляко, издоено от специалните крави на Роко.

Върна се до стаята си и влезе в банята. Тя беше толкова голяма, че спокойно бихте могли да си организирате парти в нея. Ваната с крака във формата на лапи беше истинска антика. Душът обаче беше модерен. Цялата баня най-вероятно беше „модернизирана“ през 1904 година. В единия ъгъл имаше камина, над която беше окачено огледало със сложни орнаменти, подът беше от износен вече паркет, а високите прозорци, на които нямаше завеси, гледаха към предния вход, с което даваха на посетителите ясен образ на онзи, който вземаше душ в този момент. Но какво пък, по дяволите, той не очакваше никого.

Влезе във ваната и завъртя кранчето. Тръбите моментално забучаха. Той търпеливо зачака. Тук нещата не заработваха веднага. Наведе се под струята, която отначало беше леденостудена и го накара да настръхне.

Той стисна зъби. Окей, значи щеше да вземе студен душ. Насапуниса се. Нещо застърга в тръбите. Студената струя стана кафява. После нищо. Той удари медната тръба с юмрук, но тя пусна само тънка кафява струйка. Беше целият в сапун, а вода нямаше. Като проклинаше, се подсуши, после отиде да види какъв е проблемът. Само за да открие, че в цялата къща няма и капка вода.

— Нищо не може да се направи, signore — беше казано на Бен, когато най-после се свърза по телефона със службата за водата. — Горещо е, всички туристи си вземат душ, има прекалено много плувни басейни. Така е през лятото. Трябва просто да бъдете търпелив, signore. Накрая водата ще дойде.

— Да, но кога точно е това накрая? — В отговор отсреща само се засмяха.

— Piano, piano, signore. Con calma. Скоро и това ще стане.

Бен остави слушалката и втренчи замислено поглед в телефона. Идваше тук от години и нищо такова не се беше случвало преди. Реши, че това е изнудване и въпросът опира до пари. Трябваше да отиде до града, в банката, и да се опита да се справи с бюрокрацията. Обмисли нещата още малко, като през цялото време барабанеше с пръсти. „Странно, помисли си, че това се случва след пристигането на Джема Джерико в града.“

Облече си набързо шорти, тениска, обу маратонки и закопча стария си часовник, изработен от стомана, на китката. Часовникът беше почти антика, имаше го толкова отдавна. Беше го купил още двайсетгодишен, както и чифт евтини сребърни копчета за ръкавели, които според него щяха да подобрят външния му вид и да му помогнат да се издигне в обществото. Всъщност часовникът и копчетата за ръкавели нямаха чак толкова голямо значение, но тогава той не го знаеше. Тогава имаше още много да учи. И вероятно още имаше, помисли си с въздишка.

Отиде до прозореца, дръпна завесата и втренчи поглед навън. Дори фонтанът беше замлъкнал.

Отново си зададе някои въпроси относно Джема Джерико.