Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Глава четиридесет и пета
За футбола, мъглата и мъглявините в него
Нейде из кълбящата се мъгла изплува мътна фигура. Той се надигна, но като видя непознато лице направо стана.
— Здрасти!
— Здрасти! Добре дошъл, че от десет минути жива душа не съм виждал.
— Аз пък преди малко зърнах страничния съдия — похвали се новодошлият — Разменихме два-три вица, ама нали трябва да играя — оставих го да скучае.
— Много се движите. Гони ви май Петров…
— Кой Петров? Ааааа, онзи… Не, той беше треньор до петнадесетата минута, смени го Иванов. Ама дали ще изкара до края на мача — не залагам.
— А ти крило ли си?
— Не, днес съм фалшив център-нападател.
— Нашият бивш треньор миналия мач изпрати вратаря като разпределител, а либерото остави на вратата. За заблуда на противника.
— И заблуди ли ги?
— Да! Те мислеха, че и петте гола вкарват на вратаря. Всъщност, какъв е резултатът?
— Преди малко мина един от вашите. Рече, че водите с един на нула.
— А за колко се спазарихме?
— За два. Всеки следващ се договаря отделно. Най-малко по една вносна екипировка.
— А ти как си с шефовете? Плащат ли?
— Абе, дават туй-онуй… Имам и две оферти, ама мениджърът иска голям процент, президентът иска, изпълнителният иска, треньорът и той…
— Нашите са на твърди суми от трансфера. Не са като вас в „Тигър“…
— Какъв „Тигър“? Сега играят „Лъв“ и „Мечка“…
— Оппа, аз мислех, че играем ние с раираните екипи. Объркал съм се в тая мъгла. Това какво е?
— Аааа, топката пак дойде. Я, я ритни ти, че аз имам добър пас, но лош удар…
От нейде се чу слаб вик: „Айде, наш’те!“. А мъглата над родния футбол все повече се сгъстяваше.