Елизабет Адлър
Горещи нощи в Тоскана (35)

Глава 35

Маги

Маги видя Джема да тича нагоре по стъпалата, които водеха от градината към къщата. „Ммм, помисли си тя, питам се къде ли е била и с кого.“ Хвана нежно Джема за ръката, когато тя се мъчеше да мине бързо покрай нея, и я запита:

— Забавляваш ли се, мила?

— О, о… Да. Благодаря ти, Маги, партито е прекрасно.

Нищо обаче не можеше да убегне от опитното око на Маги.

— На мен ми се струва, Джема Джерико — каза тя, — че току-що са те целунали. И като гледам изражението на очите ти, добре са те целунали.

— Какво изражение?

Гръмогласният смях на Маги почти я оглуши.

— Мен не можеш да заблудиш, мила моя. Хайде да отидем до стаята, отредена за дамите, за да можеш отново да сложиш червило на устните си, а в същото време и да ми разкажеш какво се е случило. Като момиче на момиче, нали разбираш. О, господи, не е ли вълнуващо!

Разнесе се звънът на гонга и беше отразен от стените, нещо, което ги накара да подскочат — толкова силно се стреснаха. Маги изгледа гневно единия от икономите си, който в обикновените дни беше един от градинарите й.

— Глупаво момче — прошепна. — Предупредих го да не го удря толкова силно.

— Дами и господа, вечерята е сервирана — каза той и тълпата гости напусна терасата, за да удостои с вниманието си и трапезарията.

Джема

Стаята, отредена за дамите, беше просторна и луксозна. Дори за стандартите на петзвезден хотел. Отпуснах се на малко диванче, тапицирано с брокат, и втренчих поглед в отражението си в огледалото, осветено от розова лампа. Дори на тази светлина изглеждах бледа, а устата ми — сдъвкана и подута — така, както става след моменти на споделена страст.

— Хмм — каза Маги замислено като ме погледна. — Може би имаш нужда от нещо повече от червило. Например студен душ.

— О, Маги! — казах аз, а сълзите отново затрептяха в края на миглите ми.

— Какво има, момиче? На Маги можеш да кажеш. — Тя се настани на диванчето до мен и ме хвана за ръката. — Не се тревожи, никой няма да влезе. Всички се хранят — каза тя, за да ме окуражи.

— Много е… сложно — казах аз, а тя потупа ръката ми.

— Не е ли винаги така?

— Да, но това наистина е сложно. Заради нещо, което ми се случи преди три години с един мъж… любовника ми. О, май въобще няма да мога да разкажа нищо свързано. Защото никога не говоря за това, нали разбираш. Толкова го обичах, Маги. Но всичко свърши. Сърцето ми беше разбито. И се заклех никога, никога да не погледна мъж отново. Повтарях си, че нямам нужда от мъж, че ще посветя живота си на професията, че ще спася много човешки животи. Че мога спокойно да отгледам дъщеря си, да се грижа за майка си, да ходя на работа всеки ден… И че с това свършва всичко. Никакви върхове, наистина, но и никакви спадове вече. Животът просто щеше да продължи.

Погледнах Маги в очите и видях, че те изразяват съчувствие.

— Издигнах бариера между мен и света — прошепнах тъжно. — Сърцето ми беше обвито в лед…

— И никой мъж нямаше да го разтопи — завърши тя изречението вместо мен, а аз кимнах. — До тази вечер — добави проницателно тя. — Остави ме да позная кой е бил. Бен Рафаел.

— Направих се на глупачка, Маги — прошепнах аз. — По дяволите, позволих му да ме целуне и дори още повече — целувката му ми хареса.

— Разбира се, така е трябвало да стане. Няма нищо лошо в хубавата целувка, моето момиче, а съм готова да се обзаложа, че Бен целува добре. Но… Нима искаш да кажеш, че не си целувала мъж от три години?!

— Обещах го на себе си.

Тя кимна.

— Е, мила моя, може би е време да излезеш от манастира. Не знам какво се е случило между теб и твоя човек, а и няма да питам точно сега, защото виждам колко си разстроена. Но животът продължава, Джема. И ти трябва да продължиш да живееш.

Тя извади от чантата си пудра и червило и ми ги подаде.

— Хайде, момичето ми, изтрий сълзите си, напудри носа си, сложи си малко червило и да отидем да вечеряме. А после ще танцуваме до зори.

Тя ме изчака до вратата.

— А следващата седмица обещавам да ти гледам на карти таро — каза тя и ми намигна дяволито. — Тогава наистина ще разберем какво крие бъдещето за теб.