Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (31)

Глава 31

Бен

Бен беше твърдо решен да не позволи да бъде изигран и изгонен от убежището си, но също така искаше да опознае тази странна жена, която го подлудяваше. Искаше да я опознае по повече начини от онзи, до който водеше спорът за вилата.

Улови блясъка на бялата й рокля в мрака и зърна профила й на светлината на свещите, запалени на терасата. Русата й коса падаше на меки вълни и се къдреше около малките й уши, на които имаше огромни диамантени обеци. Беше боса и много стройна в роклята от шифон, която се увиваше около загорелите й крака. Той си помисли, че облечена в бяло и с тази руса коса като ореол около главата й, без очила, прилича на някой от ангелите на Ботичели. Което, разбира се, тя въобще не беше. Доктор Джема имаше остър език и използваше думи, които никой ангел не би толерирал.

Тя се обърна и го изгледа изпод полуспуснатите си клепачи. Очите й бяха присвити и приличаха на сини цепнатини. Той изруга тихичко. Беше готов да се закълне, че е плакала.

— Как ви харесва тази вила? — запита я, а тя отметна глава и му хвърли студен кос поглед.

— Предишният ни разговор не беше ли подобен?

— Мислех, че това начало е толкова добро, колкото и всяко друго.

— Начало на какво?

Беше студена като лимонада с лед.

— Трябва да поговорим, ти и аз.

— Да — съгласи се тя, с което го изненада.

Изучаваше го с поглед, все така присвила сините си очи. А той изучаваше гърба й. Мислеше си, че с тази рокля добива странно примамливо излъчване, макар да беше готов да се обзаложи, че е от онези жени, които изглеждат по-добре без дрехи, отколкото облечени. Тя обаче не беше от жените, които лесно биха допуснали да бъдат видени без дрехи. Беше му обявила война, но сега от него зависеше да постигне примирие.

— Вила Марчези е красива — каза неочаквано тя. — Особено фреските в антрето.

Той кимна.

— Рисувани са от Веронезе. Знаеш ли, че фреските са рисувани във време, когато повечето хора са били неграмотни? Затова художниците рисували историите по стените — нещо като книга само с рисунки, без текст.

— Не, никога не съм знаела това. — Гледаха се един друг дълъг миг. После тя запита: — Къде е дъщеря ти?

— Вероятно някъде с твоята. Видях ги заедно преди малко да си открадват чаша шампанско.

— И не си ги спрял? — Изглеждаше скандализирана.

— Разбира се, че не им попречих, нямаше нужда. Изпиха по глътка, задавиха се и изплюха шампанското, а после отидоха да търсят пепси-кола. И сами могат да се научат кое е добро и кое — лошо.

— И не мислиш, че е трябвало да им кажеш? Че пиенето е лош навик?

Той се засмя.

— Мисля, че човек трябва да открие някои неща сам. Чуй, докторе, тук съм, за да сключа примирие с теб. Защо не се разходим из градината и да поговорим за вила Пиачере?

Тя му хвърли поглед, изпълнена със съмнения, но нали причината да бъде тук беше същата?! Обу отново златистите сандали, Бен я хвана за лакътя и двамата слязоха заедно по стъпалата, които водеха към смълчаната, осветена от фенери градина. Крясък на паун наруши тишината, остър като вик на дете, а после още един и още един и изведнъж нощта беше изпълнена с жалостиви звуци. Въпреки горещия вятър, двамата потрепериха.

— Все едно че призрак се разхожда върху гроба ми — спомни си той старата поговорка.

Тя отново го изгледа ледено.

— Може би.

— Искам да знаеш, че бях твърдо убеден, че купувам вила, която е свободна и обявена на пазара — каза той. — Имам законни документи. Платил съм с чек, който беше прехвърлен към имението на граф Пиачере. Нямаше никакви спорове по завещанието, не чух нито дума, че графът се е разпоредил другояче. Адвокатът, Донати, каза, че просто прави онова, което се очаква от него, и че имението само ще се обогати от продажбата. Каза, че то било обременено с отдавна неплатени данъци, както и данъците по смъртта. Беше радостен, че е спечелил пари за имението. Всичко беше законно. Повярвай ми, всичко беше наред. Аз съм професионалист в тази област.

— Само че съществува завещание, което Донати не ти е показал. Графът е оставил вилата на семейството ми.

— Имаш ли копие от това завещание?

Джема въздъхна.

— Не, нямам.

— Виждала ли си го въобще?

Тя поклати глава.

— Не, но дон Винченцо го е виждал. Било след погребението, когато Донати разглеждал съдържанието на сейфа на графа. Дон Винченцо каза, че Донати е взел документа. Било последното завещание на графа и написано с неговия собствен почерк. Донати запитал свещеника кой е Паоло Корсини и му показал завещанието, където пишело, че имението трябва да остане на семейство Корсини. Донати казал още, че, разбира се, от това семейство не е останал никой, но по-късно дон Винченцо открил, че те заминали за Америка преди доста години. Той се заклел, че поне ще се опита да ги намери… И намери Нона, това е. Необходими са му били две години.

— Виж. — Бен спря и се обърна с лице към нея. — Опитах се да се свържа с Донати, но той никога не вдига телефона. Трябва да кажа, че топката е в твоя двор, Джема. Освен ако не докажеш, че аз не съм в правото си, аз съм законен собственик на вила Пиачере.

Тя го погледна така, сякаш щеше отново да се разплаче — пълни с мъка сини очи на ангелско лице.

— Съжалявам.

Той я хвана за ръката и почувства, че тя трепери. Същият трепет разтърси и неговите кости, но този път не беше все едно че призрак ходи по гроба му. Тази жена се различаваше от другите, предизвикваше у него нежност, на каквато не знаеше, че е способен. Той погали нежно с пръсти ръката й и почувства как тя се затваря в себе си.

— Джема — прошепна той. — Съжалявам… Не съм искал да те нараня.

Тя поклати глава.

— Всичко е наред. Ти си прав, ще трябва аз да се справя с това.

Той пристъпи по-близо до нея и постави длани на голите й рамене. Чувстваше колко деликатни и крехки са костите й, виждаше как пулсът й пулсира във вдлъбнатинката на шията. Очите й отразяваха блясъка на диамантите. Изведнъж му се прииска да я целуне. Всъщност искаше да я целуне още откакто я видя за първи път. Искаше да знае как целува жена като тази. Искаше дори нещо повече, искаше да я опознае, да разбере какъв е характерът й, какви са тайните й, защо прилича на ледена кралица, защо умишлено лишава себе си от удоволствия.

Постави длан на тила й и зарови пръсти в меката й руса коса. Придърпа я към себе си и я видя да отваря уста от изненада. В следващия миг я целуваше.