Георги Коновски
Калейдоскоп (49)

Глава четиридесет и пета

За футбола, мъглата и мъглявините в него

Нейде из кълбящата се мъгла изплува мътна фигура. Той се надигна, но като видя непознато лице направо стана.

— Здрасти!

— Здрасти! Добре дошъл, че от десет минути жива душа не съм виждал.

— Аз пък преди малко зърнах страничния съдия — похвали се новодошлият — Разменихме два-три вица, ама нали трябва да играя — оставих го да скучае.

— Много се движите. Гони ви май Петров…

— Кой Петров? Ааааа, онзи… Не, той беше треньор до петнадесетата минута, смени го Иванов. Ама дали ще изкара до края на мача — не залагам.

— А ти крило ли си?

— Не, днес съм фалшив център-нападател.

— Нашият бивш треньор миналия мач изпрати вратаря като разпределител, а либерото остави на вратата. За заблуда на противника.

— И заблуди ли ги?

— Да! Те мислеха, че и петте гола вкарват на вратаря. Всъщност, какъв е резултатът?

— Преди малко мина един от вашите. Рече, че водите с един на нула.

— А за колко се спазарихме?

— За два. Всеки следващ се договаря отделно. Най-малко по една вносна екипировка.

— А ти как си с шефовете? Плащат ли?

— Абе, дават туй-онуй… Имам и две оферти, ама мениджърът иска голям процент, президентът иска, изпълнителният иска, треньорът и той…

— Нашите са на твърди суми от трансфера. Не са като вас в „Тигър“…

— Какъв „Тигър“? Сега играят „Лъв“ и „Мечка“…

— Оппа, аз мислех, че играем ние с раираните екипи. Объркал съм се в тая мъгла. Това какво е?

— Аааа, топката пак дойде. Я, я ритни ти, че аз имам добър пас, но лош удар…

От нейде се чу слаб вик: „Айде, наш’те!“. А мъглата над родния футбол все повече се сгъстяваше.