Георги Коновски
Калейдоскоп (100)

Глава деветдесет и шеста

За грипа

Тръгнах към бар-гаража. И по пътя кихнах. Ха сега де — това ми липсваше. Нали тия дни пресата предупреди, че иде грип? И да внимаваме да не го пипнем. Или той нас.

Макар че грипът си е нормална болест — с температура, треска, отпадналост и 700 вида бацили, дето го разнасят. И какво от това? Ще ме стреснат — друг път! С какво, а?

С температурата ли? Че аз такава температура редовно си вдигам в края на всеки месец, когато видя сметките за тока, вода, телефон, парно… Живакът на термометъра в космоса ще излети!

С треската ли? Че аз в такава жарава рипам, като чуя за очаквано евентуално подрипване на цените… А сетне, като ги видя наяве — цените, тия, дето свалят инфлацията и съдържанието на портмонето ми под нулата — вледенявам се. И така — от жар на лед я карам години наред.

С отпадналите мускули ли? Че аз, като вляза в магазина, тичам до касата, за да успея да платя, докато не са сложили нови етикети, та олимпийски шампион не може ми се опря. Да не говорим за обиколките, дето ги правя, за да платя данък „общ доход“, данък „сгради“, данък „смет“… То да имаше полза поне, ама всеки петък по обед телевизионно ми показват, че не я чистят тая държава и това си е!

А като ме пипне грипът, поне седмица ще си имам занимавка. Нещо като работа, дето се вика. Щото в България не че няма работа, ама и пари трябва да се изкарват. Ето, разказват знаещи люде, ония ден просветният министър, дето му викат МОНстъра, влязъл случайно в магазин. И продавачката го поздравила по име. Учудел се той — откъде го познава пък тая, от телевизора ли? „Съкратена учителка съм — обяснила му тя. — И сам разбирате, все някак трябва да се изкарват пари.“

От там влязъл в кафене. Бре, и сервитьорката го познавала по име! Попитал я, естествено, откъде го познава. „Съкратена учителка съм — казала. — И сам разбирате, трябва да се изкарват пари все някак“. Забързал към министерството, а пред „Шератон“ мацка в мини бодро го поздравила. „И вие ли — рекъл — сте съкратена учителка?“ „О, не съм съкратена още — отговорила. — Но имам свободен час. И сам разбирате — пари трябва да се изкарват някак!“… Пък 700-те вида бацили… Абе, за десет години издържахме сума ти политици, министри, банкери, политикономисти, демагози, телевизия с лепкави сериали, радио с призиви, вестници с псувни…

Та, казват, идел грип. Мойта е лесна. Той да му мисли, че иде в България нетрениран!