Георги Коновски
Калейдоскоп (45)

Глава четиридесет и първа

За първоначалното натрупване на капитала

И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя — Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши си, селски работи.

— Иване, — викам — Иване, съсед си ми на село, пиенето си пия при теб, ама лоши работи правиш. Защо нощес си прескочил оградата ми? Къде е изчезнала пъстрата кокошчица, а?

А Иван сяда насреща ми и ме успокоява:

— Комшу, защо издребняваш за една кокошчица? Виж сега, аз бизнесмен ли съм? Съм. А кокошчицата капитал ли е? Е. Аз от селото ли съм? Да. Значи кокошчицата е селски капитал, сега аз притежавам капитала, а ти искаш, кой знае, защо да ти давам отчети за капиталовите работи. Вместо да си траеш, да защитаваш селския капитал, да закриляш нас, селските бизнесмени, ти задаваш ненужни въпроси за произхода му. Какво искаш — капитал от чуждо село ли да навлезе тук? Не си патриот!

Чеша се по тила:

— Иване — викам — Иване, ама аз ще се оплача на Пешо старшината, че си ми откраднал кокошчицата…

— Пешо е по-съвременен човек от теб, не е скован от тоталитарен егоизъм. Пък и аз го спонсорирах с кокоша супичка.

— Иване — викам пак — Иване, ама аз ще кажа на Рачето, та да го съобщи по селската уредба. Пък и Данчо ще го напише на стенлиста…

— Абе, човек — смее се Иван — че Рачиното радио и Данчовия стенвестник също са мои! В едното дадох крилцата, в другото подкрилничетата. Плюс гарнитурата. И контролните пакети аз държа…

— Иване — викам още — Иване, ама каквото и да казваш, каквото и да сучеш, това си е натурална кражба! На селски капитал!

А Митето влиза в бар-бараката и ми обяснява:

— Никаква кражба, комшу, никаква кражба. А първоначално натрупване на капитала…