Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (62)

Глава 63

Бен

Бен лежеше буден и слушаше лекото и равно дишане на Джема. Мислеше, че това вероятно е един от редките случаи, в които я вижда спокойна. Усмихна се в мрака. Наистина я харесваше. Освен това тя беше една от най-секси жените, които познаваше. Имаше прекрасна инстинктивна сексуалност, а не нещо, което беше научила от страниците на „Козмо“. И със сигурност не се преструваше. Тя се наслаждаваше на секса, на тялото си, както и на неговото. И макар още да не знаеше защо, той наистина държеше на нея.

Дали това означаваше, че я обича? Дали беше влюбен в нея? Със сигурност беше внесла нещо ново в живота му — нещо, което той не искаше да изгуби. Когато се замисли, реши, че това навярно е невинността. А това беше наистина удивително, като се имаше предвид, че всеки ден Джема гледаше в лицето на смъртта. И обикновено излизаше победител. Побеждаваше смъртта.

Докосна топлото й бедро и тя сънено се притисна в него. Ръката му беше притисната под раменете й и вече изтръпваше. Трябваше да промени положението на тялото си, но не искаше да я обезпокои — толкова дълбоко спеше тя. Като я гледаше на плахата светлина на утрото, видя червенината на носа й там, където се беше ударила във френските прозорци. В гърдите му се надигна смях.

— Какво е толкова смешно? — каза сънено Джема.

— Ти, скъпа. Хайде, заспивай отново.

И тя отново заспа. Макар че искаше отново да я люби, да почувства тялото й притиснато в неговото, да проникне дълбоко в нея, той я остави да спи. Въздъхна и втренчи поглед в тавана. О, господи, дали този път беше наистина влюбен?