Георги Коновски
Калейдоскоп (94)

Глава деветдесета

За рекламата

Петьо се събуди от жизнерадостния звън на будилника „Певец“. Съблече пижамата „Спящия Давид“ — „Най-мекото и удобно нещо след бузите на мама“, както казваше усмихнатата артистка по телевизията, и влезе в банята. Бавно пристъпи по венецианската теракота („Нежност за душата“), застана под душа „Облак“ („Разчитай на мен“ — пееше той в анимационната реклама) и пусна водата. Освежен влезе в трапезарията, обзаведена с мебели „Яворина“ — „Мебелите на XXI век“.

— Истинско удоволствие е да готвиш на печка „Вулкан“ — каза майка му. — А с маслото „Мачо“ филийките са най-вкусни.

— Добави и подправки „Голд“ — истината за живота — помоли Петьо — Те правят храната апетитна, а деня — прекрасен.

И си сипа от кафето „Романтика“ — „Истинско кафе за истинските ценители“. Влезе баща му, добър, освежен след тройната контра със самобръсначката „Килър“ — „най-острите ножчета с двойна предпазна мрежа и тройна защита“. Запали цигара „Гробборо“, която пушат само коравите мъже, избрали пътя към страната на Гробо.

— М-м-м, чудесен вкус — каза Петьо, хапвайки бисквитите „Шок“, които се топяха в устата, а не в ръцете.

През това време майка му изми чиниите с помощта на „Блясък — искри от светлина“ и те станаха не бели, а безупречно бели съдове.

— Прекрасен ден — отбеляза бащата. — Я какво слънце е грейнало навън!

— А то какво рекламира? — попита Петьо.