Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (55)

Глава 56

Нона

Нона се обади на Роко по телефона. Той звънеше и звънеше и тя тъкмо щеше да се откаже, когато Роко вдигна слушалката.

— Pronto — каза той недоволно.

— Нима спиш, Роко Чезани? — каза тя обвинително.

— София Мария, мислех, наистина, да заспивам вече. Десет и петнайсет е, а аз трябва да ставам рано.

— Работиш прекалено много, Роко. Време е да оставиш работниците си да вършат по-голямата част от работата. А ти трябва единствено да се грижиш за бизнеса.

Роко отмести купата със супа. София Мария все още имаше впечатлението, че той е постигнал голям успех, че е голям търговец на зехтин. Предполагаше, че след като тя е много богата, не можеше да разбере полусъществуването на другите. Сигурно не можеше да проумее и факта, че на него наистина му се налага да работи в своето frantoio.

— Имам новини за теб — каза Роко. — Разрешителното на американеца да превърне в хотел… Ами, изчезнало е някъде! А утре пътят, който води до вилата, ще бъде разкопан по заповед на кметството. Трябва да се погрижат за тръбите, нали се сещаш.

За миг Нона се изкуши, но каза:

— Роко, чуй ме. E’importante. Urgente. Отмени ремонта на пътя и намери отново изгубеното разрешително. Не можем повече да продължаваме с нашия план.

— Какво говориш? Какво ще стане с вилата ти?

— Забрави за вилата ми. Това е нещо, което трябва да направя за дъщеря си. Тя е влюбена в американеца, но той вярва, че тя стои зад саботажа. Разбираш какво искам да кажа, Роко. Тя ми каза, че той я мрази заради това.

— E’ amore — въздъхна примирено Роко.

Фидо скочи в скута му и го близна по лицето, после скочи върху кухненската маса и облиза каквото беше останало от чесновата супа на Роко. Това куче обичаше чесън. Роко му се усмихна обичливо. Той знаеше всичко за любовта. Каквото и да пожелаеше кучето, щеше да му го даде.

— Si, e amore — каза и София Мария и също се усмихна.

— Тогава няма какво повече да се каже по въпроса.

Нона обаче имаше още много за казване.

— Утре първото, което ще направиш — инструктира го тя, — ще бъде да отидеш до вилата. Ще трябва лично да говориш със синьор Бен. Кажи му, че не Джема е виновна за саботажа, а ти и аз, както и останалите хора от селото. Извини се, Роко. Кажи му, че всичко е било грешка и вече е приключило.

Роко смръщи вежди. Не беше в природата му да се извинява. И все пак разтри върха на носа си с пръсти — този така познат негов жест.

— Ще бъде направено — обеща той.

— И също така се погрижи да му кажеш къде е Джема.

— Добре.

— Ще се върна у дома много скоро.

— Ще те чакам, София Мария! — Роко пак се усмихна.